Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Той избрал да се подчини на Бога

Той избрал да се подчини на Бога

Той избрал да се подчини на Бога

В МРАЧНИТЕ дни на 1937 г., когато различните идеологии създавали напрежение в много европейски страни, истинските християни били изправени пред труден избор. Дали да се подчиняват на Бога, или на хората? (Деяния 5:29) Някои млади мъже, годни да носят оръжие, знаели, че послушанието към Бога можело да им струва живота.

Антонио Гаргайо бил 19–годишен испанец, изправен пред такъв избор. Гражданската война в Испания продължавала вече почти година, когато от националистичната армия на генерал Франко го призовали за военна служба. Предишната година Антонио бил покръстен като Свидетел на Йехова и бил прочел в Библията, че Божиите служители трябва да останат неутрални и дори да не се учат да воюват. (Исаия 2:4; Йоан 17:16) Тъй като не искал да стане войник и да убива сънародниците си, Антонио се опитал да избяга във Франция. Но бил хванат и отведен в казармата в град Хака, провинция Уеска, близо до френската граница.

Военният съд му предложил да избира: или да вземе оръжие, или да бъде екзекутиран. Антонио решил да се покори на Бога. Малко преди своята екзекуция той написал следното писмо до майка си и сестра си, които не били Свидетелки на Йехова:

„Арестуваха ме и без дори да ме разпитат ме осъдиха на смърт. Тази вечер животът ми на земята ще свърши. Не тъжете и не плачете ..., тъй като се подчиних на Бога. Във всеки случай губя много малко, понеже, ако е волята на Бога, ще имам нов и по–добър живот. ... С наближаването на последните ми часове ме обзема голямо спокойствие. Моля, приемете последна прегръдка от вашия син и брат, който много ви обича.“ a

Според трима войници по пътя към мястото за екзекуцията си Антонио пеел песни за възхвала на Йехова. Подобни жертви не остават незабелязани от Бога и от Сина му. Можем да бъдем уверени, че верните християни като Антонио ще получат своята награда посредством възкресение. — Йоан 5:28, 29.

[Бележки под линия]

a Писмото на Антонио, съхранявано десетилетия в архивите на испанската армия, никога не достигнало до майка му.