Сирия — следи от интересно минало

ТЯ СЕ намирала на един от кръстопътищата на древния свят — място, където някога се срещали керваните, придвижващи се от Средиземноморието към Китай и от Египет към Анатолия. Войските на Акад, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим преминавали през нея. Векове след това турци и кръстоносци прекосявали земите ѝ. В съвременността армиите на Франция и Великобритания воювали, за да имат власт над нея.

Днес част от тази област все още носи името, с което е позната от хиляди години — Сирия. Въпреки че областта е претърпяла много промени, все още може да видим следи от минали събития. Това е земя, към която изследователите на Библията проявяват особен интерес, тъй като Сирия е играла роля в библейската история.

Дамаск — един древен град

Да разгледаме например Дамаск, столицата на Сирия. За него се казва, че е един от най–старите градове в света, който е постоянно населяван от самото си основаване. Разположен в подножието на планината Антиливан и пресичан от река Барада, векове наред Дамаск е желан оазис в края на голямата Сирийска пустиня. Вероятно патриархът Авраам е минал през този град по пътя си на юг към Ханаан и взел Елиезер „от Дамаск“ като слуга в дома си. — Битие 15:2.

Близо хиляда години след това сирийските царе на Сова воювали с първия цар на Израил, Саул. (1 Царе 14:47) Вторият цар на Израил, Давид, също воювал с царете на Арам (еврейското наименование на Сирия), победил ги и ‘поставил гарнизони в дамаска Сирия’. (2 Царе 8:3–8) Така Израил и Сирия станали врагове и продължили да бъдат такива дълго време. — 3 Царе 11:23–25.

До първи век от нашата ера враждата между сирийците и юдеите утихнала. По това време в Дамаск имало дори голям брой юдейски синагоги. Може би си спомняш, че Савел (по–късно Павел) от Тарс бил на път от Йерусалим за Дамаск, когато приел християнството. — Деяния 9:1–8.

 В днешен Дамаск няма видими доказателства за преминаването на Авраам или за победата на Давид. Но има останки от стария римски град, и там, където е била древната римска виа ректа (улица „Права“), днес е оживена магистрала. На тази улица била къщата, в която Анания намерил Савел, след като той по чудодеен начин приел християнството близо до Дамаск. (Деяния 9:10–19) Макар че улицата днес изглежда много по–различно от римско време, на нея апостол Павел започнал своята забележителна кариера. Улица „Права“ завършва при римската Източна порта. Съзирайки къщите, построени върху стените на града, разбираме как Павел успял да избяга, като бил спуснат с кош през отвор в стената. — Деяния 9:23–25; 2 Коринтяни 11:32, 33.

Палмира — исторически оазис

На около три часа път с кола североизточно от Дамаск се намира едно забележително археологическо място — Палмира, наречено Тадмор в Библията. (2 Летописи 8:4) Разположен по средата между Средиземно море и река Ефрат, този оазис е напояван от подпочвени води, които извират от планините на север. Древният търговски път между Месопотамия и земите на запад следва Плодородния полумесец и следователно минава далече на север от Палмира. Но  през първи век пр.н.е. политическата нестабилност на север довела до появата на един по–кратък път, по̀ на юг. Така Палмира навлязъл в своя зенит.

Използван от Рим като буфер за източните покрайнини на империята, Палмира бил изцяло във владенията на римската провинция Сирия, но накрая бил обявен за независим град. По продължението на една великолепна улица с колонади се намирали големи храмове, величествени арки, бани и един театър. Пътят под колонадите от двете страни на улицата бил павиран за пешеходци, но главната улица в средата не била павирана за удобство на керваните с камили, които минавали по нея. Керваните, които вървели по търговския път между Китай и Индия на изток и гръцко–римския свят на запад, имали престой в Палмира. Там те били принуждавани да плащат такси за коприната, подправките и другите стоки, които пренасяли.

В зенита си през трети век град Палмира имал население от около 200 000 души. Това било по времето, когато неговата амбициозна царица Зиновия кръстосала меч с Рим, но накрая била победена през 272 г. По този начин Зиновия несъзнателно изпълнила част от едно пророчество, записано от пророк Даниил около 800 години преди това. a (Даниил, 11 глава) След поражението на Зиновия Палмира служел за известно време като стратегически страж за Римската империя, но никога не възвърнал предишната си сила и величие.

