Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Посещение, което докоснало сърцата им

Посещение, което докоснало сърцата им

Посещение, което докоснало сърцата им

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГЕРМАНИЯ

„ЧУДЕСНО! Беше много хубаво!“ „Благодарим за гостоприемството и за прекрасните изложби. Чувствахме се много добре.“ Какво подтикнало мнозина да изразят по този начин признателността си? Посещението им в офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Германия. В продължение на три дена — от петък, 24 май, до неделя, 26 май 2002 г. — сградите в Зелтерс–Таунус били отворени за посетители, които да се присъединят към над хилядата доброволни работници в отбелязването на стогодишнината на офиса на клона в Германия.

Сборовете на Свидетелите на Йехова от околността пламенно положили специални усилия да поканят много хора. Две седмици преди голямото събитие над сто хиляди покани били дадени на хората или оставени в домовете им. За тази кампания били използвани обяви, дълги статии във вестниците и съобщения в радиопредавания. Доставчиците и длъжностните лица получили специални покани. Над 7000 души приели поканата, като значителна част от тях не били Свидетели.

Посетителите разглеждали печатницата, книговезницата, отдела по експедиция, работилниците и пералнята, както и част от сградата с офисите. Изложбите информирали хората за това как Свидетелите на Йехова в Германия са заели твърда позиция на страната на библейските принципи по време на нацисткия и комунистическия режим. Изложба на Библии с над 700 експоната съсредоточавала вниманието върху употребата на Божието име Йехова. Не бихме могли да повторим всички изрази на признателност, но ето само някои от тях:

„Всички тук са толкова приятелски настроени. Навсякъде е чисто и подредено. Цари истинска хармония между цялата обстановка и хората, които живеят тук. Надяваме се да вземем с нас част от вашата приветливост.“ — Възрастна двойка.

„Благодарим ви за вкусната храна и за това, че се погрижихте за нас толкова добре. Беше ни много приятно и ще се радваме да дойдем пак. Хората тук са изключително мили!“ — Написано в книгата за гости от група ученици в училище по стъкларство.

„Много ви благодарим за сърдечното посрещане. Посещението [ни] беше много интересно. Хората, които отговарят за пералнята и отдела по химическо чистене, заслужават похвала, защото никога не сме посещавали по–чисти и спретнати помещения.“ — Писмо по електронната поща от представител на компания за перилни препарати и оборудване.

Ева, която служила като екскурзовод, казва: „Във всяка обиколка винаги се намираше някой, който да каже за жилищните стаи: „Само да си донесем куфарите и сме готови да се нанесем!“

Една жена в електрическа инвалидна количка изучавала плана на сградите и една доброволна служителка попитала дали може да ѝ помогне. „Не“ — отговорила жената. Тя казала, че пет часа разглежда и всъщност вече не може да седи изправена в количката. Обикновено била на легло и затова в момента изпитвала силни болки. Тя обаче обяснила: „Вкъщи мога да си лежа, но денят за посетители е само веднъж!“ След това добавила: „Всичко е толкова интересно, че не искам да пропусна нищо!“

Попитали петгодишния Гьорг какво му е харесало най–много. Развълнуван от ротационната печатарска машина, той отговорил: „Ролите хартия! Слагат ги в единия край и в другия излизат като вестници. Това е страхотно!“

Една Свидетелка била приятно изненадана. Съпругът ѝ, който не бил Свидетел и бил присъствал само на едно християнско събрание, се съгласил в събота да я придружи до офиса на клона. В неделя, когато тя се върнала от събранието на сбора, мъжът ѝ бил облечен официално и готов за излизане. „Какво става?“ — попитала сестрата. „Вчера не можах да разгледам всичко — отговорил той. — Така че щом си готова, тръгваме за Зелтерс. Искам да разгледам по–добре.“

На изложбата на Библии една възрастна добре облечена дама плахо попитала дали може да използва телефона, понеже трябвало спешно да се обади. Оказало се, че съпругът ѝ е книговезец, който специализира в реставрирането на стари книги. Двамата редовно се срещали с други любители на книгите, един от които бил протестантски пастор — запален колекционер на Библии. Именно на него жената искала толкова много да се обади. Тъй като той не си бил вкъщи, тя оставила съобщение на телефонния му секретар: „Ако успееш, днес непременно мини от тук. Не си виждал подобно нещо. Не бива да го изпускаш!“

От съседния град Лимбург дошла семейна двойка с детето си. Те никога не били чували за Свидетелите на Йехова, докато наскоро не получили покана в дома си. Двамата решили да отидат и да разгледат големите сгради в Зелтерс. Марлън и Лийла, доброволни работници в клона в Германия, се запознали с тях и им обяснили повече за Свидетелите на Йехова и живота в офиса на клона. Това направило толкова силно впечатление на семейството, че те помолили някой да ги посети за редовно домашно библейско изучаване.

„Беше много приятно и интересно. Видях само печатницата, но беше толкова хубаво. Вие сте чудесни, приветливи хора и точно това харесвам.“ — Написано от Стефани (на дванайсет години) в книгата за гости.

Една жена от съседното село казала: „Трябва да ви кажа нещо. Аз съм мюсюлманка, но винаги съм искала да видя как е тук. Вие сте толкова приятни и непринудени. Благодарение на вас ние [чужденците] се чувстваме добре дошли в Германия. Вие проявявате интерес към хората. Това е прекрасно! Утре ще дойда пак със съпруга си.“ В книгата за гости тя написала: „Беше чудесно! Сякаш съм в рая.“

Шофьорът на едно от средствата за придвижване между паркинга и входовете дочул как един пътник казва на друг: „Какво приветливо отношение! А нямах никаква представа какво се произвежда тук. Сега за първи път успях да видя какво правят тези хора. Забележи колко добре се държат. Това сигурно се дължи на религиозното им възпитание и образование.“

Два часа след като посещенията вече били приключили един мъж сновял напред–назад в двора пред сградата с офисите. Той бил замислен и непрекъснато клател глава, като гледал към сградата. След това се приближил към един от доброволните работници с думите: „Вижда се, че всичко е направено от любов. Не съм Свидетел на Йехова, но ви желая благословията на Йехова.“

Една Свидетелка написала: „С това кратко писмо бих искала да изразя искрената си признателност. Вие направихте всичко по силите си дните за посетители да са възможно най–приятни. ... Така можахме да предвкусим времето, когато цялото човечество ще живее заедно в единство! ... Тези дни за посетители несъмнено допринесоха за прославата на нашия Бог Йехова.“ — Сандра.

[Снимка на страница 17]

Транспорт за възрастните, инвалидите и за тези, които просто били изморени

[Снимка на страница 17]

Изложба на начини за проповядване, използвани в миналото

[Снимка на страница 17]

Добре дошли!

[Снимка на страница 18]

Доброволна работничка обяснява технологията с прости думи

[Снимка на страница 18]

Изложба на Библии