СПИН се разпространява в Африка

„Това, пред което сме изправени, е нещо като съвременен апокалипсис.“

ТЕЗИ думи на Стивън Луиз, специален пратеник на ООН относно СПИН в Африка, отразяват загрижеността на много хора във връзка със ситуацията относно СПИН в африканските територии на юг от Сахара.

Разпространението на вируса на човешката имунна недостатъчност (HIV) се дължи на много фактори. От своя страна СПИН е причина за влошаването и на редица други проблеми. Условията, преобладаващи  в някои африкански страни и в други части на света, в които СПИН продължава да се разпространява, често са свързани със следните неща.

Морал. Тъй като сексуалният контакт е главното средство за предаване на СПИН, липсата на ясни морални стандарти очевидно допринася за разпространението на болестта. Много хора обаче мислят, че не е достатъчно само да се пропагандира въздържание от сексуални контакти за неженените. „Няма да има особен резултат просто да предупредим младежите да се въздържат от секс — пише Франсоа Дюфур в южноафриканския вестник „Стар“ (Йоханесбург). — Ежедневно те биват бомбардирвани с еротични образи на това как трябва да изглеждат или да се държат.“

Тази преценка на ситуацията намира своето потвърждение в поведението на младите хора. Например, според проучване в една страна около една трета от младежите на възраст между 12 и 17 години са имали сексуален контакт.

В ЮАР изнасилването се описва като национален проблем. Според сведение на вестник „Ситизън“ (Йоханесбург) изнасилването е „толкова често срещано, че надминава всички останали рискове за здравето, застрашаващи жените, а напоследък все повече и децата, на тази страна“. В същата статия се отбелязва: „В последно време броят на изнасилванията на деца се е удвоил. ... Очевидно това се дължи на общоприетия мит, че ако  серопозитивен мъж изнасили девица, ще бъде излекуван.“

Болести, предавани по полов път. В тази област има висок брой болести, предавани по полов път. В „Южноафрикански медицински журнал“ се отбелязва: „Наличието на все повече случаи на венерически заболявания увеличава от 2 до 5 пъти риска от инфекции с HIV-1.“

Бедност. Много страни в Африка се борят срещу бедността, която създава благоприятни условия за разпространението на СПИН. Това, което в развитите страни се смята за нещо от първа необходимост, не е на разположение в повечето развиващи се страни. Големи общности нямат електричество и достъп до чиста питейна вода. В селскостопанските области пътищата са малко или въобще липсват. Много жители страдат от недохранване, а броят на здравните заведения не е достатъчен.

СПИН се отразява отрицателно на търговията и промишлеността. С увеличаването на броя на заразените количеството на продукцията в мините намалява. Някои компании търсят начини да автоматизират и механизират определени процеси, за да компенсират загубите. Изчислено е, че през 2000 г. в една мина за платина броят на работниците, заразени със СПИН, се увеличил почти двойно и общо около 26 процента от работниците били заразени.

Тъжно е, че поради заболяване от СПИН голям брой деца остават сираци, тъй като родителите им умират от болестта. Освен че губят своите родители и финансовата си сигурност, тези деца трябва да търпят позора хората да ги свързват със СПИН. Роднините или съседите най–често са или твърде бедни, за да помогнат, или нямат желание да го направят. Много сираци напускат училище. Някои започват да проституират и така увеличават разпространението на болестта. В много страни има установени правителствени или частни програми за оказване на помощ на тези сираци.

Невежество. Голяма част от заразените не знаят, че имат СПИН. Много не искат да им бъдат правени изследвания, поради срама, свързан с болестта. „На хората, които имат СПИН, или за които се смята, че са заразени, може да бъде отказана здравна помощ, квартира или работа, може да бъдат избягвани от приятели и колеги и да не им бъде позволено да си направят застраховка или да влязат в чужда страна“ — се казва в издание на Съвместната програма на ООН относно СПИН. Някои хора са били убити, след като било открито, че са серопозитивни.

Култура. В много африкански общества често на жените не им е позволено да разпитват партньора си за извънбрачните му връзки, да отказват сексуален контакт или да предлагат  по–безопасен секс. Културните вярвания често отразяват невежество по отношение на СПИН и отричане, че той съществува. Например, може да се смята, че болестта се дължи на магия и да се търси помощ от знахари.

Малък брой здравни заведения. Ограничените медицински съоръжения са още по–претоварени вследствие на СПИН. От две големи болници съобщават, че над половината от пациентите са серопозитивни. Главният лекар на една болница в провинцията Натал казва, че отделенията му функционират със 140 процента над възможностите си. Понякога двама пациенти трябва да делят едно легло, а трети е настанен на пода под тях! — „Южноафрикански медицински журнал“.

Ситуацията в Африка е вече трагична, а има изгледи и положението да се влоши още повече. „Все още сме в ранния стадий на епидемията“ — казва Питър Пио от Съвместната програма на ООН относно СПИН.

Вижда се, че в някои страни се полагат усилия да се вземат мерки срещу заразата. За първи път през юни 2001 г. на Общото събрание на ООН беше проведена специална конференция относно HIV и СПИН. Дали човешките усилия ще се увенчаят с успех? Кога най–накрая ще бъде спрян смъртоносният поход на СПИН?