Продължаваме към Ефрат

Североизточно от Палмира след тричасово пътуване с кола през пустинята се намира град Деир ез Зор, където може да се види голямата река Ефрат. Тази историческа река води началото си от планините в източна Анатолия (азиатска Турция), навлиза в Сирия северно от Кархемиш и минава югоизточно през Сирия в Ирак. Недалеч от иракската граница се намират останките на два древни сирийски града.

На сто километра югоизточно, при един от завоите на река Ефрат, са останали руините на древния крепостен град Дура Еуропус. А след още 25 километра на югоизток е местоположението на Мари. Някога град Мари бил преуспяващ търговски град, но бил унищожен от вавилонския цар Хамурапи през 18–и век пр.н.е. В архива на царския му дворец са намерени поне 15 000 глинени плочки с надписи — документи, които разкриват много за историята по онова време.

Когато разрушила града, войската на Хамурапи съборила високите стени, като така по–долните стаи се изпълнили с тухли и пръст. Това запазило стенописите, статуите, керамичните съдове и много други предмети до откриването им от френски археолози през 1933 г. Тези находки могат да се видят в музеите в Дамаск и Алепо, а също и в Лувъра в Париж.

Древни градове в северозападна Сирия

Ако се движим по река Ефрат на северозапад, стигаме до Алепо (Халеб). Алепо, също като Дамаск, е един от най–старите градове в света, който бил постоянно населяван. Пазарът в Алепо е едно от най–живописните места в Средния изток.

На юг от Алепо се намира Тел Мардих, мястото на древния град Ебла. Ебла бил голям търговски град, който имал доминиращо влияние в северна Сирия през втората половина на третото хилядолетие пр.н.е. Археологически разкопки разкриха останките на храм, посветен на вавилонската богиня Ищар. Намерен беше също царският дворец, в чиито архивни стаи били съхранявани над 17 000 глинени плочки. Находки от Ебла могат да се видят в музея в Идлиб, малък град на 25 километра от мястото.

Южно от пътя за Дамаск се намира град Хама, в Библията записан като Емат. (Числа 13:21) През Хама лъкатуши река Оронт, което прави града едно от най–приятните места в Сирия. След това идва ред на Рас Шамра, мястото на древния град Угарит. През третото и второто хилядолетие пр.н.е. Угарит бил проспериращо пристанище за търговия, затънало в поклонение на Ваал и Дагон. От 1929 г. насам френски археолози откриват голям брой глинени плочки и бронзови артефакти с надписи, които разкриват много за упадъчното поклонение на Ваал. Това ни помага да разберем по–добре защо Бог осъдил покланящите се на Ваал ханаанци на унищожение. — Второзаконие 7:1–4.

Да, в съвременна Сирия все още могат да бъдат видени следите от едно интересно минало.

[Бележки под линия]

[Карта на страници 24, 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

‐‐ Оспорвани граници

ЕГИПЕТ

 ИЗРАЕЛ

ЙОРДАНИЯ

ЛИВАН

СИРИЯ

ДАМАСК

Барада

Оронт

Хама (Емат)

Угарит (Рас Шамра)

Ебла (Тел Мардих)

Алепо (Халеб)

Кархемиш (Йераблус)

Ефрат

Зиновия

Деир ез Зор

Дура Еуропус

Мари

Палмира (Тадмор)

ИРАК

ТУРЦИЯ

[Снимка на страница 24]

Дамаск (долу) и улица „Права“ (горе)

[Снимка на страница 25]

Къщи, подобни на пчелни кошери

[Снимка на страница 25]

Угарит

[Снимка на страница 25]

Хама

[Снимка на страница 26]

Мари

[Снимка на страница 26]

Алепо

[Източник]

© Jean–Leo Dugast/Panos Pictures

[Снимка на страница 26]

Царският дворец в Ебла

[Снимка на страница 26]

Пастири край Зиновия

[Снимка на страница 26]

Палмира

[Снимка на страница 26]

Река Ефрат, минаваща през Дура Еуропус

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Деца: © Jean–Leo Dugast/Panos Pictures; къщи, подобни на пчелни кошери: © Nik Wheeler