Противоречията във връзка с личния живот

„КОГАТО Е В ДОМА СИ, И НАЙ–БЕДНИЯТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ОПЪЛЧИ СРЕЩУ СИЛАТА НА КОРОНАТА.“ — УИЛЯМ ПИТ (1759–1806), АНГЛИЙСКИ ПОЛИТИК.

ТОВА, което Пит иска да каже, е, че всеки човек има правото на личен живот, на неприкосновен личен периметър, който да бъде защитен от нежелана намеса.

За хората от различните общества понятието „личен живот“ може да означава различни неща. Например често на тихоокеанските острови Самоа къщите нямат стени и отвън лесно може да се види почти всичко, което прави семейството. Но и там не е прието да влезеш в къщата, без да си поканен.

 Хората отдавна са видели необходимостта от неприкосновеност на личния живот. Хиляди години преди известното изказване на Уилям Пит, Библията посочва, че правото на другите да имат личен живот трябва да се уважава. Цар Соломон писал: „Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази.“ (Притчи 25:17) Апостол Павел съветвал: „Усърдно да се стараете ... да вършите своите [си] работи.“ — 1 Солунци 4:11.

Правото на личен живот е от толкова голямо значение, че в списанието „Куриер на ЮНЕСКО“ то е наречено „основа за гражданските права“. В същия дух е и изказването на един влиятелен латиноамерикански политик: „В известен смисъл всички човешки права са аспекти на правото на личен живот.“

Но в съвременната обстановка на нарастваща престъпност и световен тероризъм правителствата и органите на реда все повече смятат, че трябва да се намесят в личния живот на гражданите си, за да ги защитят. Защо? Защото престъпните групи в обществото използват правото на личен живот като прикритие за злите си дела. Затова се полагат усилия да бъде постигнато равновесие между отговорността на правителствата да защитават гражданите си и правото на всеки отделен човек да има личен живот.

Сигурността срещу личния живот

След терористичната атака на 11 септември 2001 г., която потресе целия свят, мнозина промениха възгледа си относно правото на правителството да нахлува в някои аспекти от личния живот на хората. „11 септември промени нещата“ — каза за списание „Бизнес Уик“ един бивш федерален търговски пълномощник от САЩ. Той отбелязва: „Терористите се движат в общество, в което личният им живот е защитен. Ако, за да бъдат разкрити, е необходимо да се наруши правото на личен живот, повечето хора биха казали: „Добре, действайте!“ В списанието се съобщава: „Проучванията на общественото мнение след 11 септември показват, че 86 процента от американците одобряват засилената употреба на системи за идентифициране по лицето, 81 процента искат по–голям контрол на банковите сделки и операциите с кредитни карти и 68 процента подкрепят въвеждането на национална карта за самоличност.“

Някои правителства на Запад обмислят създаването на карти за самоличност с отпечатъци от пръстите на притежателя и сканиран образ от ретината му. Предвижда се тези карти да могат да осигуряват достъп до финансовата документация на притежателя и до криминалното му досие, ако има такова. Технически е възможно данните от карта за самоличност да бъдат свързани с данните от кредитна карта и сравнени с информацията от камерите за идентифициране. Така престъпниците могат да бъдат арестувани след закупуването на материали, предназначени за криминалните им прояви.

Ако се опитват да скрият бомби, оръжия или ножове под дрехите или дори зад дебелите стени на дома си, престъпниците пак могат да бъдат хванати. Някои агенции за сигурност разполагат с уреди, които могат да покажат какво има под дрехите. Новоразработени радари позволяват на полицията да разпознае отделните хора, докато се движат или просто дишат в съседната стая. Но дали усъвършенстваните системи за наблюдение непременно водят до по–ниска престъпност?

Дали камерите възпират престъпниците?

