Детските спортове — новата епидемия от насилие

◼ Група гимназисти играят американски футбол. Играта завършва с кавга, в която над сто родители, треньори и играчи викат и раздават юмруци, след като точките от продължението са донесли победа.

◼ Момичета и момчета между девет и дванайсет години играят заедно американски футбол. Когато един десетгодишен играч изпуска пас, треньорът му го хвърля на земята, като му чупи и двете ръце.

◼ Треньорът на един отбор от Детската лига по бейзбол вади играч от играта. Бащата на момчето заплашва, че ще убие треньора, и е осъден на 45 дни затвор.

◼ По време на тренировка на детски хокей на лед двама бащи започват да спорят дали правилата на играта се спазват. Единият от бащите пребива другия до смърт пред очите на трите му деца.

ОБЕЗПОКОИТЕЛНО е, че подобни ужасяващи сведения се срещат често. На игрищата, ледените пързалки и спортните площадки очевидно се разпространява нова епидемия от насилие — насилие от страна на родители и треньори, които предпочитат да се бият, отколкото да загубят. Джефри Лесли,  президент на Атлетическата асоциация „Джупитер–Текуеста“ във Флорида, казва: „Виждал съм родители, които крещят на децата си, карайки ги да победят; деца, които се сбиват по време на игра, насърчени от родителите си; деца, които плачат на игрището, понеже родителите им са ги унижили.“ Той добавя: „Няма нищо друго, което кара родителите да се държат толкова лошо, както детският спорт.“ За да се предпазят децата от това насилие, в някои места е трябвало да се предприемат крайни действия, като се забрани на родителите да присъстват на спортните мероприятия на децата си.

Какви са последствията от тази епидемия от ярост? Фред Енг, основател и президент на Националния съюз за младежки спортове във Флорида, казва: „Позорното поведение на все повече възрастни осквернява младежкия спорт, разваля забавлението и внушава на милиони деца, че насилието е нещо приемливо.“

Победа на всяка цена

В основата на проблема очевидно е желанието на някои родители децата им да превъзхождат другите и да печелят на всяка цена. Представител на канадския Институт за предотвратяване на детското малтретиране казва: „Когато най–важното е да победиш и да си най–силният, това създава обстановка, в която уязвимите хора страдат. В тези спортове уязвимите са децата.“ Един служител в канадската Асоциация за физкултура и здравна просвета в Онтарио отбелязва, че децата, които са подложени на такъв натиск, „може да развият психични проблеми от много ранна възраст. И когато пораснат, [може] да им е трудно да превъзмогват неуспехите си“.

Не е изненадващо, че яростта на родителите и на прекалено ентусиазираните треньори често се предава и на младите спортисти. По време на волейболен мач между момичета спортистките нападнали реферите седем пъти. Момиче съсипало колата на един чиновник, след като било изгонено при игра на тенис на корт. Когато му отсъдили нарушение, един състезател по борба от средното училище ударил с все сила главата си в челото на рефера, който изпаднал в безсъзнание. „Преди младежките спортове бяха единственият пример за добро спортсменство — казва Даръл Бърнет, детски психолог и детски спортен психолог. — Но вече не е така. Това не е вече само игра.“

Какво могат да направят родителите

Родителите трябва да помнят, че децата обичат да спортуват заради забавлението и упражненията. Това, децата да бъдат подлагани на словесно малтретиране и детският спорт да бъде превръщан в дейност, която причинява силен стрес, не носи резултати и не е любещо. Библията казва: „Родители, не ядосвайте децата си.“ — Ефесяни 6:4, „Йерусалимска Библия“.

Какво може да помогне на родителя да бъде уравновесен в това отношение? На първо място може да си припомниш как са стоели нещата, когато ти самият си бил малък. Дали си бил в състояние да играеш почти като професионалист? Разумно ли е да очакваш сина ти или дъщеря ти да го правят? В крайна сметка децата са „нежни“. (Битие 33:13) Освен това се опитай да поддържаш правилен възглед за победата и загубата. Библията казва, че необузданото „съперничество ... е суета и гонене на вятъра“. — Еклисиаст 4:4, НС.

Интересно е, че един бивш играч от висшата лига по бейзбол насърчава родителите да гледат обективно на победите и загубите, да не се ядосват, когато детето им не играе добре, нито да се вълнуват прекалено, когато печели. Вместо да превръщат победата в най–важното нещо, родителите трябва да се съсредоточават върху това, че децата се забавляват и поддържат добра физическа форма.

Някои родители стигат до заключението, че организираните детски спортни мероприятия целят да подбудят нездрав съревнователен дух. Това не означава обаче, че децата им не  спортуват с други хора. Много християнски родители са открили, че децата им обичат да играят с други християнски деца в двора на къщата или в местния парк. По този начин родителите следят повече с кого общуват децата им. Семейните екскурзии също могат да осигурят възможност за полезна игра. Разбира се, една спортна игра в двора няма да бъде толкова вълнуваща, колкото победата в отбор. Никога не забравяй обаче, че в най–добрия случай „телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно“. (1 Тимотей 4:8) Като поддържаш подобен уравновесен възглед относно спорта, можеш да попречиш детето ти да стане жертва на новата епидемия от насилие.

[Снимки на страница 24]

Спортът трябва да е за забавление, а не да е причина за стълкновение