Въпроси на младите хора

Защо съм перфекционист?

„Баща ми е учител и затова всички очакваха да получавам само отлични оценки. Понякога заспивах обляна в сълзи.“ — Лия a.

„Аз съм перфекционист. Когато правя нещо, трябва да съм най–добър от всички или да го направя по напълно различен начин от останалите — иначе няма смисъл да го правя.“ — Кейлеб.

ДАЛИ винаги се стремиш към съвършенство? Притесняваш ли се постоянно, че колкото и да се опитваш, никога не си достатъчно добър? Трудно ли ти е да приемаш критика? Когато нещо се обърка, обвиняваш ли се, че си глупав, неспособен и не ставаш за нищо? Дали, ако искаш нещо да бъде свършено както трябва, смяташ, че трябва да го свършиш сам? Дали понякога толкова се страхуваш от провал, че протакаш нещата или бездействаш?

А взаимоотношенията ти с другите? Може би нямаш приятели, защото никой около тебе не е достатъчно добър? Дали се съсредоточаваш прекалено върху слабостите и недостатъците на другите? Ако отговорът на тези въпроси е „да“, може би се бориш с перфекционизма, тоест прекаленият стремеж към съвършенство. Ти не си единственият, който води тази борба. Перфекционизмът е често срещан сред младежите, особено сред способните младежи. b

Каква е причината за перфекционизма? Изследователите разполагат само с хипотези. В книгата „Перфекционизмът — какво му е лошото да си безпогрешен?“ се казва: „Перфекционизмът не е болест, не е заразен. Не е и наследствен, не си бил роден с него. Тогава как си станал перфекционист? Някои специалисти смятат, че това качество се развива през детските години. Натискът, който някои хора изпитват от роднините, от самите себе си, от обществото, от средствата за масова информация и от нереалистичните примери за подражение, им оказва толкова голямо влияние, че те постоянно се притесняват, чувстват се виновни и работят твърде много.“

Каквато и да е причината за това, стремежът да си безукорен във всяко едно отношение ще ти се отрази зле. Нека да разгледаме по–подробно какво представлява перфекционизмът и защо той може да ти навреди.

Какво е перфекционизмът?

Перфекционизмът не е само стремеж към отлично качество или удовлетворение от добре свършената работа. Все пак в  Притчи 22:29 се изказва похвала за човек, който е „трудолюбив в работата си“. В Библията се говори положително за много хора, които развили изключително добре различни умения. (1 Царе 16:18; 3 Царе 7:13, 14) Следователно е похвално да се стремим към висококачествена работа, да си поставяме високи, но реалистични цели. Така човек ще „прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му“. (Еклисиаст 2:24)

Перфекционистът обаче не изпитва такова удовлетворение. Неговият възглед за постиженията не е разумен. Според някои специалисти перфекционизмът е свързан с „непостижими цели (тоест със съвършенство) и невъзможност за удовлетворение, независимо от добре свършената работа“. В резултат на това перфекционизмът е „постоянен източник на стрес и често кара човек да се чувства неспособен да свърши както трябва каквото и да е“. Ето защо в едно издание той бива определян като „неразумен стремеж ти и/или всичко, което те заобикаля, да бъдете съвършени“. Това е „постоянна нагласа, че когато се захванеш с нещо, трябва да го свършиш безпогрешно, без отклонение, грешки, пропуски или непоследователност“.

Но нали Исус казал „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“? (Матей 5:48) Да, но Исус не твърдял, че човек може да е напълно съвършен. Все пак в Библията се казва, че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. (Римляни 3:23) Тогава какво имал предвид Исус? В Библията думата „съвършен“ се използва в смисъл, че нещо е завършено. (Матей 19:21) Когато казал да се стремим към съвършенство, Исус говорел за любовта и насърчил последователите си да проявяват по–пълно това качество. Как? Като обичат дори враговете си. Библейският писател Лука записал думите на Исус: „Бъдете прочее, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.“ (Лука 6:36)

Перфекционистите обаче се заблуждават, че е възможно да бъдеш напълно съвършен. Затова понякога изискват твърде много от другите. Според книгата „Винаги недоволен от себе си — как да се освободиш от оковите на перфекционизма“ този тип хора „се дразнят от начина, по който другите правят нещата ... Според тях останалите не се интересуват дали са свършили добре работата си, нито искат да се гордеят с резултата“.

