Абролюс — гледка, която радва очите

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БРАЗИЛИЯ

ПРЕЗ 16–и век моряците в близост до кораловите рифове край бреговете на щата Баиа (Бразилия) предупреждавали другите мореплаватели: „Abra os olhos!“ (Отваряйте си очите на четири!) Според традицията това често повтаряно предупреждение станало име на група от пет малки острова в региона, съставящи архипелага Абролюс.

Абролюс е разположен в южната част на Атлантическия океан, само на осемдесет километра от крайбрежните градове Каравелас и Алкобаса. Въпреки това той е ограден от всички страни с коралов риф. Рифовете, които не са отбелязани на картите, и силните атлантически бури биха били достатъчни, за да възпрат повечето моряци да навлязат в тези води, ако не съществуваше голяма икономическа примамка — гърбатият кит.

Ловене и наблюдаване на китове

Китовете на Абролюс се превърнали в огромен източник на приходи за крайбрежните рибарски градове през 19–и век. След специална литургия, на която местните свещеници благославяли лодките им, ловците отивали до архипелага с малки открити плавателни съдове. Как успявали да убият такова едро животно? Те се възползвали от майчинските инстинкти на женската. Ловците убивали с харпун едно малко китче и го използвали като примамка, която да накара майката да се приближи. Изтегляли убитите китове до сушата, така че ценната им мас да бъде извлечена в един от шестте завода за обработка на китове в Каравелас.

Но с внезапния крах на местния пазар за китова мас в средата на 19–и век ловът на китове западнал. След като е бил ловен десетилетия наред, до 20–и век гърбатият кит на практика вече бил изоставил Абролюс като място за размножаване. В резултат на това ловът на китове най–накрая бил спрян. Последният път, когато там убили кит, било през 1929 г.

През 1983 г. била отворена нова страница в историята на Абролюс, когато петте острова на архипелага и рифа на Абролюс — образуващи територия от общо 910 квадратни километра — били обявени за морски национален парк. В продължение на петдесет години нямало почти никакви сведения за китовете, но през 1987 г. изследователи съобщили, че във водите на парка са забелязани китове, и решили да направят повече проучвания. Били удивени да открият, че гърбатите китове се размножават отново край островите.

Новините за завръщането на китовете, както и фактът, че Абролюс придобивал все повече славата на  райско кътче, започнали да привличат малки групи туристи. В едно ведро лятно утро членовете на едно семейство се качили на борда на малка рибарска лодка в Каравелас и се отправили към Абролюс на шестчасово пътуване. Ето как един от тях описва посещението си на островите.

Стена от „големи капели“

„Докато Мануел, нашият лодкар, си проправя път през рифа, започвам да разбирам защо първите португалски моряци са се страхували от тези води. Многоцветните коралови колони — достигащи двайсет метра височина и петдесет метра широчина в близост до повърхността — се издигат от дъното на морето. Поради формата им на обърнат конус местните жители ги наричат „големи капели“. Под водата много от тези колони се съединяват и образуват огромни арки, коридори и дори двайсеткилометрови стени, които се издигат до повърхността. Така се формират стените на рифа.

След като подминаваме рифа, на хоризонта се появява Абролюс. Отдалече петте острова приличат на огромни носещи се в океана триъгълници. Геолозите предполагат, че в далечното минало тези големи плочи са се издигнали от дъното на океана под натиска на лавата. В резултат на това островите имат сходна топография — от югоизточната страна брегът е скалист и стръмен, а от югозападната страна има полегат склон, плавно преминаващ в тясна плажна ивица.

Вече можем да различим фара и многото двуетажни постройки на най–големия остров Санта Барбара. Персоналът от Бразилския институт за околната среда и възстановимите природни ресурси (ИБАМА), както и бразилските военноморски служители, живеещи на острова, зависят от хранителните запаси, които пристигат по море на всеки две седмици. Лесно е да си представим как пристигането им се очаква с нетърпение и от местната популация кози, които при нужда са резервната храна на островитяните. На острова са забранени пансионите, хотелите, баровете или ресторантите. Туристите, които искат да пренощуват, трябва да спят в лодки, закотвени край островите.

Докато Мануел спуска внимателно котвата, държейки под око кораловия риф, двама пазачи от ИБАМА се качват на борда и обясняват някои от правилата на парка. Туристите посещават само двата острова Сириба и Редонда, следват маркираните пътища и винаги са придружавани от пазач. Не може да се лови риба или да се вземат сувенири — нито дори камъче от плажа. Наблюдаването  на китове също е строго регламентирано. Най–много три лодки могат да се приближат до китовете и то на разстояние не по–малко от сто метра. Ако някой кит се приближи до лодката, двигателят трябва да се изгаси и може да бъде запален отново едва когато китът изплува на повърхността. Лодките трябва да напуснат района, ако някой от китовете покаже признаци на безпокойство.“

Птици, които радват окото

„Това място е рай за птиците. Фаетонът, белият и кафевият рибояд, великолепният фрегат и двуцветната рибарка имат колонии в Абролюс.

Докато се катерим над скалистия бряг на Сириба през първия ден от пътуването си, Джордан, изследовател от ИБАМА, ни показва гнездата на рибоядите и червеноклюните фаетони. Рибоядът гнезди на открито, а червеноклюният фаетон предпочита скалните цепнатини, осигуряващи защита срещу силните пориви на вятъра, които лесно могат да обърнат гнездото.

