Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Защо трябваше да съм осиновено дете?

Защо трябваше да съм осиновено дете?

Въпроси на младите хора

Защо трябваше да съм осиновено дете?

„Все едно имаш неизлечим недъг. Това е празнота в сърцето ти, която не може да бъде запълнена.“ — Робърт.

ТАКА описва живота си един мъж, който е бил осиновен. Той продължава: „Почти всеки ден сърцето ти копнее да научи отговорите на въпроси като: Кои са истинските ми родители? Къде живеят? Защо са ме изоставили?“

Шантал, чийто баща бил осиновен, тъгува, че не знае кои са биологичните ѝ баба и дядо. Тя казва: „Чувствам се измамена, защото не мога да общувам със своите чичовци, лели и братовчеди.“ Не всички осиновени деца се чувстват по този начин, но за някои нещата стоят точно така. Защо?

Причина за гняв

Когато научи, че е било разделено от биологичните си родители, детето може да изпадне в емоционална криза. Катрина, която била осиновена като много малка, казва: „Изпитвах гняв, понеже не разбирах защо родната ми майка ме е дала за осиновяване. Мислех, че ме е изоставила, защото съм грозна и неприятна. Знаех, че мога да я накарам да се гордее с мене, ако само ми беше дала възможност. Всяка мисъл за родната ми майка само засилваше гнева ми.“

Във взаимоотношенията на Катрина с осиновителите ѝ имало голямо напрежение. „Мислех, че осиновителите ми са ме отнели от истинската ми майка — казва тя. — Затова си изливах гнева върху тях.“ Да, понякога това, че си осиновено дете, поражда гняв.

Този гняв може да е опасен. Както се вижда от случая на Катрина, може да намериш отдушник за гнева си по неправилен начин или да си го изкараш на тези, които не заслужават това. Библията съветва: „Престани от негодуванието, и остави гнева.“ (Псалм 37:8) Как е възможно това? В Божието Слово се казва още: „Благоразумието на човека възпира гнева му.“ (Притчи 19:11) Ако разумно проявяваш проницателност за обстоятелствата си, гневът ти може да намалее. Как ще стане това?

Отхвърляне на грешни предположения

Прозрението може да ти помогне да изследваш мислите, които подклаждат гнева ти. Например, ако си осиновено дете, дали приемаш, че биологичните ти родители са те дали за осиновяване, защото не са харесвали нещо в тебе? Така мислела Катрина. Но дали винаги това е вярно? Може да не е възможно да се определи какви са били подбудите на родителите ти, но има основателни причини да избягваш подобни отрицателни предположения. В крайна сметка защо родителите дават децата си за осиновяване? Често защото смятат, че нямат друг избор.

Да разгледаме случилото се с Моисей. От библейския разказ във 2 глава на Изход научаваме, че когато египетският фараон издал заповед да убият всички израилски бебета от мъжки пол, Йохаведа криела сина си Моисей три месеца. Накрая вече не било възможно да продължава да го крие, но не можела и да понесе да убият детето ѝ. Затова, когато ‘не можела вече да го крие, му взела рогозен ковчежец и го намазала със смола и катран, турила детето в него и го положила в тръстиката при брега на реката’. (Изход 2:3)

Несъмнено не е било лесно да изостави детето си по този начин. Но какъв избор имала? Любовта към сина ѝ я подтикнала да направи това, което смятала, че е най–добре за него. Интересно е, че дъщеря ѝ стояла наблизо докато не видяла, че бебето е извадено в безопасност. Може да е направила това по молба на разтревожената си майка.

Разбира се, не винаги обстоятелствата около осиновяването са толкова критични, но причините често са подобни. Робърт казва: „Бил съм извънбрачно дете. Отглеждането ми щяло да е тежко бреме за семейството на майка ми, понеже в него имало и други деца. Може би тя е мислела, че най–добре за мене ще е да ме даде за осиновяване.“

Разбира се, децата се отглеждат в чужди семейства поради различни причини. Но както показват тези примери, причината не е непременно в това, че майката мрази бебето си или вижда някакъв недостатък в него. Често майката искрено вярва, че детето ѝ ще е най–добре при друго семейство.

