Първата стъпка — прение във Върховния съд

ДАТАТА за прението пред председателстващия съдия Уилям Ренквист и останалите осем членове в състава на Върховния съд била определена за 26 февруари 2002 г. Свидетелите на Йехова били представяни от четирима адвокати.

Водещият адвокат на Свидетелите започнал прението със следните думи, които привлекли вниманието: „Сега е 11 часа събота сутринта в село Стратън. [След това почукал три пъти на катедрата.] „Добро утро. Поради неотдавнашните събития положих специални усилия да дойда и да говоря с Вас за това, което пророк Исаия описва като нещо по–добро. Това е добрата новина, за която говорел Исус Христос, добрата новина за Божието Царство.“

Той продължил: „Престъпление е да ходиш от врата на врата в село Стратън и да споделяш това послание, ако нямаш писмено разрешение от властите.“

‘И не искате пари?’

Съдия Стивън Бриър задал някои уместни въпроси към представителите на Свидетелите. Той попитал: „Вярно ли е, че клиентите ви не искат пари, дори и цент, и не продават Библии, нито каквото и да е, а просто казват „Бих искал да поговоря с Вас за религия“?“

Адвокатът на Свидетелите отговорил: „Ваша чест, известно е, че в село Стратън Свидетелите на Йехова не са искали пари. На други места сведенията ясно показват, че понякога те споменават за доброволни дарения. ... Ние нямаме за цел да събираме пари. Просто искаме да говорим с хората за Библията.“

Необходимо ли е разрешение от държавата?

Съдия Антонин Скалиа попитал: „Правилно ли разбирам, че според Вас не е необходимо човек да моли кмета за разрешение да говори със свой съсед за нещо интересно?“ Адвокатът на Свидетелите отговорил: „Според нас този съд не би трябвало да одобри разпоредба, която изисква един гражданин да получи разрешително, за да говори с друг гражданин в дома му.“

Промяна на доводите — промяна в настроението

Дошъл редът и на адвокатите на Стратън да представят аргументите си. Водещият адвокат обяснил разпоредбата: „Управата на Стратън  упражнява правото си да опазва реда, като търси начини да защити личния живот на жителите и да спре престъпността. Разпоредбата просто изисква пререгистрация и носенето на разрешение по време на дейност от врата на врата.“

Съдия Скалиа преминал направо към същината на въпроса, като попитал: „Известно ли ни е друго дело, разглеждано от нашия [Върховния] съд, свързано с толкова всеобхватна разпоредба, в която става дума за агитация без събиране на пари, търговия, а дори и обръщение към хората с думите „Искам да говоря с вас за Исус Христос“ или „Искам да поговорим за защитата на околната среда“? Имали ли сме подобно дело?“

Съдия Скалиа продължил: „Не са ми известни такива дела през последните два века.“ Съдия Ренквист отговорил остроумно на това изказване: „Вие не сте живял толкова дълго.“ Това породило смях в съдебната зала. Съдия Скалиа подчертал още веднъж: „Обхватът на този въпрос е нещо ново за мене.“

Потресаваща идея!

Съдия Антъни Кенеди задал следния въпрос: „Значи според Вас е добра идея да искам разрешение от правителството, преди да отида до съседната улица, където не познавам повечето от хората, [и] да кажа, че искам да говоря с тях за събирането на боклука или например за нашия конгресмен. И трябва да искам разрешение от властите, преди да го направя? Това е направо потресаващо!“

След това съдия Сандра Дей О’Конър попитала: „А какво да кажем за децата, които ходят от врата на врата на празника Халоуин? Дали и те трябва да имат разрешително?“ Съдия О’Конър и съдия Скалиа следвали тази линия на разсъждение. Съдия О’Конър използвала още един довод: „А ако искам да помоля съседа си за чаша захар? Трябва ли ми разрешение и за това?“

Дали Свидетелите са агитатори?