Несъмнено звездата сред птиците е фрегатът, който е голям почти колкото една кокошка. През размножителния период атрактивната торбичка на гушата на мъжкия става червена и се издува до размерите на футболна топка. Колкото и парадоксално да звучи, фрегатът зависи от морето, но се страхува от водата. Тъй като перата на птицата са слабо омазнени, тя не може да се гмурне за риба, без да подгизне.

Летателните умения на фрегата компенсират напълно този негов недостатък. С впечатляващия си двуметров размах на крилата той улавя топлите въздушни течения и остава почти неподвижен във въздуха, докато държи под око рибояда, който неохотно е негов партньор в риболова. Когато рибоядът хване някоя риба, фрегатът се спуска и атакува с дългия си извит клюн, като понякога изтръгва рибата от човката на рибояда. Ако ужасеният рибояд изпусне рибата, фрегатът се втурва надолу и я хваща умело, преди да е паднала във водата. А какво става, ако рибоядът успее преди това да погълне улова? Известно е, че агресивният фрегат преследва рибояда и го принуждава да повърне храната!“

Подводният свят

„През втория ден от посещението си изследваме подводния свят. Температурата на водата в архипелага никога не пада под 24 градуса по Целзий и видимостта под повърхността стига до 15 метра. За да се разгледат тихите плитки води край островите, не е нужна скъпа екипировка. Необходими са единствено шнорхел, леководолазна маска и плавници. Когато проникне в този подводен свят,  слънчевата светлина осветява рибните пасажи, зелените, лилавите и жълтите корали и червените гъби и водорасли. Облени сме в разноцветна светлина. Въпреки че тук има по–малко видове корали, отколкото в други тропически рифове, някои от тях се срещат само на това място.

Поразително сините води около острова гъмжат от над 160 вида риби. Има животни с най–различна форма и големина: морски костенурки, които идват от време на време, представители на рибите ангели и рибите хирурзи, заргани, риби папагали, огромни каменисти бибани и мурени. Рибите дотолкова са свикнали с хората, че буквално ядат от тяхната ръка и когато храната свърши, пощипват леко пръстите им, търсейки още.“

Завръщането

„През следобеда на третия ден от престоя ни на архипелага се отправяме обратно към Каравелас, изпълнени със смесени чувства. Наистина съм пленен от Абролюс, но съм и разочарован, понеже досега не видяхме нито един кит. След половин час пътуване Мануел изведнъж възкликва: „Кит! Кит!“ Три гърбати кита — два възрастни и едно малко — са се появили на около двеста метра от нас. Ясно можем да видим бялата долна част на огромните им перки. Един от тях, подтикван може би от любопитство, се приближава и плува няколко минути покрай нас. Не мога да повярвам на очите си, когато виждам как китът скача в океана. Той се вдига наполовина над водата и се сгромолясва по гръб, оставяйки огромни бразди в океана! Докато островите изчезват в далечината зад нас, все още можем да видим перките на китовете и водните фонтани, които се показват от време на време над повърхността. Радваме се да видим, че китовете се завръщат отново по тези места.“

Несигурно бъдеще

Може би заплахата от китоловците е вече отминала, но все още съществуват други опасности. Би било нереалистично да мислим, че тези острови не могат да бъдат засегнати от екологични проблеми. Един океанолог казва: „Няма да е достатъчно да запазим някой архипелаг и да ограничим достъпа до него, ако всичко наоколо бъде разрушено.“

Много учени вярват, че глобалното затопляне е причина за избеляването на кораловия риф — знак, че миниатюрните му водорасли изчезват. Явно обезлесяването и ерозията на почвата, поради която количеството на речните наноси в морето се увеличава, в крайна сметка ще засегнат коралите на островите. И разбира се, с увеличаването на броя на посетителите всяка година природозащитниците ще трябва да са нащрек, за да попречат Абролюс да стане жертва на собствената си непокътната красота.

Засега обаче, нито едно от тези мрачни предвещания над Абролюс не засенчва неговата девствена красота — величествените китове–акробати, очарователните птици и неповторимите корали. Почти петстотин години след откриването му, Абролюс все още радва окото. Посещението там е празник за очите и незабравимо преживяване.

[Карта на страница 15]

БРАЗИЛИЯ

АБРОЛЮС

[Карта на страница 15]

АРХИПЕЛАГ АБРОЛЮС

Сириба

Редонда

Санта Барбара

Гуарита

Суесте

[Снимка на страница 15]

Фарът на Абролюс, построен през 1861 г.

[Снимка на страница 16]

Фрегат

[Снимка на страница 16]

Корал Mussismilia brasiliensis

[Източник]

Enrico Marcovaldi/Abrolhos Turismo

[Снимка на страница 16]

Риба ангел

[Снимка на страници 16, 17]

Бял рибояд

[Снимка на страници 16, 17]

Редонда

[Източник]

Foto da ilha: Maristela Colucci

[Снимка на страница 17]

Мурена

[Снимка на страница 17]

Риба хирург

[Снимка на страница 17]

Червеноклюн фаетон

[Снимка на страница 18]

Гърбат кит с малкото си