Върховният съд подкрепя свободата на словото

РЕШИТЕЛНИЯТ ДЕН бил 17 юни 2002 г., когато Върховният съд издал писменото си решение. Какво било то? Заглавията във вестниците говорят сами по себе си. Във вестник „Ню Йорк Таймс“ се казвало: „Съдът премахва ограничението върху дейността на Свидетелите на Йехова.“ Във вестник „Кълъмбъс Диспач“ за щата Охайо пишело: „Решението на Върховния съд: Не е необходимо разрешително.“ Във вестник „Плейн Дилър“ (Кливлънд, щат Охайо) било съобщено: „Пласьорите не се нуждаят от разрешително от общината.“ Вестник „Ю Ес Ей Тудей“: „Победа за свободата на словото.“

Решенията на нисшестоящите инстанции срещу Свидетелите на Йехова били отменени с мнозинство от осем гласа срещу един! Официалното решение на съда, състоящо се от 18 страници, било написано от съдия Джон Пол Стивънс. То потвърждавало, че първата поправка в Конституцията на САЩ защитава правото на Свидетелите на Йехова да извършват публичната си дейност. В решението си съдът обяснявал, че Свидетелите не са поискали разрешително, понеже твърдят, че „Писанията ги упълномощават да проповядват“. След това се цитирали показанията в изложението на Свидетелите: „Ние считаме, че ако искаме разрешение от властите, за да проповядваме, това би било оскърбление за Бога.“

В решението на съда се казвало: „Вече над петдесет години съдът премахва ограниченията върху различни дейности от врата на врата. Не случайно повечето от тези дела са свързани с правата според първата поправка в Конституцията, изтъкнати пред съда от Свидетелите на Йехова, чиято религия изисква дейност от врата на врата. Както е отбелязано в делото „Мърдок срещу щата Пенсилвания“ (1943 г.), Свидетелите на Йехова „твърдят, че следват примера на Павел да поучават „публично, и по къщите“. (Деяния 20:20)  Те приемат буквално заповедта от Писанията: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.“ (Марко 16:15) Като правят това, те вярват, че изпълняват заповед от Бога.“

След това в решението на съда отново се цитирало делото от 1943 г.: „Според първата поправка този вид религиозна дейност е с еднакъв статут като поклонението в църквите и проповядването от амвона. Тя има същото право на защита точно както и по–общоприетите и традиционни богослужения.“ В решението на съда се цитирало и дело от 1939 г.: „При изискването за получаване на разрешително се налага цензура, която пречи на свободното и безпрепятственото разпространение на брошури. Това е удар в самите основи на конституционните права.“ — Курсивът е техен.

След това съдът подчертал важна мисъл: „Делата показват, че борбата на Свидетелите на Йехова срещу ограниченията върху свободата на словото не е била само в защита на техните права.“ В решението се обяснявало, че Свидетелите „не са единствените, които са изправени пред риска подобни разпоредби да ги накарат да мълчат“.

По–нататък в решението на съда се казвало, че разпоредбата „нанася оскърбление не само върху ценностите, защитавани от първата поправка в Конституцията, но и върху самото понятие за свободно общество, понеже при ежедневните си разговори човек трябва да уведоми властите за своето желание да говори със съседите си и да получи разрешение за това. ... Закон, който изисква разрешително за такива разговори, се отклонява значително от нашето национално наследство и конституционната ни традиция“. След това в решението на съда се говорело за „пагубното влияние на подобно изискване за разрешително“.

Заплаха от престъпления

А какво да кажем за мнението, че разпоредбата е защита срещу крадци и други престъпници? Съдът отбелязва: „Тази загриженост е напълно оправдана, но от предишни дела ясно се вижда, че тя трябва да бъде уравновесена с правата според първата поправка на Конституцията.“

В решението на съда пишело още: „Едва ли липсата на разрешително би попречила на престъпниците да ходят от врата на врата и да водят разговори, които не са упоменати в разпоредбата. Например може да попитат за правилния път или да помолят да използват телефона, ... или да се регистрират безнаказано под фалшиво име.“

Основавайки се на решения от 40–те години на 20–и век, съдът писал: „Решенията на съда от епохата на Втората световна война, многократно защитаващи членовете на религията на ищците от дребнави нападки, показват, че съдът е вземал под внимание свободите, гарантирани от първата поправка, които са засегнати в това дело.“

 Какво било заключението на съда? „Решението на апелативния съд се отменя и делото се връща обратно за повторно разглеждане, като се вземе предвид настоящото решение. Това е решението на съда.“

Така, както се казва във вестник „Чикаго Сън Таймс“, „Съдът подкрепя Свидетелите на Йехова“, и то с мнозинство от осем на един гласа.

Какво ще последва в бъдеще?

