Дали електронните игри представляват опасност?

„Дванайсетгодишното момче е притиснало в ъгъла невъоръжен противник и опира пистолета в главата му. „Няма да се измъкнеш!“ — казва момчето, гледайки подигравателно с маниакална усмивка героя на екрана. „Сега ми падна!“ Момчето натиска копчето и стреля в лицето на героя. Кръв обагря лабораторната му престилка. Той се олюлява и се свлича на земята. „С тебе е свършено!“ — се смее момчето.“

ТОЗИ пример от статията на Стивън Бар „Насилието от екрана на компютъра: Дали децата ви са в опасност?“, който описва определена ситуация от компютърна игра, повдига въпроса от заглавието. На пазара има над 5000 различни видеоигри и компютърни игри. Част от тях биват смятани както за образователни, така и за безобидно забавление.

Една от тези игри те учи на география, а друга ти показва как да управляваш самолет. Трети вид те обучава да мислиш логично и да решаваш различни проблеми. Съществуват дори игри, които са замислени така, че да действат терапевтично на играча. Например една от тях е предназначена да помага на тези,  които страдат от дислексия (нарушения при четене). Някои игри могат да помогнат на младите хора да придобият по–голяма компютърна грамотност, която е все по–важна в нашия век на техника.

Специалистите изтъкват тъмните страни

„В част от игрите има антисоциални елементи, като насилие, секс и вулгарен език“, казва Дейвид Уолш, президент на американския Национален институт за средствата за масова информация и семейството. „За съжаление изглежда, че точно тази част е особено популярна сред децата между осем и петнайсет години.“

Според едно проучване в САЩ почти осемдесет процента от видеоигрите, които младите хора предпочитат, съдържат насилие. Рик Дайър, президент на компанията „Върчуъл Имидж Пръдакшънс“, казва: „Това вече не са просто игри. Те са се превърнали в средство за обучение. По невероятен начин учим децата какво е усещането да дръпнеш спусъка. ... Но те не научават до какви последствия води това в реалния живот.“

В началото на 1976 г. обществеността обяви протест срещу игрите, изпълнени с насилие, в отговор на електронната игра Death Race („Смъртоносна надпревара“). Идеята на играта е да се прегазват пешеходците, преминаващи през екрана. Печели играчът, който прегази най–много пешеходци. Новите по–сложни игри имат по–добра графика и позволяват на играча да участва в още по–реалистични насилствени действия.

В играта Carmageddon („Кармагедон“) например, докато мине всички нива, играчът ще е прегазил и убил до 33 000 души. В описание за втората част на играта се казва: „Вашите жертви не само ще се размазват под гумите ви и ще изпръскват с кръв предното ви стъкло, но ще падат на колене и ще молят за милост или ще се самоубиват. Ако желаете, можете и да разчлените телата им.“

Дали тази имитация на насилие е нещо безвредно? Проведени са близо три хиляди проучвания по този въпрос. Много хора предполагат, че насилието в игрите води до все по–голяма агресивност от страна на играчите. Често като доказателство за това се посочват случаите на насилие сред младежите.

Някои специалисти омаловажават влиянието на игрите, твърдейки, че трябва да бъдат взети предвид и други фактори, като например вероятността тези игри да се избират от деца, които вече са склонни към насилие. Но наистина ли изпълнените с насилие игри нямат съществена роля? Би било нереалистично да се твърди, че хората не се влияят от това, което виждат. В противен случай дали търговските  компании биха харчили милиарди долари всяка година за телевизионни реклами?

„Умението и желанието да убиват“

Военният психолог Дейвид Гросман, автор на книгата „За убийството“, твърди, че насилието в компютърните игри учи децата така, както военното обучение учи войниците да превъзмогнат естествената си съпротива срещу убийството. Например военните открили, че при голяма част от пехотинците тази съпротива може да бъде превъзмогната, като по време на стрелкови тренировки обикновените мишени се заменят с мишени с човешки силует. По подобен начин, твърди Гросман, изпълнените с насилие игри предават на децата „умението и желанието да убиват“.