Съдия Дейвид Сутър попитал: „Защо тази разпоредба засяга Свидетелите на Йехова? Да не би да са агитатори, търговски представители, пласьори или пътуващи търговци? Те не са такива, нали?“ Адвокатът на селото цитирал подробно разпоредбата и добавил, че в окръжния съд Свидетелите на Йехова били определени като агитатори. Тогава съдия Сутър отвърнал: „Значи имате много широко определение за агитатор, ако това включва и Свидетелите на Йехова.“

След това съдия Бриър цитирал определението за агитатор и показал, че това не се отнася за Свидетелите на Йехова. Той добавил: „Никъде в писменото Ви изложение не пишеше защо тези хора [Свидетелите на Йехова], които не са заинтересувани от събиране на пари, нито от търговия, нито дори от избори, са задължени да се регистрират в общината. Каква е целта на властите?“

Привилегията да общуваш

След това адвокатът на селото казал, че „целта на властите е да защитят притежателя на частна собственост от нежелани посетители“. Той допълнително обяснил, че властите се стараят да предпазят жителите от измамници и престъпници. Съдия Скалиа цитирал разпоредбата, за да покаже, че кметът може да изисква допълнителна информация за този, който иска разрешителното, и за целите му, така че да „опише точно естеството на желаната привилегия“. След това добавил: „Значи правото да убеждаваш съгражданите си в едно или друго се смята за привилегия? Просто не мога да разбера това.“

Съдия Скалиа отново подчертал: „Необходимо ли е в общината да се вземат отпечатъци  от пръстите на всеки, който иска да позвъни на нечия врата? Дали минималната заплаха за престъпление дава достатъчно основания за това? Разбира се, че не.“

Дали жителите са защитени?

Когато предоставените му двайсет минути изтекли, адвокатът на селото дал думата на главния прокурор на щата Охайо. Той заявил, че разпоредбата защитава жителите от посещения на непознати, „които несъмнено, като неканени гости, навлизат в собствеността ни ...“ и според него „властите с основание са обезпокоени от този вид дейност“.

След това съдия Скалиа казал: „Но в селото има хора, за които е удоволствие да разговарят със Свидетелите на Йехова. Те са самотни и биха се радвали да разговарят с някого за каквото и да е. И въпреки това според управата тези хора [Свидетелите на Йехова] трябва да се регистрират при кмета, за да имат правото да звъннат на вратата им.“

„Много скромно ограничение“

По време на делото съдия Скалиа подчертал важна мисъл: „Всички ще се съгласим, че най–безопасните общества на света са тоталитарните диктатури. Там почти няма престъпност. Това е общоизвестен факт и до известна степен цената за свободата е по–висок риск от незаконни деяния. Въпросът е дали тази разпоредба ще предотврати престъпните деяния и струва ли си заради това да се ограничава правото на човек да звъни на нечия врата.“ Главният прокурор отговорил, че това е „много скромно ограничение“. Съдия Скалиа възразил: „Не можем да открием нито едно дело, в което да се казва, че властите са издавали подобен вид разпоредба. Според мене това съвсем не е скромно.“

Най–накрая, притиснат от единия от съдиите, главният прокурор трябвало да признае: „Не бих твърдял със сигурност, че може да се издаде закон, който да забранява звъненето или чукането по вратите.“ С това изказване той приключил.

По време на опровержението адвокатът на Свидетелите подчертал, че в разпоредбата не са предвидени начини за проверяване на истинността на данните. „Мога да отида в общината и да кажа, че аз съм еди–кой си и да получа разрешение да ходя от врата на врата.“ Той подчертал също, че кметът е упълномощен да откаже да издаде разрешение на човек, който не принадлежи към някаква организация. „Според нас в този случай разрешението се издава по лична преценка на властите“ — казал той. След това добавил: „Позволявам си да отбележа, че нашата [на Свидетелите на Йехова] дейност наистина стои в основата на първата поправка в Конституцията.“

Малко след това председателстващият съдия Ренквист закрил прението с думите: „Делото ще бъде разгледано [от Върховния съд].“ Целият процес траел малко повече от час. Колко важен е бил този час щяло да се види от писменото решение, което било оповестено през юни.

[Снимка на страница 6]

Председателстващият съдия Ренквист

Съдия Бриър

Съдия Скалиа

[Източник]

Ренквист: Collection, The Supreme Court Historical Society/Dane Penland; Бриър: Collection, The Supreme Court Historical Society/Richard Strauss; Скалиа: Collection, The Supreme Court Historical Society/Joseph Lavenburg

[Снимка на страница 7]

Съдия Сутър

Съдия Кенеди

Съдия О’Конър

[Източник]

Кенеди: Collection, The Supreme Court Historical Society/Robin Reid; О’Конър: Collection, The Supreme Court Historical Society/Richard Strauss; Сутър: Collection, The Supreme Court Historical Society/Joseph Bailey

[Снимка на страница 8]

Съдебна зала

[Източник]

Photograph by Franz Jantzen, Collection of the Supreme Court of the United States