Как Свидетелите на Йехова от близкия сбор в Уелсвил гледат на тази победа във Върховния съд? Несъмнено за тях това не е повод да се хвалят за сметка на жителите на Стратън. Свидетелите не таят зли помисли към добрите хора в селото. Грегъри Кухар, местен Свидетел, казва: „Не искахме да се стига до това дело. Но разпоредбата сама по себе си беше неправилна. Това, което направихме, не беше само за нас, но за всички хора.“

Фактите показват, че Свидетелите по всякакъв начин са се старали да не предизвикват гнева на местните жители. Ген Кунц, друг Свидетел, обяснява: „За последно проповядвахме в Стратън на 7 март 1998 г. — преди повече от четири години.“ След това добавя: „Лично ми казаха, че ще ме арестуват. През последните години полицията много пъти заплашваше, че ще ни арестува. Тогава поискахме да видим разпоредбата черно на бяло, но така и не получихме отговор.“

Кунц казва още: „Предпочитаме да сме в добри взаимоотношения със съседите си. Ако някои от тях не искат да ги посещаваме, ние уважаваме това решение. Но други са приятелски настроени и биха искали да водят разговори върху Библията.“

Грегъри Кухар обяснява: „Не заведохме дело, за да предизвикаме жителите на Стратън. Просто искахме да установим по законен път конституционната си свобода на словото.“

Той продължава: „Надяваме се да се върнем в Стратън. Бих се радвал да съм първият, който ще почука на някоя врата, когато се върнем. Съгласно заповедта на Христос, непременно трябва да се върнем.“

Решението на съда по делото „Стражева кула“ срещу село Стратън“ породи много отзиви от страна на обществеността. След като научили решението на Върховния съд, много представители на местните власти признали, че подобен вид разпоредби не могат повече да ограничават проповедната дейност на Свидетелите на Йехова. До този момент пречките пред проповядването от врата на врата са били премахнати в близо деветдесет общини в САЩ.

[Блок на страница 9]

„СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА ОТНОВО ПОБЕДИХА“

Чарлз Хайнс, теолог и директор на образователните програми в Центъра за защита на първата поправка в Конституцията на САЩ, написал горните думи в една уебстраница a под заглавието „Свободата на вероизповеданията“. Хайнс продължава: „Миналата седмица [Свидетелите] постигнаха 48–ата си победа във Върховния съд. Тези забележителни дела са допринесли значително за защитата на правата на всички американци съгласно първата поправка в Конституцията на САЩ.“ Той предупредил: „Помнете, че ако властите могат да ограничат свободата на едно вероизповедание, то могат да ограничат свободата на всяко вероизповедание — или на всички вероизповедания. ... Разбира се, хората имат правото да не слушат и да затворят врата. Но не трябва властите да решават кой може да звъни на вратата. Така че да благодарим на Върховния съд.“

Хайнс казва в заключение: „Всички трябва да сме признателни на Свидетелите на Йехова. Без значение колко пъти са били обиждани, гонени от града или дори нападани физически, те продължават да се борят за своята (а по този начин и за нашата) свобода на вероизповедание. Когато те спечелят, печелим всички ние.“

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страници 10, 11]

РЕШЕНИЕТО НА ВЪРХОВНИЯ СЪД — ОТЗИВИ В ПРЕСАТА

◼ „Съдът подкрепя Свидетелите на Йехова — не е нужно разрешително за служба от врата на врата“

„Свидетелите на Йехова винаги са вярвали, че Бог ги подкрепя в службата им от врата на врата. Сега Върховният съд на САЩ също застава на тяхна страна.“ — „Чикаго Сън Таймс“, 18 юни 2002 г.

◼ „Победа за свободата на словото“

„Следващия път, когато Свидетелите на Йехова прекъснат вечерята Ви, може да се възползвате от случая да им благодарите. Смело посветени на принципите си, членовете на това по–различно вероизповедание, които са едва един милион души [в САЩ], може би са направили повече от всяка друга организация, за да осигурят свобода на словото за всеки американец. ...

Свидетелите не се обръщат към Върховния съд за първи път. В над двайсет дела в продължение на 65 години те резултатно са се борели срещу тиранията на мнозинството.“ — „Ю Ес Ей Тудей“, 18 юни 2002 г.

◼ „Дейността от врата на врата обявена за конституционно право. Решението на съда е победа за Свидетелите на Йехова“

„В понеделник Върховният съд на САЩ постанови, че политиците, религиозните групи, момичетата скаути и други имат конституционното право да ходят от врата на врата, в подкрепа на каузата си, без да се налага да искат разрешително от местните власти.“ — „Сан Франциско Кроникъл“, 18 юни 2002 г.

◼ „Върховният съд: Не можете да спрете Свидетелите на Йехова и момичетата скаути“

„ВАШИНГТОН — Конституцията защитава правото на мисионерите, политиците и на други да ходят от врата на врата, без да се налага да искат разрешително от местните власти, постанови Върховният съд днес. ...

С мнозинство от осем на един гласа съдът реши, че свободата на словото според първата поправка на Конституцията включва и правото да предадеш посланието си направо на нечия врата.“ — „Стар Трибюн“, Минеаполис, 18 юни 2002 г.

[Снимка на страница 9]

Съдия Стивънс

[Източник]

Стивънс: Collection, The Supreme Court Historical Society/Joseph Bailey