Когато в Бърк, затънтено градче в Австралия, нивото на престъпността започнало рязко да се покачва, били инсталирани четири видеокамери за наблюдение. В резултат на това престъпността рязко намаляла. Но не навсякъде подобни опити се увенчават с успех. През 1994 г. били положени усилия да се намали престъпността в Глазгоу (Шотландия), като били инсталирани 32 видеокамери. Според проучване на Централния изследователски  институт в Шотландия през следващата година броят на някои видове престъпления намалял. Но в сведението още се казвало: „Престъпления с непристойно поведение, включително свързаните с проституция, се увеличили със 120, престъпленията с измама с 2185, а други престъпления (включително свързаните с наркотици) с 464.“

Дори ако системите за наблюдение намалят престъпленията в една област, това може да не понижи общото ниво на престъпността. Във вестник „Сидни Морнинг Хералд“ се описва един феномен, който полицейските служители и криминолозите наричат „преместване“. Във вестника се казва: „Когато видят, че в определени райони могат да бъдат хванати от камери или от полицейски патрули, престъпниците се преместват на друго място, за да извършат престъплението.“ Може би това те подсеща за нещо, което Библията е казала много отдавна: „Всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“ — Йоан 3:20.

 Проблемът, пред който са изправени органите на реда, се състои в това, че дори най–модерните радари или сканиращи системи за наблюдение не могат да засекат какво се крие в ума и сърцето на човека, а именно там трябва да се води борбата с престъпността, омразата и насилието.

Вече действа обаче един вид „система за наблюдение“, която е много по–всеобхватна от всяка технология, изобретена до този момент от хората. Този вид наблюдение и положителното влияние, което то може да окаже върху човешкото поведение, ще бъдат обсъдени в следващата статия.

[Текст в блока на страница 6]

„Терористите се движат в общество, в което личният им живот е защитен“

[Блок/Снимка на страница 7]

Дали медицинските ти данни са защитени?

Много хора смятат, че медицинските им картони — документацията за взаимодействието им с лекарите и болниците — са защитени. Но членовете на Агенцията за защита на правото на личен живот предупреждават, че „подобно мнение може да не е съвсем оправдано“. В книгата си „Информационното общество — гибелта на личния живот през 21–и век“ Симсън Гарфинкъл казва относно условията в САЩ: „Днес медицинските картони имат широко приложение ... Те се използват от работодатели и застрахователни компании, които решават кого да назначат или да застраховат. Използват се от болници и религиозни организации за събиране на дарения. Дори търговските компании купуват информацията от медицинските картони при търсенето на евентуални клиенти.“

Гарфинкъл отбелязва също: „Не е лесно тази информация да остане поверителна, когато по време на едно обикновено посещение в болницата 50 до 75 души трябва да имат достъп до медицинския картон на пациента.“ На някои места самите пациенти може неволно да дадат разрешение да се намесят в личния им живот, като подпишат документи за отказ или съгласие, когато постъпват в болница. При подписването на тези формуляри „ти позволяваш на здравното заведение да предостави информацията от картона ти на застрахователните компании, правителствените агенции и на други заинтересувани страни“, казват от Агенцията за защита на правото на личен живот.

[Блок/Снимки на страница 8]

Правото на личен живот срещу търговските интереси

Хората, които използват Интернет, стават лесна плячка на нежелано вмешателство в личния им живот. Членовете на Агенцията за защита на правото на личен живот казват: „На практика в Интернет няма услуги или дейности, които да гарантират пълна конфиденциалност. ... Потребителите в мрежата може да се сдобият с информация или документи от сайтовете ... или просто да ги разглеждат. Мнозина очакват тези дейности да са анонимни. Но те не са. Много от нещата, които човек прави в Интернет, могат да бъдат проследени, като например до какви информационни агенции или документи е имал достъп потребителят и кои уебсайтове е посетил. ... Тези данни ... са потенциален ценен източник на доходи ... Търговските компании ги използват целенасочено като основа за разработването на списъци от интернет потребители със сходни предпочитания и поведение.“

По какви други начини името ти може да се окаже в списъците за изпращане на рекламна поща? Това може да стане, когато правиш някое от следните неща:

◼ Попълваш гаранционни или регистрационни карти на някакъв продукт.

◼ Присъединяваш се към клубове, организации и благотворителни общества или им правиш дарение.

◼ Абонираш се за списания или ставаш член на клубове, които ти доставят в дома книги или продукти на музикалната индустрия.

◼ Поместваш името и адреса си в телефонния указател.

◼ Участваш в лотарии или конкурси.

Освен това, когато плащаш с дебитна или кредитна карта, компанията може да свърже името и адреса ти със списъка на закупените от тебе продукти, докато минават през скенера на касовия апарат. Така подробните данни за обичайните ти покупки могат да се използват за търговски цели. a

[Бележки под линия]

[Снимки на страници 6, 7]

Дали наблюдението намалява нивото на престъпността?