Конфликтът между Галилей и църквата

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

ДЕНЯТ е 22 юни 1633 г. Един немощен старец е на колене пред римокатолическата Инквизиция. Той е един от най–известните учени за своите дни. Научните му възгледи се основават на дългогодишни проучвания и наблюдения. Но ако иска да спаси живота си, трябва да се отрече от това, което знае, че е истина.

Името му е Галилео Галилей. Процесът срещу Галилей, както мнозина наричат това съдебно дело, породил съмнения, въпроси и дискусии, които са актуални и до днес, около 370 години по–късно. Този процес оставил неизличим белег в историята на религията и науката. Защо е цялото това вълнение? Защо процесът срещу Галилей привлича вниманието на медиите дори днес? Дали той наистина представя „разрив между науката и религията“, както казва един писател?

Мнозина смятат Галилей за „баща на съвременната наука“. Той бил математик, астроном и физик. Галилей бил сред първите изследователи на космоса с помощта на телескоп и тълкувал видяното като доказателство в подкрепа на все още оспорваната по негово време идея, че Земята се върти около Слънцето и следователно не е център на Вселената. Тогава не е чудно, че понякога Галилей е смятан за основоположник на съвременната експериментална наука!

Кои са някои от откритията и изобретенията на Галилей? Като астроном, той открил например, че Юпитер има луни, Млечният път се състои от звезди, на Луната има планини и Венера има фази, подобно на Луната. Като физик, изучавал законите за люлеенето на махалото и за свободното падане на телата. Той изобретил пропорционалния пергел, който е разновидност на логаритмичната линийка. Използвайки информацията, която получил от Нидерландия, си направил телескоп, разкриващ вселената пред очите му.

За жалост един продължителен конфликт с църковния клир превърнал кариерата му на виден учен в драма — т.нар. процес срещу Галилей. Как и защо започнал той?

 Разногласия с Рим

Още в края на XVI век Галилей възприел учението на Коперник, според което Земята се върти около Слънцето, а не обратното. Това е т.нар. хелиоцентрична система. След като през 1610 г. използвал телескопа си, за да открие небесни тела, които не били наблюдавани дотогава, Галилей се убедил още по–силно, че е намерил доказателство за хелиоцентричната система.

Според „Пълен енциклопедичен речник на УТЕТ“ Галилей не се задоволявал просто да прави подобни открития. Той искал да убеди „най–високопоставените личности (принцовете и кардиналите)“, че учението на Коперник е вярно. Надявал се с помощта на влиятелни приятели да успее да преодолее възраженията на църквата и дори да спечели подкрепата ѝ.

През 1611 г. Галилей отишъл в Рим, където се срещнал с висши духовници. Той използвал телескопа си, за да им покаже астрономическите си открития. Нещата обаче не се развили както очаквал. През 1616 г. Галилей бил поставен под наблюдение от властите.

Теолозите от католическата Инквизиция заклеймили хелиоцентричното учение като „философска глупост, абсурд и на практика еретизъм, тъй като на много места противоречи на буквалното значение на думите в Светото Писание според общоприетото им тълкуване и разбирането на светите Отци и теолозите на църквата“.

Галилей се срещнал с кардинал Роберто Белармино, когото смятали за най–великия католически теолог по онова време и наричали „страшилище за еретиците“. Белармино официално предупредил Галилей да спре да разпространява идеите си за хелиоцентричната система.

Пред съда на Инквизицията

Галилей се опитал да действа разумно, но не престанал да подкрепя учението на Коперник. Седемнайсет години по–късно, през 1633 г., Галилей се изправил пред съда на Инквизицията. Кардинал Белармино бил умрял и главният противник на Галилей бил папа Урбан VIII, който в миналото бил настроен благосклонно. Според някои писатели това е един от най–известните и несправедливи  процеси, който може да се мери с процесите срещу Сократ и Исус.

Какъв бил поводът за делото? Галилей написал книга, озаглавена „Диалог за двете най–главни системи на света“. По същество в нея се поддържала хелиоцентричната идея. Авторът трябвало да се яви пред съда през 1632 г., но се забавил, защото бил болен и вече наближавал седемдесетте. На следващата година заминал за Рим, след като го заплашили, че ще го арестуват и ще го доведат насила пред съда. По заповед на папата бил разпитван и дори заплашен с мъчения.

Не се знае със сигурност дали този болен старец е бил измъчван наистина. В присъдата му се казва, че е бил подложен на „строг разпит“. Според историка по италианско право Итало Мереу това бил формален израз по онова време за описване на мъченията. Много учени са съгласни с това обяснение.

Така или иначе, на 22 юни 1633 г. Галилей бил осъден в мрачната зала пред членовете на Инквизицията. Той бил осъден за това, че „поддържа фалшиво учение, което противоречи на Светото Божие Писание и поддържа тезата, че Слънцето ... не се движи от изток на запад и че Земята се върти и не е център на света“.

Галилей не искал да става мъченик и бил принуден да се отрече от възгледите си. След като прочели присъдата му, старият учен, облечен като разкайващ се грешник, коленичил и заявил тържествено: „Отричам се от казаното, проклинам и презирам изречените погрешни еретически твърдения [учението на Коперник] и всички други погрешни, еретически или сектантски възгледи, противоречащи на Светата Църква.“

Според предание, непотвърдено с убедителни доказателства, след като се отрекъл, Галилей тропнал с крак и извикал: „И все пак тя се върти!“ Някои историци твърдят, че унижението от това, че се е отрекъл от откритията си, тежало на учения до края на живота му. Трябвало да бъде хвърлен в затвора, но присъдата му била променена на доживотен домашен арест. Галилей живял в пълно уединение и постепенно губел зрението си.

