Детство, което минава набързо

ПОД надвисналото мрачно небе се чува рев на двигател, докато малкият едномоторен самолет набира скорост и се вдига от пистата. Това е сензационно събитие, което бива отразено в новините — камерите снимат, репортерите задават изпълнени с възхищение въпроси и правят възторжени комплименти. Кой привлича цялото това внимание? В центъра на събитията не е единственият пилот с документи за правоуправление, нито единственият пътник, мъж на зряла възраст, а седемгодишната дъщеря на пътника.

Малкото момиченце ще управлява самолета. Трябва да се подобри някакъв рекорд и да се изпълни стриктен график. Медиите ще чакат при следващото кацане. Така че въпреки мрачното време тримата пътници се качват на борда, като детето сяда на възглавничка, за да може да вижда над командното табло, и използва удължители за краката, за да стига педалите.

Полетът бил твърде кратък. Самолетът ненадейно попаднал в буря, сменил посоката, загубил височина и се разбил, като и тримата на борда загинали. Вместо възхищение, медиите изразили силна печал. Някои репортери и редактори се чудели дали средствата за масова информация не носят отчасти вина за трагедията. Много хора започнали да настояват да бъде забранено децата да пилотират. В САЩ били приети закони за това. Но зад сензацията и повърхностните решения на проблема се крият по–дълбоки въпроси.

Тази трагедия накара някои хора да се замислят сериозно за тенденцията, наблюдаваща  се в наши дни. Децата днес са лишени от детство, като са принудени твърде рано да поемат отговорностите на възрастните. Разбира се, резултатите не винаги са толкова трагични, но могат да бъдат сериозни и да траят дълго време. Нека да разгледаме как децата са принуждавани да пораснат твърде бързо.

Ускорено обучение

Разбираемо е, че родителите силно желаят децата им да успеят в живота. Но когато това силно желание се превърне в идея фикс, родителите могат да претоварят децата си, като отрано им оказват силен натиск. Често всичко започва по много безобиден начин. Например напоследък е все по–прието родителите да включват децата си в извънучилищни дейности, като спортни тренировки, уроци по музика или балет. Често децата ходят и на частни уроци.

Разбира се, няма нищо лошо в това да се насърчат талантите или интересите на детето. Но дали няма опасност да се прекали? Явно такава опасност съществува, понеже някои деца са подложени на почти толкова стрес, колкото заетите възрастни. В списание „Тайм“ се отбелязва: „Децата преди се радваха на детството си, а сега ходят на допълнителни курсове за обучение; преди лудуваха на воля, пълни с енергия, а сега действат изключително целесъобразно като работни пчелички.“

Някои родители се надяват децата им да станат знаменити атлети, музиканти или актьори. Още преди да се родят, те ги записват на предучилищна подготовка, надявайки се да подобрят шансовете им за успех. Освен това някои бъдещи майки постъпват в „дородови университети“, предлагащи музикално обучение за бебето в утробата им. Целта е да се стимулира развитието на мозъка му.

В някои страни децата се оценяват според уменията си да четат и да смятат още преди да са навършили шест години. Във връзка с това възникна безпокойство за емоционалните травми. Какво става например, когато детето „няма добри успехи“ в детската градина? Дейвид Елкайнд, автор на книгата „Пришпорено детство“, отбелязва, че съществува тенденция в училище децата да се класифицират много бързо и твърде рано. Според Елкайнд това се прави с цел да се опрости процеса на обучение, а не за да се подобри резултатността му.

Каква е цената, когато децата са принуждавани твърде отрано да се превърнат в малки възрастни? Елкайнд е разтревожен, че обществеността е възприела като нещо нормално децата да са подготвени да поемат отговорности като възрастни. Той казва: „Това  отразява склонността ни да приемаме увеличаващия се постоянен стрес върху днешните млади хора като нещо „обикновено“.“ Наистина представата за това какво е нормално за децата бързо се променя.

Бързайки към победата

Много родители смятат за нормално, и дори за похвално, да учат децата си, че най–важно е да побеждаваш — особено в спорта. Днес много деца се стремят към олимпийски медал. Някои са принуждавани да минат набързо през детството си или дори да се лишат напълно от него само за да се порадват на славата от краткотрайната победа и да си осигурят добър живот, когато пораснат.

Да вземем например гимнастичките. От много ранна възраст те започват трудни тренировки, които подлагат малките им тела на огромно напрежение. Години наред те се подготвят умствено и физически за олимпийските игри. Разбира се, само някои от тях ще победят. Дали загубилите ще мислят, че си е струвало да жертват голяма част от младостта си? Дори победителките след време може да започнат да се съмняват дали успехът си е заслужавал усилията.