[Блок/Снимка на страница 5]

ЛЕКАРСТВОТО ПРОТИВ СПИН НЕВИРАПИН И ДИЛЕМАТА В ЮАР

Какво е невирапин? Според журналистката Никол Итано това е „антиретровирусно лекарство, за което изследванията показват, че може да намали на половина вероятността майката да предаде СПИН на детето си“. Една немска фармацевтична компания предложила да го доставя безплатно на ЮАР през следващите пет години. Но до август 2001 г. правителството все още не беше приело предложението. Къде е проблемът?

В ЮАР има 4,7 милиона серопозитивни, което надвишава броя на заразените във всяка друга страна по света. В лондонското списание „Икономист“ през февруари 2002 г. беше съобщено, че президентът на ЮАР Табо Мбеки „се съмнява в общоприетото становище, че вирусът на имунната недостатъчност (HIV) причинява СПИН“ и „е подозрителен по отношение на цената, безопасността и ефективността на лекарствата против СПИН. Той не ги е забранил, но южноафриканските лекари са съветвани да не ги използват“. Защо това е причина за голямо безпокойство? Защото в ЮАР всяка година се раждат хиляди деца с HIV и 25 процента от бременните жени носят вируса.

В резултат на този сблъсък на гледни точки в съдилищата беше заведено дело, за да бъде принудено правителството да разпространи лекарството невирапин. Конституционният съд на ЮАР се произнесе през април 2002 г. Според Рави Несмън, пишещ за „Вашингтон Пост“, съдът постановил „правителството да направи лекарството достъпно в здравните заведения, които могат да го предписват“. Южноафриканското правителство предостави експериментално лекарството на осемнайсет места в страната и се смята, че това ново постановление дава надежда на серопозитивните бременни жени.

 [Блок/Снимка на страница 6]

ЕДИН КОВАРЕН ВИРУС НАДХИТРЯВА КЛЕТКАТА

Нека навлезем за момент в микроскопичния свят на човешкия вирус на имунната недостатъчност (HIV). Един учен отбелязва: „Въпреки че вече много години изследвам вирусните частици посредством електронен микроскоп, все още не съм престанал да се удивлявам и да се вълнувам от прецизността и сложността в устройството на нещо толкова мъничко.“

Вирусът е по–малък от бактерията, която на свой ред е много по–малка от една обикновена човешка клетка. Според един авторитетен източник HIV е толкова малък, че „върху точката в края на това изречение биха се побрали 230 милиона [HIV частици]“. Вирусът може да се размножи едва когато проникне в клетка приемник и придобие контрол над функциите ѝ.

Когато нападне човешкото тяло, вирусът на СПИН трябва да се пребори със значителните защитни сили, с които разполага имунната система a. В костния мозък се произвеждат бели кръвни клетки, които съставят защитната система. Белите кръвни клетки включват два главни вида лимфоцити, познати като Т– и В–лимфоцити. Други бели кръвни клетки се наричат макрофаги, или „тези, които ядат клетки“.

Различните видове Т–лимфоцити изпълняват различни функции. Тези, които се наричат Т–лимфоцити помощници (т.нар. хелпери), играят ключова роля в отбранителната стратегия. Те помагат чуждите нашественици да бъдат разпознати и дават указания за произвеждането на клетки, които нападат и унищожават врага. Вирусът на СПИН атакува главно Т–хелперите. Т–лимфоцитите убийци се задействат, за да унищожат клетките на тялото, които са били нападнати. В–лимфоцитите произвеждат антитела, чийто брой се увеличава в борбата при инфекция.

Коварна стратегия

Вирусът на СПИН спада към ретровирусите (РНК вирусите). При тези вируси генетичната информация е под формата на РНК (рибонуклеинова киселина), а не ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). HIV принадлежи към определена група ретровируси, познати като лентивируси, тъй като те могат да останат латентни за дълъг период от време, преди да се проявят сериозни симптоми на заболяване.

Когато навлезе в клетката приемник, вирусът на СПИН е способен да използва клетъчните механизми, за да изпълни целта си. Той „препрограмира“ клетъчната ДНК да произведе много копия на HIV. Но преди да може да направи това, HIV трябва да използва различен генетичен „език“. Той трябва да промени собствената си РНК в ДНК, така че тя да може да бъде разчетена и разбрана от механизмите на клетката. За да постигне това, HIV използва вирусен ензим, наречен обратна транскриптаза. Не след дълго клетката умира, след като е произвела хиляди нови HIV частици. Тези новообразувани частици заразяват и други клетки.

След като броят на Т–лимфоцитите вече е намалял значително, други сили могат да повалят тялото без опасност от съпротива. Организмът се поддава на всички видове болести и зарази. Заразеният човек е развил в пълна степен СПИН. Вирусът на СПИН е успял да осакати напълно имунната система.

Това обяснение е опростено. Трябва да имаме предвид, че има много неща, които не са известни на изследователите, както за имунната система, така и за начина, по който действа HIV.

Вече почти две десетилетия с цената на огромни разходи водещите изследователи в медицината посвещават умствените и физическите си способности в работа по този малък вирус. В резултат на това познанието за вируса на СПИН се е увеличило. Хирургът д–р Шъруин Б. Нуланд заяви преди няколко години: „Информацията, която ... беше събрана за човешкия вирус на имунната недостатъчност, и напредъкът в изграждането на защита срещу яростната му атака са наистина удивителни.“

Въпреки това смъртоносният поход на СПИН застрашително продължава.

[Бележки под линия]

[Снимка]

HIV напада лимфоцитите на имунната система и ги препрограмира да произвеждат HIV

[Източник]

CDC, Atlanta, Ga.

[Снимка на страница 7]

Хиляди млади хора наистина се придържат към библейските стандарти