Дали има конфликт между религията и науката?

Мнозина са стигнали до заключението, че случилото се с Галилей е доказателство за пълната несъвместимост между науката и религията. Всъщност през вековете процесът срещу Галилей е отблъсквал хората от религията. Той е убедил мнозина, че религията по същество е заплаха за научния напредък. Дали наистина е така?

Папа Урбан VIII и теолозите от Инквизицията наистина осъдили учението на Коперник, като твърдели, че то противоречи на Библията. Противниците на Галилей се основали на изказването на Исус Навиев „Спри се, слънце!“, което според тях трябвало да се разбира буквално. (Исус Навиев 10:12, СИ) Но дали Библията наистина противоречи на учението на Коперник? Съвсем не.

Противоречието е между науката и очевидно неправилното тълкуване на Писанието. Така смятал и Галилей. Той писал до един свой ученик: „Писанието не може да греши, но неговите тълкуватели могат, и то по много начини. Една такава грешка, доста сериозна и често срещана, би била винаги да се гледа само буквалният смисъл.“ Всеки човек, изследващ задълбочено Библията, ще се съгласи с това. a

Освен това Галилей твърдял, че съществуват две книги — Библията и книгата на природата, — които имат един и същи Автор и не могат да си противоречат. Но според Галилей не може „със сигурност да се твърди, че всички тълкуватели говорят под Божие вдъхновение“. Тази скрита критика към официалните тълкувания на  църквата вероятно била възприета като провокация, поради която католическата Инквизиция осъдила Галилей. В крайна сметка как някакъв си мирянин се осмелявал да се меси в църковните прерогативи!

Позовавайки се на процеса срещу Галилей, някои учени поставят под съмнение непогрешимостта на църквата и на папата. Католическият теолог Ханс Кюнг пише, че „многобройните и очевидни“ грешки в „официалните учения на църквата“, включително „осъждането на Галилей“, поставят под въпрос догмата за нейната непогрешимост.

Дали Галилей е реабилитиран?

През ноември 1979 г., година след избирането му за папа, Йоан Павел ІІ изразил надеждата да се преразгледа процесът срещу Галилей, който, както признал папата, е „страдал много ... по вина на служителите и органите на църквата“. Тринайсет години по–късно, през 1992 г., членовете на комисията, назначена от същия папа, признали: „Някои теолози, съвременници на Галилей, ... не разбирали дълбокото, небуквално значение на Библията, когато тя говори за физическото устройство на сътворената вселена.“

Но хелиоцентричното учение не било оспорвано само от теолози. Папа Урбан VIII, който изиграл значителна роля в процеса, настоявал Галилей да не подкопава дълговековното учение на църквата, че Земята е център на Вселената. Това учение произлиза не от Библията, а от гръцкия философ Аристотел.

След като съвременната комисия разгледала обстойно процеса, папата казал, че осъждането на Галилей е „прибързано и погрешно решение“. Дали ученият бил реабилитиран? „Нелепо е да се говори за реабилитация на Галилей — пише един писател, — защото историята осъжда не Галилей, а църковния съд.“ Историкът Луиджи Фирпо казва: „Не гонителите са тези, които могат да оправдаят жертвите си.“

Библията е „светило, което свети в тъмно място“. (2 Петър 1:19) Галилей я защитил от погрешното тълкуване. Църквата обаче, защитавайки човешки традиции, а не Библията, направила точно обратното.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 14]

Животът на Галилей

Галилео Галилей бил роден в град Пиза през 1564 г. в семейство на флорентинец. Той изучавал медицина в местния университет, но тъй като не проявявал интерес към тази наука, напуснал и започнал да учи физика и математика. През 1585 г. се завърнал при семейството си без каквато и да е диплома. Въпреки това той спечелил уважението на най–добрите математици по онова време, като станал лектор по математика в университета в Пиза. След смъртта на баща му финансови затруднения принудили Галилей да се премести в град Падуа, където бил назначен на по–доходна работа в катедрата по математика в Падуанския университет.

Галилей живял 18 години в Падуа, където му се родили три деца от неговата млада венецианска любовница. През 1610 г. се завърнал във Флоренция и там по–добрите финансови условия му дали възможност да посвети повече време на изследванията си — но за сметка на свободата, на която се радвал във Венецианската република. Великият херцог на Тоскана го назначил за „пръв философ и математик“. Галилей умрял през 1642 г. във Флоренция под домашен арест, на който го осъдила Инквизицията.

[Източник]

From the book The Library of Original Sources, Volume VI, 1915

[Снимка на страница 12]

Телескопът на Галилей, който му помогнал да потвърди, че Земята не е център на вселената

[Източник]

Scala/Art Resource, NY

[Снимка на страница 12]

Геоцентричната система (в центъра е Земята)

Хелиоцентричната система (в центъра е Слънцето)

[Източник]

Фон: © 1998 Visual Language

[Информация за източника на снимката на страница 11]

Картина: From the book The Historian’s History of the World