Сънят — лукс или необходимост?

ЗА НЯКОИ ХОРА спането е загуба на време. Те предпочитат да са много заети с делови и обществени ангажименти и се предават пред съня само когато са крайно изтощени. Обратно на това, други, които всяка нощ само се въртят в леглото до ранните часове на сутринта, биха дали всичко за един хубав нощен сън.

Защо някои хора заспиват толкова трудно, а други всячески се стремят да останат будни? Как да гледаме на съня — като на лукс или като на необходимост? За да отговорим на тези въпроси, трябва да разберем какво става докато спим.

Загадките на заспиването

Все още е загадка какво точно кара човек да изгуби съзнание и да заспи. Изследователите обаче са установили, че спането е сложен процес, регулиран от мозъка, който се подчинява на 24–часовия биологичен часовник на тялото.

С възрастта навиците ни за сън се променят. Едно новородено спи често, на малки периоди и общо около осемнайсет часа на ден. Според специалисти по съня някои хора се нуждаят само от три часа сън на ден, докато други имат нужда от десет.

 Неотдавнашно проучване показа, че промените в биологичния часовник обясняват също защо някои младежи едвам успяват да станат от леглото сутринта. Очевидно през пубертета биологичният часовник се премества напред и заради това подрастващите искат да си лягат по–късно и да стават по–късно. Това забавяне в съня е често срещано и обикновено изчезва към края на младежките години.

Биологичният ни часовник се регулира от химически вещества, много от които са вече установени. Едно от тях е мелатонинът — хормонът, който задейства сънливостта. Мелатонинът се произвежда в мозъка и някои учени смятат, че той е отговорен за забавянето на обмяната на веществата, която се наблюдава преди заспиване. Когато се отделя мелатонин, телесната температура и притокът на кръв в мозъка намаляват, мускулите ни постепенно губят тонуса си и се отпускат. Какво става след това, когато човек потъне в тайнствения свят на сънищата?

‘Пръв хранител на живота’

Приблизително два часа след като заспим очите ни започват да трептят бързо наляво–надясно. Този феномен накара учените да разделят съня на два основни периода: парадоксален сън (т.нар. РЕМ фаза, характеризираща се с бързи очни движения) и класически сън (нон–РЕМ фаза). Класическият сън от своя страна може да се раздели на четири етапа от все по–дълбок сън. През нощта на няколко пъти се редуват РЕМ фаза с нон–РЕМ фаза.

Повечето сънища се появяват по време на парадоксалния сън. Тогава мускулите са най–отпуснати, което позволява спящият да се събуди физически освежен. Освен това някои изследователи смятат, че през тази фаза на съня новопридобитата информация се запазва в дългосрочната ни памет.

По време на дълбок сън (3 и 4 фаза от класическия сън) кръвното ни налягане и сърдечната честота достигат по–ниски граници, осигурявайки почивка за кръвообращението  и допринасяйки за предотвратяването на сърдечносъдови заболявания. Освен това през класическия сън се произвежда най–много растежен хормон. При някои младежи през нощта се отделя до петдесет пъти повече растежен хормон, отколкото през деня.

Изглежда, че сънят влияе и върху апетита. Учените са открили, че сънят наистина е „пръв хранител на жизнения пир“, както казва Шекспир. Мозъкът ни смята липсата на сън за липса на храна. Докато спим, в организма ни се отделя лептин — хормонът, който обикновено уведомява тялото ни дали сме яли достатъчно. Когато стоим будни по–дълго, отколкото трябва, тялото ни произвежда по–малко лептин и усещаме нужда от повече въглехидрати. Така че липсата на сън може да доведе до по–голяма консумация на въглехидрати, която на свой ред може да доведе до затлъстяване. — Виж блока „Следобедна дрямка“ на 6 страница.

 Жизненоважен за здравето

Това обаче не е всичко. Сънят помага на тялото ни да преработва свободните радикали — молекули, за които се смята, че влияят на стареенето на клетките и дори причиняват рак. В неотдавнашно проучване, проведено в Чикагския университет, единайсет здрави млади мъже били оставяни да спят само по четири часа на ден в продължение на шест дни. В края на този период клетките на тялото им действали като клетките на шейсетгодишни мъже, а нивото на инсулин в кръвта им наподобявало нивото при диабетици! Липсата на сън се отразява дори на производството на бели кръвни клетки и на хормона кортизол, като това прави човек по–податлив на инфекции и сърдечносъдови заболявания.

Без съмнение сънят е жизненоважен за здравето на тялото и ума. Според изследователя Уилям Демент, основател на първия център за изучаване на съня в Станфордския университет (САЩ), „очевидно сънят е най–важният показател за продължителността на живота“. Дебора Сушеки, изследователка в центъра за изучаване на съня в Сан Паулу (Бразилия), казва: „Ако хората знаеха какво става в едно лишено от сън тяло, биха се замислили сериозно дали наистина сънят е загуба на време, или е само за мързеливите.“ — Виж блока горе.

Но дали всеки вид сън възстановява силите? Защо някои хора спят през цялата нощ и въпреки това не се чувстват отпочинали? Следващата статия ще ти помогне да разбереш някои от основните проблеми със съня и начините, по които да си осигуриш качествен сън.

[Блок/Снимка на страница 6]

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ЛИПСАТА НА СЪН

КРАТКОСРОЧНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

◼ Сънливост

◼ Внезапни промени в настроението

◼ Загуба на краткосрочна памет

◼ Загуба на способността за създаване, планиране и изпълняване на дейности

◼ Загуба на концентрация

ДЪЛГОСРОЧНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

◼ Затлъстяване

◼ Преждевременно стареене

◼ Умора

◼ По–висок риск от инфекции, диабет, сърдечносъдови и стомашночревни заболявания

◼ Хронична загуба на паметта

[Блок на страница 6]

СЛЕДОБЕДНА ДРЯМКА

Изпитвал ли си неудържимо желание за сън след обяд? Това не показва непременно, че страдаш от липса на сън. Нормално е да ти се доспи в ранните следобедни часове поради естествено понижаване на телесната температура. Освен това учените наскоро открили протеин, наречен хипокретин, или орексин, който се произвежда в мозъка и ни поддържа будни. Каква е връзката между хипокретина и храната?

Когато ядем, тялото ни произвежда лептин, за да създаде чувството, че сме сити. Но лептинът възпира произвеждането на хипокретин. С други думи, колкото повече лептин има в мозъка, толкова количеството на хипокретина е по–малко, а чувството на сънливост — по–голямо. Може би поради това в някои страни хората правят почивка през работния ден, която им позволява да поспят малко след обяда.

[Диаграма на страница 5]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ФАЗИТЕ НА СЪНЯ

Опростена диаграма

Фази на съня

Будно състояние

РЕМ фаза

нон– РЕМ фаза

Лек сън 1

2

3

Дълбок сън 4

1 2 3 4 5 6 7 8

Часове сън

[Снимка на страница 4]

Достатъчното количество сън е жизненоважно за здравето на тялото и ума

[Снимка на страница 5]

Произвеждането на растежен хормон е най–силно по време на сън