Резбата върху алабастър — древен занаят от Волтера

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

Представи си естествен материал, който лесно може да бъде изваян в плавни и изящни форми. Това многоцветно вещество е красиво, пропуска светлината и е прорязано от множество жилки, което го прави подходящо за извайването на декоративни детайли и фантастични фигури. Знаеш ли какво е това?

НИЕ описваме алабастъра. Преди да посетим дълговековния център за обработка на алабастър в Италия — град Волтера в областта Тоскана, — не знаехме почти нищо за този камък.

Историята на резбата върху алабастър във Волтера е дълга и тя ни връща чак във времената на етруските, древните жители на тази област. Сред многобройните археологически находки, на които се възхитихме в местния музей за етруските, имаше стотици алабастрови урни — правоъгълни каменни кутии, в които се погребвал прахът на умрелите след кремацията им, — датиращи от четвърти до първи век пр.н.е. Тези каменни кутии са богато украсени с релефни изображения, често включващи сцени от предполагаемото пътуване на мъртвия в отвъдния свят.

Разбира се, етруските не били единствените в древността, които използвали алабастър. Египтяните също много го използвали. Съществува обаче разлика в химичния състав на алабастъра от Изтока — за който се споменава и в Библията — и много по–мекия ронлив алабастър от Волтера.

Мраморът също се използвал значително в древноримското и древногръцкото изкуство, но в сравнение с подобни „благородни“ минерали, ронливият алабастър се смятал за нещо с по–ниско качество. Той е по–мека и по–крехка скала, която лесно се драска, и затова ролята му в архитектурата и изкуството винаги е била второстепенна, след тази на мрамора. Скулптурите от алабастър не могат да издържат на природните стихии. В архитектурата  алабастърът се използва главно при оформлението на вътрешните помещения. От друга страна, това, че се поддава на обработка, го прави особено подходящ за изработването на миниатюрни детайли.

Развитие на занаята

Няма данни, че след ерата на етруските и римляните във Волтера през вековете са се произвеждали алабастрови изделия. Но историческите сведения съдържат указания, че този занаят е съществувал в средата на 16–и век. По това време Франческо Медичи, велик херцог на Тоскана, се сдобил с рядка и красива стругована ваза, която получил от един занаятчия във Волтера, и я подарил на херцога на  Бавария. През 17–и век местните занаятчии изработвали изящни предмети и малки украшения. Този занаят се радвал на забележителен растеж през 18–и век, когато се правели качествени репродукции на антични скулптури. Дотогава алабастърът от Волтера вече бил известен не само в цяла Европа, но и извън пределите ѝ.

По това време Марчело Ингирами Фей, местен благородник, който се славел като човек с артистични заложби и нюх към бизнеса, дал тласък на търговията с алабастър. Той започнал да разработва новооткрити подземни залежи на минерала и през 1791 г. учредил училище, в което над сто чираци можели да научат изкуството под ръководството на майстори занаятчии, събрани от различни области на Италия и чужбина. Производството процъфтявало.

През 1786 г. съществували осем или девет работилници за алабастрови изделия, а през 1830 г. броят им вече бил шейсет. През тези години около петдесет авантюристични търговци от Волтера обикаляли света — от Европа до Америка, Индия и Далечния Изток, — за да продават висококачествен алабастър. Някои от тях натрупали огромно богатство. Разцветът продължил до 1870 г., като оттогава насам се наблюдават редуващи се периоди на спадове и подеми. Дори и така обаче производството на алабастрови изделия продължава да бъде една от главните опори на местната икономика.

Следобедна разходка из Волтера

Със своите тихи, тесни и павирани улици, каменни сгради, колоритни кътчета и слънчеви площади, разположено сред очарователната местност на Тоскана, градчето Волтера притежава уникална атмосфера. Все едно, че сме се върнали в Средновековието. По време на следобедната си лятна разходка с приятели непременно искахме да видим Порта ал’Арко — внушителна етруска сводеста порта, датираща от четвърти век пр.н.е., която е част от средновековните стени на града.

Разхождахме се бавно пред витрините на магазините и гледахме с удивление летящите ята, изпълнените с живот коне, изправени на задните си крака, и грациозните човешки фигури — всичко това изработено от алабастър и излъчващо сияние като шлифовано стъкло. В сводести изложбени зали бяха изложени богато украсени с тежки гроздове урни, репродукции на антични скулптури и филигранни или гравирани вази, свещници, фигурки за шах, кутии за бижута и много други украшения.

Като забелязаха нашия интерес, приятелите ни с радост ни заведоха в някои прашни работилници, така че да можем сами да видим как майсторите превръщат грубите материали в тези възхитителни изделия. Научихме, че във варовиковия слой под региона на Волтера се срещат заоблени камъни, тежащи от 2 до 1000 килограма. Тези камъни се добиват в каменни кариери или в тунели, стигащи до 280 метра дълбочина. Цветът на алабастъра варира от прозрачно бяло до слонова кост и жълто, от червеникаво до тъмнокафяво, от сиво–зелено до черно, като притежава и множество разнообразни жилки и различна степен на прозрачност.

В работилниците, които посетихме, наблюдавахме различни техники на изработка. Запознахме се с Глория, която гравираше изящна украса върху една чиния, и с Франко, който струговаше някакви орнаменти. По този начин се изработват много заоблени предмети — от чинии и купи до лампи и абажури, — за които прозрачният алабастър е особено подходящ. Инструментите и материалите бяха разхвърляни в явен безпорядък — пили с едри зъбци и ситни пили, дървени чукове и длета, фреза с въздушен компресор, шкурка и недовършени бюстове. Казаха ни, че фигурките на хора и животни, които отрупват рафтовете, се използват като модели за репродукция на подобни предмети.

Всичко беше покрито с дебел слой бял алабастров прах. Дори и прахът си има своето предназначение. Серийно се изработват статуетки, като в калъпи се излива смес от алабастров прах и синтетична смола. Както подчертават много майстори обаче, резултатите в никакъв случай не бива да се бъркат с истинския ръчно изработен художествен предмет.

Разгорещен спор

Казват, че във вените на жителите на Волтера тече алабастрова кръв. Това скоро пролича в разговора ни с някои приятелски настроени занаятчии, от които разбрахме, че имат разгорещен спор относно древния им занаят. Някои настояват, че евтините предмети с малка или никаква художествена стойност уронват добрата репутация на изделия, които винаги са били с високо качество. Други спорят, че на пазара има място за голямо разнообразие от изделия — от уникални произведения на изкуството до серийно произведени украшения. Този спор съвсем не е нов и далече не е към края си. Истината е, че безмилостната конкуренция и комерсиалните интереси засенчват много човешки усилия и вероятно ще продължат да упражняват влиянието си.

Едно обаче е сигурно. Артистичните способности, с които нашият Създател е надарил човечеството, ще съществуват винаги. Това, което видяхме при посещението си във Волтера, е само един пример за изключителните умения, които всички хора ще могат да развият до съвършенство, когато станат свидетели на изпълнението на пророческите думи на Йехова Бог: „Избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.“ — Исаия 65:22.

[Снимки на страница 30]

1. Алабастрови камъни се добиват в тунели, дълбоки до 280 метра. 2. Занаятчия обработва ваза на струг. 3. Богато украсена алабастрова урна. 4. Съвременна скулптура от алабастър.