Стойността на това да си обичан

Да проявяваш прозрение ще ти помогне и когато мислиш за това защо си осиновен. Да разгледаме отново примера на Моисей. След време ‘фараоновата дъщеря го взела и го отхранила като свой син’. (Деяния 7:21) Какво подтикнало дъщерята на фараона да вземе под закрилата си дете, за което знаела, че е от осъдените на смърт еврейски деца? „Ето, малкото плачеше“ — се казва в Библията, и ‘тя го пожали’. (Изход 2:6) Да, Моисей бил осиновен не защото бил мразен или нежелан, а защото бил обичан.

Много осиновени деца разбират, че биологичните им родители са можели просто да ги изоставят — което се случва често в наши дни, — но вместо това са ги дали в агенция за осиновяване, която да се погрижи за тях. После някой ги е осиновил, защото ги е обикнал достатъчно, за да поеме грижата за тях. Дали тези думи се отнасят и за тебе? Когато се съсредоточиш върху любовта, която си получил, и я цениш, болката ти може да намалее.

Освен това можеш да получиш любов не само от осиновителите си. Ако си част от християнския сбор, можеш да се радваш на много духовни майки, бащи, сестри и братя, които те обичат. (Марко 10:29, 30) Християнските старейшини могат да са „като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя“. (Исаия 32:2) Не се колебай да търсиш общуване със зрели християни и да им споделяш тревогите си. Кажи им какво мислиш и чувстваш.

Робърт мисли, че е важно да развиеш силни взаимоотношения с християнския сбор. „Все още чувствам празнота — признава той. — Но любовта на духовното ми семейство я измества в дъното на сърцето ми.“

Можеш да успееш

Не се поддавай на погрешните и отрицателните мисли. Това включва и представата, че не е възможно да постигнеш успех в живота само защото си осиновено дете. Подобни отрицателни мисли могат да се окажат много обезсърчителни! (Притчи 24:10) Освен това те не са основателни.

Помни, че Моисей се възползвал по най–добрия начин от възможностите, които му били предоставени. В Библията се казва: „Моисей биде научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.“ (Деяния 7:22) По–важното е, че Моисей приел духовно обучение и то в такава степен, че неговият небесен Баща Йехова бил напълно реален за него. (Евреи 11:27) Дали той успял в живота?

По–късно Моисей станал водач на могъщ народ от близо три милиона или повече души. Той станал пророк, съдия, началник, историк, посредник на договора на Закона и писател на първите пет книги от Библията. Освен това се смята, че е написал книгата Йов и 90 псалм. Наистина, Моисей успял в живота. Подобно на това много осиновени деца са постигнали успех и ти също можеш да успееш.

Робърт отгледал успешно две деца и понастоящем служи като старейшина в християнския сбор. Спомняйки си за своите години като осиновено дете, той казва: „Научих се да не се съсредоточавам върху това, което не мога да променя, а да съм благодарен за благословиите, които имам.“

Ако понастоящем те възпитават чужди родители или си осиновено дете, понякога може да те връхлитат отрицателни мисли. Но се опитай да ги замениш с положителни. Във Филипяни 4:8, 9 Библията обещава, че ‘Бог на мира ще бъде с тебе’, ако ‘зачиташ’ нещата, които са угодни за Бога. Кои са някои практични действия, които да предприемеш, за да постигнеш успех, докато живееш с осиновителите си? Бъдеща статия от тази рубрика ще отговори на този въпрос.

[Снимка на страница 16]

Ако си осиновено дете, това показва, че някой те е обикнал достатъчно, за да те вземе и да се грижи за тебе