Гледната точка на Библията

Как да използваме свободата си на избор?

БОГ дал на първите хора Адам и Ева способността да избират сами. Той поверил на Адам Едемската градина. Задълженията му включвали да избере имена за животните. (Битие 2:15, 19) Още по–важно е, че Адам и Ева можели да решат дали ще се подчиняват на Бога, или не. — Битие 2:17, 18.

Оттогава насам хората са вземали милиарди решения, като много от тях са били правилни, други — несполучливи, а трети — напълно пагубни. Някои от лошите решения на човека са имали катастрофални последствия. Въпреки това Бог никога не се е месил в правото ни на избор. Като любещ Баща, посредством страниците на Библията той ни помага да вземаме правилни решения. Освен това ни предупреждава за последствията от погрешния избор. Библията казва, че ще пожънем това, което сме посели. — Галатяни 6:7.

Решения по лични въпроси

По някои въпроси Бог ясно изразява волята си, като ни осигурява точни напътствия. Но за повечето неща Библията не дава правила, които да направляват всичките ни лични дела. Вместо това в нея е дадено обширно ръководство, което позволява проявяването на лични предпочитания и желания. Например обърни внимание какво се казва за развлеченията.

 В Писанията Йехова е наречен „щастливият Бог“. (1 Тимотей 1:11, НС) В Словото му се говори за „време за смеене“ и „време за ликуване“. (Еклисиаст 3:1, 4) Библията ни казва, че цар Давид свирел пред другите. (1 Царе 16:16–18, 23) Исус присъствал на сватбено тържество и направил нещо за благополучието на всички, като превърнал водата във вино. — Йоан 2:1–10.

Библията обаче уместно предупреждава: „Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20) ‘Подигравките’ и неморалните дела обиждат Бога и могат да разрушат взаимоотношенията ни с него. (Ефесяни 5:3–5) Биха могли да възникнат сериозни проблеми, когато по време на събирания алкохолът не се употребява с мярка. (Притчи 23:29–35; Исаия 5:11, 12) Йехова Бог мрази също и насилието. — Псалм 11:5; Притчи 3:31.

Тези библейски стихове ни помагат да гледаме на забавленията от гледната точка на Бога. Когато вземат решение, християните се съобразяват с Библията. Разбира се, всички ще понесем добрите или лошите последствия от собствените си решения. — Галатяни 6:7–10.

По подобен начин християните са насърчени да вземат мъдри решения в хармония с библейските принципи за неща като облеклото, брака, възпитанието на децата и деловите отношения. Въпреки че това включва и въпроси, които не са точно споменати в Писанията, принципите, намиращи се там, им помагат да вземат решения по съвест. (Римляни 2:14, 15) Следният критерий се отнася за всички лични решения на християните: „Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.“ — 1 Коринтяни 10:31.

Относно това не би било зле да имаме предвид принципа да ‘вършим своите си работи’. (1 Солунци 4:11) Християните често са изправени пред няколко възможности за избор, които не противоречат на Божията воля. Затова предпочитанията на отделните християни може да се различават едни от други. Бог не би одобрил служителите му да съдят събратята си. (Яков 4:11, 12) Библията мъдро съветва: „Никой от вас да не страда ... като такъв, който се бърка в чужди работи.“ — 1 Петър 4:15.

Решението да служим на Бога

Библията подчертава ползата от послушанието към Бога. Но Бог не принуждава хората да му се покланят. Вместо това той кани своите човешки създания да станат негови поклонници. Например Библията казва: „Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашият Създател.“ — Псалм 95:6.

Подобна покана била отправена към древните израилтяни. Преди повече от 3500 години народът на Израил стоял пред Синайската планина и Бог дал на тези милиони хора системата на истинското поклонение, въплътена в Моисеевия Закон. Тогава те трябвало да направят своя избор: дали щели да служат на Бога, или не? Как откликнали те? Хората казали единодушно: „Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.“ (Изход 24:7) Решението да се покланят на Йехова било тяхно.

През първи век Исус поставил началото на проповядването на добрата новина за Божието Царство. (Матей 4:17; 24:14) Той никога не принуждавал хората да се присъединят в тази дейност. Вместо това любезно канел другите, като казвал: „Дойди и ме следвай.“ (Марко 2:14; 10:21) Мнозина приели тази покана и започнали да проповядват заедно с него. (Лука 10:1–9) След време някои избрали да го изоставят. Юда избрал да го предаде. (Йоан 6:66; Деяния 1:25) По–късно под ръководството на апостолите още много хора станали ученици не със заплахи, а в израз на свободната си воля. Те имали „правилна нагласа“ и ‘повярвали’. (Деяния 13:48, НС; 17:34) Днес също истинските християни се покоряват доброволно на Божието Слово и следват ученията на Исус.

Ясно е, че Бог иска да използваме способността си да избираме. Освен това в Библията той ни осигурява ръководство, което ни помага да вземаме мъдри решения. (Псалм 25:12) Когато взема лично решение, всеки християнин трябва внимателно да обмисли дадените от Бога принципи. Само по този начин ние можем да отдадем на Бога ‘свята служба с нашите мисловни способности’. — Римляни 12:1, НС.