Самотната „дама“ на Босфора

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ТУРЦИЯ

КАТО майка, стояща на прага на дома си, чакайки завръщането на своите близки, столетия наред тя е стояла самотна и тъжна там, където свършва Босфора и започва Мраморно море. (Виж картата.) Вълните, които се разбиват в скалистия бряг поради силните течения, приличат на дантела по края на полата ѝ. От мястото си тази „дама“ — Къзкулеси (Девичата кула) — е била мълчалив свидетел на събитията през историята.

През вековете тя е видяла много потъващи кораби, грабежи на армии в кървави сблъсъци и веселието на дворцовите забави. Наистина, когато стане дума за Истанбул, много хора се сещат първо за тази кула, която е символична за стария град.

Трудно е да се опише притегателната сила на кулата. Всяка вечер по залез слънце винаги ще се намери някой, който да стои на азиатския бряг и да гледа към Къзкулеси на фона на Истанбул. Може би някой старец стои там и си спомня изминалия живот, някой младеж, изпълнен с надежди, мечтае за бъдещето, или някоя жена, изгубила своите любими хора, си мисли, че кулата изглежда самотна като нея. Турският поет Сунай Акън, който често споменава кулата в творбите си, веднъж казал: „Най–лошата гледка към Истанбул е от Къзкулеси, защото тогава красотата на кулата липсва.“

 Не е лесно да се проследи историята на кулата. Всъщност колкото повече човек се рови в миналото на тази „дама“ на Босфора, толкова повече миналото ѝ изглежда забулено в традиции и легенди.

Най–ранни сведения за острова

Първите известни факти са свързани не с кулата, а със скалите, на които е построена. През 411 г. пр.н.е., по време на войните между Атина и Спарта, Византион (сега Истанбул) застанал на страната на спартанците. Така европейската част на Босфора преминала към Спарта, а азиатската — към Атина. В крайна сметка спартанците загубили, но за известно време атиняните не предприели по–нататъшни действия срещу Византион, а предпочели единствено да владеят Босфора и да извличат полза от данъците, с които се облагали преминаващите плавателни съдове. Смята се, че атинският генерал и политик Алкивиад построил контролен пункт на скалите. Не се споменава обаче дали по това време е имало кула.

Години по–късно самият Византион попаднал под господството на Атина. Страхувайки се от цар Филип ІІ Македонски, атиняните изпратили четирийсет военни галери, за да укрепят позициите си във Византион. Командирът на флота адмирал Харис взел със себе си и своята съпруга, но тя се разболяла и умряла в Хризопол (Юскюдар). Адмирал Харис построил олтар за съпругата си и според легендата го издигнал на скалите, където по–късно била построена Къзкулеси.

Как оцеляла кулата?

Според изданието „Книга за Къзкулеси“ за първи път нещо, приличащо на кула, било построено на скалите при управлението на Мануил І Комнин (1143–1180), когато била издигната малка сграда, която приличала на крепост и била оборудвана с оръдия.

След като през 1453 г. Истанбул бил завладян, малката крепост била запазена и продължила да се използва за военни цели. По–късно бил добавен и дървен фар, обърнат към Мраморно море. След завладяването на Истанбул кулата останала на мястото си, докато продължили да се пишат кървавите страници от историята на човечеството — кораби водели битки край Босфора и войници кръстосвали мечовете си в сражения. Товарните кораби, превозващи барут и всякакви запалими вещества, също участвали в битки.

През годините кулата търпяла опустошенията на земетресения и пожари, докато най–накрая през 1720 г. била почти изцяло разрушена от пожар. След това Дамат Ибрахим паша построил наново кулата от камък, като добавил и малка куличка с много прозорци, която била покрита с олово. През 1829 г. кулата се използвала  като болница по време на епидемията от холера. Малко след това последният ремонт бил през 1832 г. при управлението на Махмуд ІІ. През 1857 г. кулата минала под управлението на Комисията по фаровете и една френска компания била упълномощена да я превърне в действащ фар, който бил напълно автоматизиран през 1920 г. Кулата действала като фар почти сто години.

През отомански времена кулата се използвала най–вече като фар, който сочел пътя през нощта, а понякога и през деня, когато имало мъгла. По време на буря малки лодки търсели безопасност, като били привързвани към нея, за да не бъдат пометени от вълните. На официални празненства от кулата изстрелвали залпове.

Понякога турците използвали кулата и за други неща. Правителствените служители, изпратени в изгнание или осъдени на смърт, били затваряни в нея, преди да потеглят на дългото си пътуване или да бъдат екзекутирани.

Ролята ѝ продължава да се променя

След 1923 г. кулата продължила да функционира само като фар. През трудните години на Втората световна война тя била ремонтирана и укрепена отвътре с бетон. След 1965 г., когато била предадена на военноморските сили, известно време се използвала като военен център за комуникации. След това през втората половина на 20–и век движението през Босфора се засилило и оттам започнали да минават все повече и по–големи кораби. С навлизането на големите кораби самотата на Къзкулеси свършила. След 1983 г. кулата била използвана от турските морски сили като междинен контролен пункт за направляване на движението през пролива.

В началото на 1989 г. необикновена новина отново привлякла вниманието към „дамата“ на Босфора. „Къзкулеси отровена“ било заглавието на сведението, в което се твърдяло, че в кулата е складиран цианид, използван за опушване на нападнатите от вредители плавателни съдове в корабостроителниците. Преди смъртоносната отрова била съхранявана в една сграда на пристанището, съборена неотдавна, но впоследствие била преместена в кулата, ‘понеже нямало къде другаде да я сложат’. Така самотната „дама“ на Босфора била отровена. В сведението се отбелязвало, че ако цианидът бил избухнал, това би било пагубно за Истанбул. След осем месеца широка публичност в печата и телевизията проблемът най–накрая бил решен, когато контейнерите с цианид били преместени другаде.

Не било изненадващо, когато през май 1992 г. няколко млади поети отишли на Къзкулеси и с подкрепата на кмета оповестили, че искат почти изоставената кула да бъде превърната в културен център. В крайна сметка вече стотици години тя е вдъхновение за безброй поети и писатели. За кратък период от време след това в кулата се провели много изложби на картини и фотографии, както и концерти. През този кратък период кулата била обявена за „свят на поезията“.

Къзкулеси днес

С намерение кулата да бъде отворена за посетители, през 1999 г. бил направен голям ремонт. После било съобщено, че след една година, като част от туристически проект, тя ще бъде отворена като ресторант и културен център. Днес за посетителите и туристите са отворени ресторант, кафене и бар, места за наблюдение и магазин за сувенири. Малки лодки осигуряват превоз от различни части на Истанбул.

Трябва да се признае, че не всички гледат с добро око на тези търговски обновления. Въпреки това Къзкулеси не е загубила чара си. Ако някога отидеш в Истанбул, непременно посети кулата Къзкулеси. Може да седнеш в една от многобройните чайни градини в азиатската част на Истанбул, където, докато отпиваш от чая си, можеш да се наслаждаваш на несравнимата гледка към Босфора и Къзкулеси. Тогава само за момент може би ще си спомниш дългата история на тази грациозна „дама“ на Босфора.

[Карта на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ТУРЦИЯ

ИСТАНБУЛ

МРАМОРНО МОРЕ

Босфор

ЧЕРНО МОРЕ

[Снимка на страница 25]

Литография от 19–и век

[Снимка на страница 26]

Ресторант

[Снимка на страница 26]

Място за наблюдение