В емоционално отношение тези момичета може да са били принудени да пораснат твърде бързо, за да станат шампионки. Но усилните тренировки може да забавят физическото им развитие. При някои е възпрепятстван растежът на костите. Често се наблюдават проблеми с храненето. В много случаи половото съзряване закъснява — дори с няколко години. От друга стана, много момичета днес са изправени пред обратния проблем: при тях половото съзряване настъпва рано. (Виж блока горе.)

Деца, които имат всичко, освен детство

Според развлекателната индустрия детето е щастливо, когато разполага с всякакви материални неща. Някои родители работят усилено, за да осигурят всички материални удобства на децата си, като разкошен дом, неограничени забавления и скъпи дрехи.

Но много деца, отгледани по този начин, злоупотребяват с алкохол и наркотици, бунтуват се срещу правилата и се държат грубо. Защо? Много от тях са огорчени, защото се чувстват отхвърлени. Децата се нуждаят от родители, които ги обичат и се грижат за тях. Твърде заетите родители може да вярват, че работят, за да осигурят щастие на децата си, но всъщност правят точно обратното.

Детският психолог Джудит Рафази описва ситуация, когато и „двамата родители работят  и са в добро социално и икономическо положение“. Често те „глезят децата си, защото подсъзнателно усещат, че стремежът им към материални неща е за сметка на семейството“. Според д–р Рафази в този случай родителите се опитват „да се откупят от задълженията си като родители“.

Обикновено децата плащат висока цена. Дори да имат много материални неща, на тях им липсва най–важното — любовта и вниманието на родителите. Без ръководство, дисциплина и напътствия, те са принудени твърде рано да вземат решения, присъщи за възрастните, без да са готови за това. „Да вземам ли наркотици? Да водя ли полов живот? Когато се ядосам, дали да прибягвам към насилие?“ Вероятно децата ще стигнат до свои отговори, които ще възприемат от връстниците си, от телевизията или от филмовите герои. В резултат на това често детството завършва внезапно, дори трагично.

В ролята на другия „родител“

Децата често преживяват емоционална травма, когато семейството остане само с един родител поради смъртта на другия, раздяла или развод. Разбира се, много семейства с един родител успяват да се справят. Но понякога децата са принудени да пораснат твърде бързо.

Разбираемо е, че понякога родителят може да се чувства самотен. Затова някои позволяват на детето — често на най–голямото — да приеме ролята на другия „родител“ в семейството. При отчаяние родителят може да сподели своите грижи със сина или дъщеря си, като натовари детето с проблеми, които още не е готово да понесе. Някои самотни родители стават прекалено зависими от детето си в емоционално отношение.

Други родители пренебрегват отговорностите си, като принуждават детето да приеме ролята на родителя в семейството. Кармен и сестра ѝ, споменати в предишната статия, избягали от точно такава ситуация, когато отишли да живеят на улицата. Самите те били още деца, а трябвало да играят ролята на родители и да се грижат за по–малките си братя и сестри, което било непосилна задача.

Няма съмнение, че е много опасно децата да бъдат лишавани от детство и това непременно трябва да се избягва. Но родителите могат да предприемат положителни действия, за да осигурят на децата си щастливо детство. Какви са тези действия? Нека да разгледаме някои изпитани с времето съвети.

[Блок на страница 6]

Предизвикателството на ранното съзряване

Дали днес момичетата съзряват по–рано? Учените не са единодушни по този въпрос. Някои казват, че в средата на XIX век половото съзряване при момичетата започвало средно на 17 години, докато днес възрастовата граница е по–ниска от 13 години. Според проучване за 1997 г., направено върху 17 000 момичета, около 15 процента от белите и 50 процента от чернокожите момичета в САЩ показали ранни признаци на съзряване на осемгодишна възраст! Някои лекари обаче оспорват тези данни и предупреждават родителите да не приемат твърде ранното съзряване за „нормално“.

Във всеки случай подобна ситуация е предизвикателство както за родителите, така и за децата. В списание „Тайм“ се казва: „По–тревожни от физическата промяна са евентуалните психологически последствия от преждевременното полово съзряване на деца, които би трябвало да четат приказки, а не да отхвърлят ухажори. ... Детството и така е достатъчно късо.“ В статията се поставя тревожен въпрос: „Ако телата на момичетата ги принуждават да съзреят, преди да са подготвени умствено и емоционално, какво ще бъде изгубено безвъзвратно?“

Често е изгубена невинността, защото момичетата стават жертва на сексуална експлоатация. Една майка казва прямо: „Момичетата, изглеждащи по–зрели от възрастта си, са апетитна хапка за по–големите момчета.“ Тези, които са принуждавани да водят отрано полов живот, заплащат висока цена. Момичето може да изгуби самоуважението си, чистата си съвест и дори физическото и емоционалното си здраве.

[Снимка на страница 5]

Претоварената програма може да създаде проблеми

[Снимка на страница 7]

Ако принуждаваме децата да побеждават на всяка цена, може да ограбим радостта им от спорта и игрите

[Снимка на страница 7]

Материалните притежания не заместват родителските грижи