Изгубено детство

„Всички деца имат право на детство.“ — „Пришпорено детство“.

ВЕРОЯТНО ще се съгласиш, че всички деца трябва да имат относително безгрижно и безоблачно детство. Но за съжаление много момчета и момичета са лишени от такова детство. Помисли за хилядите, дори може би милионите, загубени мечти на децата, станали жертва на война. Представи си също всички онези деца, чийто живот е помрачен от робство или насилие.

За повечето от нас е трудно да си представим как се чувства едно дете, принудено да живее на улицата, където намира по–голяма безопасност, отколкото вкъщи. Тези деца имат нужда от много любов и защита, а вместо това трябва да се научат да се защитават от хората, които искат да ги експлоатират. Много пъти детството става жертва на усилните времена, в които живеем.

„Иска ми се отново да съм дете“

Кармен a, която е на 22 години, изпитала много трудности през детските си години. Със сестра ѝ били принудени да живеят на улицата, защото отношението на баща им било жестоко, а майка им не се интересувала от тях. Въпреки опасностите от този начин на живот двете момичета успели да избегнат някои от капаните, в които попадат много деца, избягали от дома.

Въпреки всичко Кармен тъжи за детството, на което не е могла да се наслади. „Така да се каже, от малко дете направо станах на 22 години — се оплаква тя. — Сега съм женена и самата аз имам дете, но копнея да си играя като малко момиченце, например с кукли. Жадувам за любов и ласки от родителите си. Иска ми се отново да съм дете.“

Много деца страдат както са страдали Кармен и сестра ѝ. Те живеят на улицата, на практика лишени от детство. Много от тях извършват престъпления, за да оцелеят. Сведенията и статистиката показват, че децата стават престъпници удивително рано. Нещата допълнително се влошават и поради друг проблем: много момичета стават майки твърде рано, докато самите те са все още деца.

Скрита социална криза

Не е изненадващо, че все повече деца биват възпитавани в чуждо семейство. В уводна статия във вестник „Уикенд Острейлиън“ се казва: „Неусетно се е развила криза при възпитанието от приемни родители. Все повече деца от разделени семейства са пренебрегвани.“ Във вестника още се отбелязва: „Някои деца при приемни родители не се виждат със социалните работници, които се грижат за тях, с месеци, дори с  години, а други биват местени от семейство в семейство и никога не намират постоянен дом.“

За три години едно 13–годишно момиче сменило 97 дома на приемни родители, като на някои места оставало само една нощ. То с болка си спомня как се е чувствало отхвърлено и беззащитно. За много деца, които подобно на него живеят при приемни родители, детството е изгубено.

Тогава не е чудно, че специалистите днес говорят за нарастващата трагедия на изгубеното детство. Предвид тези печални факти, ако си родител, можеш да се радваш, че си в състояние да осигуриш на децата си дом и това, от което се нуждаят. Но съществува и друга опасност. В наши дни детството не винаги е изгубено напълно, а понякога просто минава набързо. Как става това и какви са резултатите?

[Бележки под линия]