Гледната точка на Библията

Избягвай думи, които нараняват

„От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.“ — ЯКОВ 3:10.

СПОСОБНОСТТА да говорим е уникална черта, която ни разграничава от животните. За съжаление някои хора злоупотребяват с този дар. Обидите, псувните, богохулството, вулгарният и неприличният език понякога са по–болезнени от физическите рани. „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож“ — се казва в Библията. (Притчи 12:18)

Все повече хора редовно псуват и ругаят. От училищата съобщават, че децата все по–често употребяват неприличен език. Но някои хора твърдят, че лошите думи могат да са полезни, когато се използват като отдушник на чувствата. Един студент по политология написал: „Използването на неприлични думи може да е полезно, когато обикновеният речников запас не предава силата на  чувствата ни.“ Дали християните могат да гледат толкова равнодушно на неприличния език? Какво мисли Бог за това?

Въздържайте се от неприлични шеги

Неприличният език съществува отдавна. Ще се изненадаш ли да научиш, че хората използвали неприличен език в дните на апостолите, преди близо 2000 години? Например явно някои хора от сбора в Колоса използвали нецензурни думи, когато били ядосани. Може да са правели това, за да наранят другите нарочно, като отмъщение. По същия начин мнозина днес в изблици на гняв използват неприличен език. Затова писмото на Павел към колосяните се отнася и за нашите дни. Той писал: „Отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.“ (Колосяни 3:8) Ясно е, че християните са насърчени да избягват гневните изблици и неприличния език, който често върви ръка за ръка с гнева.

Разбира се, мнозина използват цинизми, без да възнамеряват да наранят другите. Хората обикновено използват неприличен език, без да се замислят. Така циничните изрази се вкореняват здраво в ежедневната реч. На някои дори им е трудно да общуват, без да ги използват. Често неприличният език има за цел да предизвика смях. Но дали трябва да гледаме на неприличните думи като на по–приемлива и не толкова сериозна обида? Да разгледаме следното.

Неприличните шеги са възмутителни и имат за цел да забавляват другите. В наши дни цинизмите са свързани главно със секса. Много хора, които се смятат за порядъчни, мислят, че такъв език е забавен. (Римляни 1:28–32) Затова не е изненадващо, че както естественото, така и неестественото сексуално поведение са тема на шегите на много професионални комедианти. Неприличните шеги се срещат в много филми и в предавания по телевизията и радиото.

Библията също говори за неприличните шеги. Апостол Павел писал до християните в Ефес: „Блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии; нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща.“ (Ефесяни 5:3, 4) Ясно е, че независимо от намерението неприличните думи са обидни за Бога. Те са нещо лошо. Това са думи, които нараняват.

Груби думи, които не са угодни на Бога

Разбира се, не само неприличните думи могат да нараняват. Обидите, сарказмът, присмехът и грубата критика също могат да са много болезнени. Вярно е, че всички съгрешаваме с езика си, особено когато сме заобиколени от сарказъм и клевети. (Яков 3:2) Въпреки това истинските християни никога не бива да се отнасят нехайно към обидните думи. Библията ясно показва, че Йехова Бог не одобрява думите, които нараняват.

Например от Библията, от Четвърта книга на царете, научаваме за група момчета, които малтретирали словесно пророк Елисей. Повествованието разказва, че те ‘му се присмивали, като му казвали: Качи се, плешиве! Качи се, плешиве!’. Йехова, който виждал какви са сърцата на тези младежи и бил наясно със злобното им намерение, приел много сериозно това словесно малтретиране. В разказа се казва, че Бог убил 42 момчета заради обидните им думи. (4 Царе 2:23, 24)

Израилтяните ‘се присмивали на Божиите посланици, презирали словата на Господа, и се подигравали с пророците Му, догдето гневът Му се издигнал  против людете Му така, че нямало изцеление’. (2 Летописи 36:16) Макар че Божият гняв бил подбуден главно от идолопоклонството и непокорството на народа, струва си да отбележим, че Библията специално споменава словесните нападки към Божиите пророци. Така се подчертава откритото неодобрение на Бога към подобно поведение.

В съгласие с това Библията съветва християните: „Стар човек не укорявай остро.“ (1 Тимотей 5:1, Ве) Този принцип може да се приложи във взаимоотношенията ни с всички хора. Библията ни насърчава ‘да не злословим никого, да не бъдем крамолници, да бъдем нежни и да показваме съвършена кротост към всичките човеци’. (Тит 3:2)

Да въздържаме устните си

Понякога може да ни е трудно да устоим на желанието да нападнем някого словесно. Когато с някого са постъпили зле, той може да мисли, че е оправдано да накаже с жестоки и груби думи този, който го е обидил — в очите или зад гърба му. Но християните не се поддават на това желание. В Притчи 10:19 се казва: „В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устните си, е разумен.“

Божиите ангели дават добър пример. Те знаят за всичкото зло, което човекът върши. Въпреки че са по–силни от хората, „от уважение към Йехова“ ангелите не ги обвиняват с оскърбителни думи. (2 Петър 2:11, НС) Като знаят, че Бог е запознат с прегрешенията на всеки и е напълно способен да поправи нещата, ангелите въздържат устните си. Михаил, началникът на ангелите, се въздържал да използва оскърбителни думи дори срещу Дявола. (Юда 9)

Християните се стремят да подражават на ангелите. Те следват съвета на Библията: „Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ.“ (Римляни 12:17–19)

Интересно е, че дори тонът и силата на гласа могат да предадат оскърбителен оттенък на думите ни. Често съпрузите се нараняват един друг, като си крещят. Много родители викат на децата си. Но няма нужда да викаме, за да изразим чувствата си. Библията насърчава: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас.“ (Ефесяни 4:31) В Библията още се казва, че „Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките“. (2 Тимотей 2:24)

Думи, които лекуват

Тъй като днес преобладава оскърбителният и неприличен начин на говорене, християните трябва да са подготвени да устояват на това вредно влияние. Библията посочва добър план за действие, а именно да обичаш ближния си. (Матей 7:12; Лука 10:27) Искрената загриженост и любов към ближния ще ни подтиква винаги да използваме думи, които лекуват. В Библията се казва: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ (Ефесяни 4:29)

Като внедряваме Божието Слово в умовете си, това също ще ни помогне да избягваме думи, които нараняват. Като четем Светото писание и размишляваме върху него, ще можем да ‘отхвърлим всяка нечистота’. (Яков 1:21) Да, Божието Слово може да излекува умовете ни.