Експлозия в химическо предприятие

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФРАНЦИЯ

НА 21 СЕПТЕМВРИ 2001 г., само десет дни след атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк, голяма неочаквана експлозия в химическо предприятие опустоши предградията на Тулуза в югозападна Франция. Френското списание „Поан“ описа това събитие като „най–голямата индустриална катастрофа във Франция от края на Втората световна война насам“.

Около 300 тона химически торове избухнали, оставяйки кратер с размери 50 метра в диаметър и 15 метра дълбочина. Взривът и последвалата ударна вълна убили трийсет души и ранили над 2200 души. Около 2000 дома били унищожени, а 27 000 в радиус от 8 километра били повредени. Настъпила паника, когато хората неправилно предположили, че това е терористична атака и че от предприятието е бил изпуснат облак отровен газ.

Сред Свидетелите на Йехова няколко души били ранени от взрива и мнозина пострадали по друг начин вследствие на експлозията. Християнската любов подтикнала другите Свидетели да откликнат незабавно. (Йоан 13:34, 35) Ето как била оказана помощ на пострадалите.

„Нищо не остана от сградата“

Худир е един от оцелелите работници в химическото предприятие. Експлозията и хвърчащите отломки станали причина да изпадне в безсъзнание, счупили челюстта и разместили ключицата му. Бенжамен, който работел в сграда до предприятието, бил изхвърлен на три метра и се ударил в отсрещната стена на офиса. Летящи парчета стъкло го нарязали на няколко места, проболи дясното му око и така повредили зрението му. „За щастие не бях на бюрото си — каза той. — Върху стола ми паднаха около 600 килограма тухли.“

Ален, учител в едно училище само на 200 метра от предприятието, правел фотокопия, когато станала експлозията. Той казва: „Нищо не остана от сградата, само късове стомана. Нито стени, нито покрив, нищо. Бях ранен от парчета стъкло. Цялото ми лице беше в рани. Сякаш някой ме бе ударил с тояга в лицето.“ Ален ослепял с едното око и е частично глух вследствие на взрива.

Незабавна помощ

Колкото се може по–скоро старейшините в единайсетте сбора на Свидетелите на Йехова, засегнати от бедствието, се свързали с всеки член на сбора, за да проверят какви са нараняванията или щетите. При тези, които имали най–голяма нужда от помощ, незабавно били изпратени доброволни работници. Скоро доброволците научили, че около шейсет дома на Свидетели били повредени, и помогнали около десет от семействата да бъдат настанени на друго място. Те участвали и в ремонта на две засегнати Зали на Царството. Освен това осигурили практична помощ как да получат обезщетение от застрахователите.

Катрин и Мишел живеят точно срещу химическото предприятие. Катрин шофирала, когато станала експлозията. Тя обяснява: „В началото ни заприлича на земетресение. Няколко секунди по–късно чухме експлозията. След това видяхме пушека. Отидох до квартала ни, който приличаше на военна зона. Всички къщи бяха съборени и витрините на магазините — строшени. Хората бягаха по улицата. Други седяха или лежаха на пътя, като плачеха или крещяха. Вкъщи всичките ни прозорци и дори рамките им бяха изкъртени, а вратите липсваха.  Християнските ни братя и сестри бързо ни се притекоха на помощ. До следобед една бригада от сбора пристигна с кофи, метли и големи найлони, с които да затворят прозорците.“

Ален и Лилиан също живеят до предприятието. Експлозията помела апартамента им. „Всичко беше разрушено — казва Ален. — Стените и плочките бяха напукани, а прозорците, вратите и мебелите — изпотрошени. Нищо не беше останало. Християнските ни събратя незабавно ни се притекоха на помощ. Те разчистиха отломките и помогнаха да почистим и други апартаменти в сградата. Съседите ни бяха изненадани, че толкова много хора дойдоха да помогнат.“ Сутринта в деня на експлозията един изучаващ Библията се обадил на Ален и го помолил да отиде при него за библейско изучаване. Лилиан била излязла да свърши нещо. Така че нито един от тях не бил вкъщи по време на инцидента.

Свидетелите не помогнали само на членовете на сбора. След като се погрижили за събратята си, те помогнали и на съседите, като разчистили отломките от апартаментите и запечатали счупените прозорци. Съседите били много благодарни и се изненадали, че те направили това безплатно.

Била предложена помощ и на местните власти, които не можели да се справят с всички щети. Свидетелите разчистили някои училища и други обществени сгради. В един квартал местните власти изпратили от врата на врата доброволни работници от Свидетелите, които да преценят щетите на нуждаещите се.

Осигурявайки духовна помощ

Освен от материална помощ, много от Свидетелите в района на експлозията имали нужда от духовна помощ. Затова пътуващите надзорници и местните старейшини посетили всички пострадали от бедствието. Подкрепата им била високо ценена. Катрин казва: „Почувствахме грижата на старейшините ни. Те дойдоха да ни насърчат. Всъщност се нуждаехме от това повече, отколкото от материалната помощ.“

Християнската любов, която бързо влязла в действие след това бедствие, породила интересни изказвания. Един Свидетел, който бил сериозно ранен, каза: „Не знаем какво ще се случи утре. Непрекъснато трябва да служим на Йехова така, сякаш това е последният ни ден.“ (Яков 4:13–15) Друг Свидетел стигнал до заключението: „Всичко това ни помогна да осъзнаем, че не трябва прекалено да се привързваме към нещо материално. Това, което е истински ценно, се намира само сред народа на Йехова.“

[Снимка на страница 14]

Бенжамен и Худир

[Снимка на страница 14]

Ален

[Снимка на страница 15]

Тулуза един ден след експлозията

[Източник]

© LE SEGRETAIN PASCAL/CORBIS SYGMA

[Снимка на страница 15]

Ален и Лилиан