Гледната точка на Библията

Има ли непростим грях?

ИМА ли по–лошо наказание от смъртта? Да, това е смърт без надежда за възкресение заради извършването на непростим грях. Исус казал, че има такъв грях, който „няма да се прости“. — Матей 12:31.

Библията обаче описва Бога като прощаващ. Въпреки че хората са склонни да таят неприязън и да се въздържат от прошка, Бог „прощава щедро“. (Исаия 55:7–9) Всъщност въпреки че му струвало много, Бог изпратил своя скъп Син на земята, за да служи като умилостивителна жертва, толкова ценна, че да може да заличи нашите грехове. — Йоан 3:16, 17; Деяния 3:19; 1 Йоан 2:1, 2.

В определеното време Бог ще възкреси много хора, които се били провинили в сериозни грехове, но които няма да бъдат държани отговорни за миналите им действия. (Деяния 24:15; Римляни 6:23) Исус казал, че с изключение на непростимия грях, ‘всеки грях и хула ще се простят’. (Матей 12:31) Може би се питаш: „Какво може да бъде толкова ужасно, че да не може да бъде простено от Бога?“

Когато разкаянието вече не е възможно

Предупреждението на Исус се отнася за преднамерена „хула против Духа“. За такъв грях няма оправдание. „Нито в тоя свят, нито в бъдещия“ — добавил той. (Матей 12:31, 32) Онези, които са извършили такъв грях, няма да бъдат възкресени.

Какво е хула против духа? Тя произлиза от сърцето и разкрива злонамерена нагласа и цел. Умишленото намерение за противопоставяне спрямо Божия свети дух прави греха по–сериозен. Да онагледим това: В някои части на света в закона се прави разлика между убийство, при което няма смекчаващи вината обстоятелства, и убийство, при което има смекчаващи вината обстоятелства. Тази разлика е основана на намерението и начина на извършване на убийството, като ограничава смъртното наказание само до случаите на умишлено или преднамерено убийство.

Апостол Павел, който преди бил богохулник, казва: ‘Придобих милост, понеже  бях невеж.’ (1 Тимотей 1:13) Да съгрешиш против светия дух означава да му се противопоставяш умишлено. Това включва лоша нагласа на сърцето, която се развива до такава степен, че няма поправяне.

Павел явно имал предвид този вид грях, когато писал: „За тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние.“ (Евреи 6:4–6) Апостолът също казал: „Ако съгрешаваме самоволно [умишлено — НС], след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове.“ — Евреи 10:26.

Такова било поведението на някои религиозни водачи по негово време, което подтикнало Исус да предупреди относно непростимия грях. Но те не се вслушали в неговото предупреждение. Всъщност те причинили смъртта му. По–късно чули неоспоримо доказателство, че светият дух е извършил чудо. На тях им било казано, че Исус бил възкресен от мъртвите! Било ясно, че Исус е Христос! Но те действали злонамерено против светия дух, като платили на римските войници да излъжат за възкресението на Исус. — Матей 28:11–15.

Предупреждение за истинските християни

Защо истинските християни обръщат сериозно внимание на предупреждението за непростимия грях? Защото въпреки че имаме точно познание за Бога и за действието на неговия дух, може да развием лошо сърце. (Евреи 3:12) Трябва да внимаваме никога да не си мислим, че това не може да се случи с нас. Разгледай примера с Юда Искариотски. Някога той бил верен последовател на Исус. Бил избран за един от дванайсетте апостоли, така че трябва да е имал добри качества. Но в един момент той позволил на лошите мисли и желания да нараснат и накрая да вземат надмощие над него. По времето, когато бил очевидец на забележителните чудеса на Исус, Юда крадял пари. След това той съзнателно предал Сина на Бога за пари.

Някои хора, които преди време са били верни християни, нарочно се отдалечили от Бога, вероятно заради огорчение, гордост или алчност, и сега като отстъпници се борят против Божия свети дух. Те умишлено се противопоставят на това, което се вижда, че духът върши. Дали тези хора вършат непростим грях? Йехова в крайна сметка е Съдията. — Римляни 14:12.

Вместо да съдим другите, ще бъде добре ние лично да се пазим от вършенето на тайни грехове, които могат постепенно да закоравят сърцето ни. (Ефесяни 4:30) Утешава ни това, че Йехова ще ни прости щедро дори сериозни грехове, които сме извършили, ако се разкайваме. — Исаия 1:18, 19.

[Снимка на страници 28, 29]

Някои фарисеи извършили непростим грях