Карли например се справя добре с учението и е в програма за способни ученици. Но в личния си живот не се радва на толкова успех. Тъй като иска всичко да е съвършено, тя е загубила повечето от приятелите си. „Според мене те имаха прекалено много недостатъци“ — обяснява тя.

Други може да изискват съвършенство не от останалите, а от себе си. Според книгата „Винаги недоволен от себе си“ такива хора мислят, че „те или техните действия не са достатъчно добри ..., и са загрижени главно какво мислят другите за тях“.

Какво не е наред в стремежа към съвършенство

Стремежът към съвършенство изобщо не е разумен и полезен, а по–скоро нанася вреди. Подобен възглед не води до съвършенство, а често до провал. Един християнин на име  Даниел си спомня как дълго и усилено подготвял устно представяне, което трябвало да изнесе в местната Зала на Царството на Свидетелите на Йехова. Много от слушателите го похвалили за добре свършената работа. След това Даниел получил някои тактични и полезни напътствия от водещия. В Библията сме насърчени да ‘слушаме съвет и да приемаме поука’. (Притчи 19:20) Но вместо да бъде благодарен за полезния съвет, Даниел помислил, че се е провалил. „Искаше ми се да потъна в дън земя“ — спомня си той. Седмици наред не можел да спи спокойно.

Следователно стремежът към съвършенство може да попречи на обучението ти. В статия от една уебстраница за младежи момиче на име Рейчъл пише: „Когато влязох в средното училище, бях решена да се справям добре. Винаги съм била пълна отличничка и не виждах причина това да се променя.“ Но Рейчъл скоро разбрала, че алгебрата ѝ е трудна и получила „едва“ пет плюс. „Всички смятаха, че това е добра оценка — си спомня Рейчъл, — но аз... се срамувах от себе си. Започнах да се тревожа ... Страхувах се да помоля учителката за помощ с домашното, понеже така бих признала, че не го разбирам. ... Понякога предпочитах да умра, отколкото да се проваля.“

Поради страха от провал някои младежи дори мислят за самоубийство. За щастие повечето не изпадат в такива крайности. Но психоложката Силвия Рим е забелязала, че много хора се опитват да избегнат провала, като изобщо не рискуват. Според нея някои перфекционисти „не изпълняват възложените им задачи, не се гордеят с работата си, забравят домашното си, оправдават се“.

От друга страна, някои младежи изпадат в другата крайност, за да си осигурят успех. „Стоя до късно през нощта и работя върху училищните проекти, за да ги изпълня без грешка“ — признава Даниел. Проблемът е, че подобни крайности обикновено имат обратен ефект. Ученикът, който не си е починал достатъчно, вероятно ще се представи зле.

Не е чудно тогава, че перфекционизмът се свързва с постоянен гняв, липса на самочувствие, чувство на вина, песимизъм, смущения в храненето и дори депресия. По–лошо е обаче, че перфекционизмът нанася щети в духовно отношение. Например Библията изисква от християните да изразяват вярата си пред останалите. (Римляни 10:10; Евреи 10:24, 25) Но една девойка на име Вивиан се въздържала да дава отговори на християнските събрания, защото се страхувала да не сбърка. Млада жена на име Лия изпитвала подобни страхове. Тя казва: „Ако кажа нещо погрешно, другите ще си направят погрешно заключение за мене. Затова запазвам мислите за себе си.“

Ясно е, че стремежът към прекалено съвършенство носи вреда. Ако притежаваш някои от чертите, описани в тази статия, може би трябва да промениш мисленето си. В бъдеща статия ще бъде обсъдено как да направиш това.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 14]

Страхът от провал пречи на някои младежи да свършат до край задачите си

[Снимка на страница 15]

Перфекционизмът може да доведе до депресия и липса на самочувствие