Ограда, която влияе на времето

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

НЯКОГА тя пресичала щата Западна Австралия от север до юг. Когато била завършена през 1907 г., тази 1833–километрова стена от дървен материал и телена мрежа била най–дългата от този вид в света. Нейното официално име било Ограда № 1 против зайци.

Както подсказва името ѝ, първоначално оградата била построена като защита от нашествието на зайците, които прииждали към западната част на Австралия в края на 19–и век. Днес все още съществува голяма част от тази стогодишна барикада. През последните години обаче тя стана обект на научния интерес поради една невероятна причина. Изглежда, че тази направена от човека бариера косвено влияе на местните атмосферни условия.

Преди да разберем как една ограда, висока малко повече от един метър, може да има такова влияние, нека да научим малко повече за историята на тази забележителна конструкция.

Водене на безнадеждна борба

В борбата срещу нашествието на зайци били включени 400 работници, които се трудили от 1901 до 1907 г., за да построят Ограда № 1 против зайци. Според Министерството на земеделието в щата Западна Австралия „около 8000 тона материал беше докаран с кораб, после транспортиран по релсов път до складовете и накрая пренесен от коне, камили и магарета до отдалеченото място за строеж“.

От двете страни на оградата работниците разчистили растителността и направили пътека, широка три метра. Някои от отсечените дървета били използвани като колове за оградата, а където нямало дървета, били докарани метални стълбове. Накрая станало така, че оградата служела не само като преграда за зайците, но и като неравен път, който пресичал континента.

Оградата принуждавала прииждащите зайци да тичат към специално направени капани, или заградени места, където умирали. Така оградата действала като гигантска мрежа. Зайците обаче прескачали оградата. Как? Като се придвижвали упорито на запад, те се покатервали по купчината умрели зайци, която се издигала до мрежата, и така прескачали оградата. Били построени други две огради, които започвали от първата. Комбинираната мрежа от огради се простирала на 3256 километра.

Проява на човешката издръжливост

Малка група мъже, като Ф. Х. Брумхол, патрулирали покрай дългата ограда. В своята книга „Най–дългата ограда в света“ Брумхол казва: „Задълженията на патрулиращия ... бяха да поддържа оградата и пътеката край нея в добро състояние ..., да отстранява храсталака и дърветата от пътеката и от двете страни на оградата [и] да поддържа вратите, които бяха на всеки 32 километра, в добро състояние, и да изпразва капаните [от зайците].“

Работата на патрулиращия трябва да е била една от най–самотните дейности в света. В компанията само на своите камили всеки патрулиращ имал задължението да се грижи за много километри от оградата, която изглеждала безкрайна на хоризонта. На някои патрулиращи им липсвала дори компанията на камилите, защото се изисквало да минават назначения си неравен участък от пътя с колело. В днешно време тази част, която е останала от оградата, се обикаля сравнително по–удобно с джип.

Все пак има полза

Оградата не могла да спре нашествието на зайците, но се оказала ефективна бариера за един друг пакостник — една от австралийските птици, ему. През 1976 г. повече от 100 000 от тези гигантски нелетящи птици решават да мигрират към плодородните обработваеми земи западно от оградата. Оградата попречила на тяхното придвижване и почти 90 000 птици трябвало да бъдат убити. Така по–голямата част от тогавашната реколта била спасена от опустошение.

Оттогава 1170 километра от оградата са били укрепени и преустроени така, че да предпазват  уязвимите обработваеми земи на Западна Австралия от мигриращите ему и от скитащите глутници диви кучета. Накрая оградата стана разграничителна линия. На изток от нея се намира суровата пустиня в централната част на Австралия. А на запад — добре оформените полета на земеделците.

Неочаквани последствия

Как оградата се отразява на времето може да се обясни с големия контраст в растителността. В научното списание „Хеликс“ се казва: „Колкото и невероятно да изглежда, валежите на изток от оградата се увеличиха, а на запад от нея намаляха.“ Така растителността на изток получава постоянно валежи, а фермерите на запад трябва все повече да разчитат на напояването. В списанието се обяснява една от предполагаемите причини за тази промяна: „Посевите в обработваемите земи са с плитка коренова система и не изпаряват толкова много вода, колкото растенията с дълбока коренова система в източната част.“

Обяснявайки един друг фактор, Том Лайънс, професор по метеорология, казва: „Нашата теза е, че тъй като местната растителност е много по–тъмна от тази в обработваемата земя, тя отделя повече топлина в атмосферата, което води до променливи въздушни течения, което пък от своя страна подпомага образуването на облаци.“

Оградата не могла да предпази земеделците в Западна Австралия от нашествието на зайците, но явно оказала влияние върху времето. Това ни учи на нещо много ценно — да бъдем предвидливи, когато стопанисваме земята.

[Карта на страници 30, 31]

Ограда № 1 против зайци

[Снимка на страница 31]

Зайци

[Снимка на страница 31]

Патрулиране край оградата в началото на 20–и век

[Снимка на страница 31]

Ему

[Снимка на страница 31]

Простирайки се на 1833 километра, Ограда № 1 против зайци някога била най–дългата запазена здрава ограда в света. Оградата разделя пустинята от обработваемата земя, като така създава стена за атмосферните влияния

[Информация за източника на снимката на страница 31]

Всички цветни снимки: Department of Agriculture, Western Australia; горе в средата: Courtesy of Battye Library Image number 003582D