Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали моралните ценности западат?

Дали моралните ценности западат?

Дали моралните ценности западат?

СРЕД най–ценните неща, които родителите могат да дадат на децата си, са безусловна любов и морални ценности, които не само поучават, но и прилагат в живота си.

Без подходящи ценности животът е просто жестока борба за оцеляване. Именно ценностите са това, което му придава смисъл. Те определят приоритети, морални граници и правила за поведение.

Въпреки това много традиционни ценности рязко се променят. Например професор Роналд Ингълхарт казва, че „обществото върви към сексуални норми, които позволяват по–голяма свобода на лично сексуално задоволяване и самоизява“. В проучване на Галъп през 1997 г. хора от 16 страни били попитани какво мислят за извънбрачните деца. Представителите на Галъп съобщават: „Степента, в която се приема съжителството без брак, варира от 90 процента или повече в Западна Европа до по–малко от 15 процента в Сингапур и Индия.“

Някои възхваляват тази нова свобода в сексуално отношение. Но в брошурата „Възходът на правителството и упадъкът на морала“ от Джеймс А. Дорн се казва, че „преобладаващият брой извънбрачни деца“ и „разпадането на семействата“ са „явен знак за упадък в морално отношение“.

Други западащи ценности

Други установени морални ценности също видимо западат. В Проучването на световните ценности, оглавявано от професор Ингълхарт, се съобщава за „все по–малко зачитане на авторитета“ в развитите страни.

Друга традиционна ценност е трудолюбието. Но фактите показват, че и то е на изчезване. В САЩ представители на Националната федерация на независимата търговия провели проучване върху повече от половин милион работодатели. „Трийсет и един процента от запитаните казаха, че е трудно да се попълнят свободните работни места и 21 процента — че качеството на труда като цяло е ниско.“ Един работодател казва: „Все по–трудно е да намериш работници, които два дни подред да дойдат на работа трезви и навреме.“

Тази тенденция може да се дължи на икономическите обстоятелства. С намаляването на печалбите работодателите уволняват работници или премахват определени облаги. В списание „Етика и поведение“ се казва: „Работниците, които се сблъскват с тази липса на лоялност, започват да демонстрират съответно отрицателно отношение към работодателя си. Те не се чувстват задължени да работят усилено, понеже на другия ден може вече да нямат работа.“

Друга област, в която ценностите видимо западат, са добрите обноски и любезността. В едно проучване от Австралия се прави изводът: „Над 87,7 процента от работниците съобщават, [че] лошите обноски на работа се отразяват върху морала на персонала.“ В американско проучване, направено сред търговски специалисти, се отбелязва, че „80 процента от запитаните съобщили за нарастване на грубото отношение в бизнеса“. Според информационната агенция на Си Ен Ен „лошото обслужване е толкова често срещано, че близо половината от анкетираните казали, че през изминалата година са напускали магазин заради това. Половината от запитаните често виждали хора да говорят по клетъчните си телефони на висок тон или по дразнещ начин. Шест на всеки десет шофьори казали, че редовно виждат хора, които карат безразсъдно и агресивно“.

Колко ценен е човешкият живот?

Понякога хората казват, че са възприели определени „морални ценности“, но думите им не винаги са подкрепени с дела. Например членове на Института по световна етика избрали представители от четирийсет различни страни. Четирийсет процента посочили „уважението към живота“ като една от петте „най–важни ценности“. a

Но какво става в действителност? Индустриално развитите страни имат възможност да премахнат голяма част от човешкото страдание. През 1998 г. в книга, написана от Каръл Белами, изпълнителен директор на Международния фонд на ООН за подпомагане на децата, се отбелязва, че недохранването „допринася за повече от половината от общо дванайсетте милиона смъртни случая всяка година на деца под пет години в развиващите се страни — съотношение, което е единствено по рода си откакто чумата опустоши Европа през XIV век“. Подобни сведения тревожат всеки, който цени човешкия живот. „Въпреки това — пише Белами — световната криза на недохранване не предизвиква бурна реакция от страна на обществеността, независимо от нарастващите научни доказателства, които потвърждават опасността. Обръща се повече внимание на движението на световните стокови борси, отколкото на пагубните последствия от недохранването или на съответната полза от доброто хранене.“

Изопачен възглед за живота се наблюдава и сред медицинските среди. В началото на 70–те години на XIX век новородено, което е било само 23 седмици в утробата на майката, почти нямаше шанс да оцелее. Днес може би четирийсет процента от тези преждевременно родени бебета могат да оцелеят. С оглед на това е нелепо, че според изчисленията по света се извършват от 40 до 60 милиона аборта всяка година! В повечето от тези случаи биват абортирани бебета, само няколко седмици по–малки от преждевременно родените бебета, които лекарите се опитват да спасят! Това не показва ли, че съществува огромно объркване в морално отношение?

Необходим е морален компас

Когато ги попитали „Какво в живота има най–малко значение?“, повечето от запитаните от Галъп посочили това „да си предан на религията си“ като едно от двете най–маловажни неща. Тогава не е изненадващо, че посещаемостта в църквите продължава да намалява. Професор Ингълхарт предполага, че благополучието в западните страни е „създало безпрецедентно чувство за сигурност“, което „е отслабило необходимостта на хората от успокоение, осигурявано преди от религията“.

Намаляващото доверие в организираната религия е съпътствано от загуба на доверието в Библията. В едно международно проучване бил зададен въпросът на кого или на какво разчитат хората, за да знаят какво е правилно от морална гледна точка. Повечето посочили личния опит. „Божието слово било на заден план“ — се казва в проучването.

Тогава не е чудно, че моралните ценности се променят към по–лошо! Липсата на морален компас и все по–голямото наблягане на материалистични цели и егоистични желания са допринесли за разпространението на алчност и безразличие към чувствата на другите. Какви важни неща са изгубени в резултат на тези промени?

[Бележки под линия]

a Преди повече от петдесет години ООН прие Всеобщата декларация за правата на човека. Член 1 от Декларацията гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“

[Снимка на страница 4, 5]

Разпадането на семейството, изчезването на трудолюбието и непокорното поведение бележат западането на ценностите днес

[Снимка на страница 6]

Милиони бебета, само няколко седмици по–малки от това преждевременно родено бебе, биват абортирани всяка година