Според проучване, публикувано в „Журнал за психологията на личността и социалната психология“, насилието във видеоигрите и компютърните игри може да бъде дори по–опасно от насилието по телевизията и киното, тъй като играчът се идентифицира с героя, извършващ насилие. Телевизията може да ни превърне в зрители на насилието, а компютърните игри във вид участници. Освен това един филм може да трае само няколко часа, докато децата отделят до сто часа за усвояването на една видеоигра.

В някои страни е била въведена система за класификация, която да показва, че изпълнените с жестокости и насилие игри са само за възрастни. Но подобна система е полезна само в степента, в която се прилага. Едно проучване в САЩ показва, че 66 процента от запитаните родители дори не са запознати със системата за класификация. Директорът на Комисията за класифициране на развлекателни компютърни програми казва, че главната цел на системата не е да се попречи на децата да се сдобият с определени игри. Той обяснява: „Нямаме задача да определяме кой какво да харесва. Ние даваме на родителите средството да определят кое е подходящо за децата им и кое не е.“

Игри, водещи до пристрастяване?

В новите игри по Интернет, в които участват хора от целия свят, всеки може да си избере герой, който, преминавайки през различни изпитания, води играча към все по–голям успех. Времето, прекарано с героя, е вид инвестиция и дава на играча чувство на удовлетворение, което го влече отново и отново към играта. Изглежда някои хора почти се пристрастяват към игрите и вероятно затова една игра в Интернет може да продължи месеци, дори години.

 В списание „Тайм“ се съобщава, че напоследък в Южна Корея има голям интерес към играта в Интернет, наречена Lineage („Потекло“). В тази игра участниците воюват в средновековна обстановка. Играчът напредва през различни нива в стремежа си да придобие специален статус. Някои младежи играят през цялата нощ и на другия ден им е трудно да стоят будни в училище. Родителите се тревожат, но не знаят как да се справят с този проблем. Един млад играч обяснява: „Когато хората ме срещнат в Интернет, си мислят, че съм страхотен, но като ме срещнат в действителност, ме съветват да отслабна.“

Корейският психолог Джунмо Куон обяснява причината за популярността на Lineage: „В реалния свят и по–точно в Корея трябва да потискаш своите копнежи и скрити желания. В играта можеш да ги проявиш.“ По този начин младите хора бягат от действителността в един измислен свят. Ето как един проницателен коментатор описва любителите на компютърни игри: „За играча светът на игрите е много по–привлекателен от действителността. За него реалният живот е само период от време, през който печели малко пари, с които да продължи играта.“

Въздействие върху здравето

Статистическите данни показват, че един американски шестокласник гледа четири часа телевизия на ден, като това дори не включва времето пред компютърния и телевизионния екран, което отделя за електронни игри. Според проучване от 1995 г. над шейсет процента от децата признават, че често играят по–дълго, отколкото са възнамерявали. Често в резултат на това страда учението. Едно японско изследване показва, че компютърните игри стимулират само част от детския мозък. Според изследването децата имат нужда от повече четене, писане и смятане. Но за да може мозъкът им да се развие напълно, те трябва да играят навън с други деца и да общуват с останалите.

Смята се, че около четирийсет процента от американските деца между пет и осем години страдат от затлъстяване. За това може да допринася и липсата на движение, дължаща се на прекарването на твърде много време пред телевизора или компютъра. Една компания дори е разработила оборудване за упражнения, което да се използва, докато се играят компютърни игри. Но много по–добре е да се ограничи времето, посветено на подобни игри, като така се остави достатъчно време за други дейности, които помагат на детето да развие всестранно личността си.

В резултат от дългото взиране в екрана може да възникнат и проблеми с очите. Проучванията показват, че поне 25 процента от хората, които ползват компютър, имат проблеми със зрението. Една от причините за това е, че честотата на мигането може да намалее, причинявайки сухота и раздразнение на окото.  Мигането прочиства окото и стимулира отделянето на слъзен секрет и отмиването на замърсителите.

Понеже съзнават действията си само в ограничена степен, децата могат да стоят пред компютърните игри часове наред, почти без прекъсване. Това може да доведе до преумора на очите и проблеми с фокусирането. Специалистите предлагат на всеки час, прекаран пред компютъра, да се правят редовни почивки a от по няколко минути.

