Гледната точка на Библията

Трябва ли християните да бъдат бедни?

ВЕДНЪЖ Исус казал на един млад и богат управник, че той трябва да отиде да продаде всички свои притежания и да раздаде парите на бедните. В разказа се казва, че мъжът се натъжил от думите на Исус и си отишъл наскърбен, ‘защото бил човек с много имот’. Тогава Исус казал на учениците си: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!“ Той добавил: „По–лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ — Марко 10:21–23; Матей 19:24.

Какво имал предвид Исус? Дали богатството и истинското поклонение са несъвместими? Трябва ли християните да се чувстват виновни, ако имат пари? Дали Бог изисква от тях да водят аскетичен начин на живот?

Бог приема „всякакви хора“

В древни времена Бог не е изисквал от израилтяните да живеят в бедност. Обърни внимание на следното: След като завладели земята, която била разделена помежду им, хората започнали да се занимават със земеделие и търговска дейност, за да осигуряват прехрана за себе си и семейството си. Успехът на труда им зависел от икономическите и атмосферните условия, от здравословното им състояние или от търговските умения. Моисеевият закон заповядвал на израилтяните да бъдат състрадателни, ако някой имал финансови затруднения и обеднеел.  (Левит 25:35–40) От друга страна, някои станали богати. Вооз например, който имал вяра и поддържал морална безкомпромисност и който станал праотец на Исус Христос, е описан като „многоимотен човек“. — Рут 2:1.

Ситуацията била същата и по времето на Исус. Когато говорил с богатия мъж, споменат в началото, Исус нямал за цел да поощрява аскетизма. Вместо това той ни дал важен урок. От човешка гледна точка може да изглежда невъзможно за богатите хора да проявят скромност и да приемат Божиите мерки за спасение. Но Исус казал: „За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.“ — Матей 19:26.

Християните в сбора през първи век приемали „всякакви хора“. (1 Тимотей 2:4, НС) Това включвало такива, които били богати, други, които имали необходимите средства за живот, и много, които били бедни. Някои може да са натрупали богатства преди да станат християни. В други случаи благоприятните обстоятелства и мъдрите решения във връзка с търговията може да са им донесли богатство след това.

Днес в християнското братство също има хора с различно финансово положение. Всички те се стремят да следват библейското ръководство по отношение на парите, тъй като материализмът може да засегне всеки. Урокът на Исус във връзка с богатия млад управител е предупреждение към всеки християнин за силната власт, която парите и притежанията могат да имат над човека. — Марко 4:19.

Предупреждение за богатите

Библията не осъжда богатството, но сребролюбието. Библейският писател Павел казва: „Сребролюбието е корен на всякакви злини.“ Той отбелязва, че някои, които загубили духовните си интереси заради желанието да бъдат богати, ‘се отстранили от вярата и пронизали себе си с много скърби’. — 1 Тимотей 6:10.

Интересно е, че Павел дал конкретни напътствия за богатите. Той казал: „На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме.“ (1 Тимотей 6:17) Явно има опасност богатите хора да станат горди и да гледат отвисоко на другите. Може също да започнат да си мислят, че богатството може да им даде истинска сигурност — нещо, което само Бог може напълно да осигури.

Заможните християни могат да се предпазят от тези опасности, като бъдат ‘богати на добри дела’. Такива дела включват това да бъдат „щедри, готови да споделят с другите“, великодушно да подкрепят онези, които са в нужда. (1 Тимотей 6:18, НС) Християните — и богатите, и бедните — могат да използват своите средства, за да разпространяват добрата новина за Божието Царство, което е главната грижа на истинските християни днес. Този щедър дух разкрива правилна нагласа към материалните притежания, и това ни прави ценни за Йехова Бог и Исус Христос, които обичат онези, които дават на драго сърце. — Матей 24:14; Лука 16:9; 2 Коринтяни 9:7.

По–важните неща

Ясно е, че от християните не се изисква да са бедни. Нито пък те трябва да „ламтят за обогатяване“. (1 Тимотей 6:9) Те просто работят усърдно, за да спечелят достатъчно средства за живеене. В зависимост от различни фактори и от икономическата система там, където живеят, техните усилия ще имат различен успех. — Еклисиаст 11:6.

Каквито и да са техните финансови обстоятелства, християните трябва ‘да се уверяват за по–важните неща’. (Филипяни 1:10, НС) Като поставят духовните ценности на първо място, те си ‘събират имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот’. — 1 Тимотей 6:19.