Световният бизнес процъфтява

Очевидно навсякъде интересът към игрите в Интернет нараства. На все повече места се появяват интернет кафенета. Те са оборудвани с много компютри и посетителите плащат, за да играят в мрежа. Някои младежи харчат по двеста евро на месец в подобни кафенета.

Несъмнено бизнесът с компютърни игри процъфтява. Очаква се през идните пет години пазарът на интернет игри да се увеличи с над 70 процента.

Ясно е обаче, че тази процъфтяваща индустрия има и тъмни страни. Съществуват реални опасности. Никой от нас не може без каквито и да е последствия да застрашава здравето си, да пропилява времето и парите си или да привиква към насилието и убийствата. Това се отнася още повече за децата ни. Не е вярно, че компютърните игри са винаги образователни или безобидни. Дейвид Уолш, цитиран по–горе, предупреждава: „Вероятно средствата за масова информация оказват много по–голямо влияние, отколкото осъзнаваме.“ Той добавя: „Ако родителите носят отговорността да се грижат за децата си, то те трябва да имат предвид непрекъснато променящия се свят на масмедиите.“

Наистина, както се казва в Библията, „сегашното състояние на тоя свят преминава“. (1 Коринтяни 7:31) Изглежда нищо не се променя по–бързо от развлекателната индустрия. Много родители се затрудняват дори просто да бъдат в крак с постоянно променящите се тенденции и влияния, които бомбардират децата им ден след ден. Но това не бива да ви обезсърчава. Мнозина възпитават успешно децата си, като им помагат да се съсредоточат върху това, което е наистина от значение. Подобно на всички нас, децата също трябва да знаят, че забавленията — посредством компютър, телевизия или друго средство за развлечение — не могат да удовлетворят най–важните ни потребности. Както казал Исус, единствено тези, които „осъзнават духовната си нужда“, изпитват истинско щастие. — Матей 5:3, НС.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

Опасностите на ЕЛЕКТРОННИТЕ ИГРИ

▸ Видеоигрите и компютърните игри, изпълнени с насилие, могат да насърчат агресивно поведение.

▸ Електронните игри могат да те превърнат в нещо повече от наблюдател на насилието — те са замислени така, че да те накарат да се чувстваш като участник.

▸ Хората, които лесно се влияят от другите, могат да изгубят границата между игра и реалност.

▸ Пристрастеността към електронните игри, подобно на всяка зависимост, може да доведе до занемаряване на важни задължения и взаимоотношения.

▸ Игрите могат да отнемат времето, което децата би трябвало да прекарват в други важни дейности, като учене, общуване с другите и занимание с игри, развиващи въображението.

▸ Продължителното взиране в екрана може да доведе до преумора на очите.

▸ Липсата на движение, която понякога се дължи на заниманието с електронни игри, може да доведе до затлъстяване.

▸ Игрите могат да ограбят парите и времето ти.

[Блок/Снимка на страница 8]

Един от начините да се отървеш от навика

Томас, който е 23–годишен християнин, си спомня: „Когато бях ученик, имах проблеми с ученето заради увлечението си по електронните игри. По–късно това се отрази и на други неща в живота ми. Продължих да играя дори след като станах целодневен доброволен проповедник. Най–накрая осъзнах, че това ми отнема твърде много време и енергия. Понякога ми беше много трудно да се съсредоточа по време на служба или събрание, когато съм играл преди това. Почти винаги мислех как ще разреша определена задача от играта, след като се прибера вкъщи. Занемарих личното си изучаване и редовното четене на Библията. Радостта ми от службата към Йехова започна да отслабва.

Късно една нощ, докато бях в леглото, почувствах, че просто не мога да продължавам по този начин. Станах, включих компютъра и изтрих всички игри. Само за секунда вече ги нямаше! Въобще не ми беше лесно. Разбрах, че съм по–привързан към игрите, отколкото осъзнавах. Но се почувствах и победител, понеже знаех, че го направих за свое добро. Признавам, че оттогава съм купил няколко нови игри. Но сега съм много по–строг със себе си. Веднага щом усетя, че ми е трудно да поддържам равновесие, просто отново натискам клавиша за изтриване.“

[Снимка на страница 6]

Някои хора твърдят, че насилието в игрите води до все по–голяма агресивност от страна на играчите

[Снимка на страница 7]

Клуб за интернет игри в Сеул (Корея)