Ондол — уникална отоплителна система

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В РЕПУБЛИКА КОРЕЯ

ДОКАТО треперим на корейския зимен студ, една усмихната домакиня ни кани в своя дом. Приятният въздух отвътре стопля измръзналите ни тела, въпреки че никъде не се вижда печка или радиатор. На влизане се събуваме, стъпваме на пода и откриваме, че той е топъл. Сядаме на пода и чувстваме, че замръзналите ни ръце, които сме поставили на него, започват да се сгряват.

Почти във всяка корейска къща има такова подово отопление. Наричат го ондол. Как работи тази уникална отоплителна система? Какво влияние е оказала тя върху корейския начин на живот? Преди да отговорим на тези въпроси, нека да разгледаме историята на традиционния ондол.

История на подовото отопление

Историята на подовото отопление датира от времето преди Исус Христос да дойде на земята. Според археологическите открития и историческите сведения древните римляни може би първи използвали подово отопление a. До IV или V век на Корейския полуостров вече била широко разпространена система за подово отопление, която впоследствие нарекли ондол. Името произлиза от китайските йероглифи за „топли кухини“. В китайския летопис „Книги на древната династия Тан“ се казва за ондол: „През зимата хората [в Корея] се топлели, като правели дълги коридори и палели огън в тях.“

Как действа традиционният ондол

Източникът на топлина при традиционния ондол е огнището. То можело да се намира в кухнята или на външната стена на всекидневната. Кухня с две или три огнища можела да бъде заобиколена със съответен брой отоплявани стаи. В някои стари корейски кухни има един или два големи  железни котела на огнището. Така огънят за готвене на ориз или супа се използвал и за отопление на съседната стая! Хитро, нали?

В повечето случаи кухнята се строяла на около метър по–ниско от стаята, която ще се отоплява. Разликата в нивото давала възможност на пушека и на горещия въздух да минават под пода на по–високата стая. Наистина ли под пода минавал пушек? Да, това е тайната на ондол.

Под пода на стаята имало хоризонтални коридори за топлината и пушека, които свързвали огнището и комина. Горещият въздух от огъня минавал през коридорите и затоплял каменния, покрит с  пръст под. Не било толкова лесно, колкото изглежда. Трябвало да бъдат изпълнени две противоречиви условия. За да може огънят да гори добре, пушекът трябвало да минава бързо през коридорите и да излиза през комина безпрепятствено. Ето защо били най–подходящи правите и къси коридори. Но за да се затопли подът, горещият въздух и пушекът трябвало да останат в коридорите колкото се може повече. За тази цел коридорите заемали площта под целия под и така горещият въздух нямал възможност да излезе през комина твърде бързо. Когато тези две условия се съчетаели колкото е възможно най–добре, стаята можела да остане топла цяла нощ, дори огънят да е горял само около два часа.

Говори се за стая, съществуваща отпреди стотици години, чието отопление ондол било изключително ефективно. Поради устройството на коридорите подът на стаята оставал горещ 45 дни само с едно затопляне! В продължение на сто дни можела да се усети топлина. За съжаление тази стая била унищожена по време на Корейската война в началото на 50–те години на XX век. През 1982 г. постройката била възстановена от инженери и стаята с подово отопление е отворена за посещения. Отоплението вече не е толкова резултатно, колкото при първоначалната стая. Но все пак след едно затопляне подът остава топъл десет дни през пролетта и есента и три дни през зимата дори когато температурата е –10 градуса по Целзий.

Друга тайна за резултатността на ондол е устройството на самия под. Преди да се постави подът, се правят коридорите за горещия въздух. След това те се покриват с плоски камъни, дебели едва 5–7 сантиметра. Тъй като подът близо до огнището е по–топъл, там се използвали по–дебели камъни, за да се избегне загубата на топлина. След това върху камъните се поставяла жълта глина и подът се изравнявал. Най–накрая слагали няколко пласта жълта хартия.

В стая с традиционно ондол–отопление подът в дъното на стаята бил по–студен. Затова по–възрастните хора, като бабата и дядото или родителите, а също и гостите били канени да седнат на по–топло. Това било израз на уважение.

Стаите с такова отопление в северната част на Корейския полуостров се различавали от стаите в южната част. На север нямало стена, която да разделя отопляваната стая от кухнята. Стаята се отоплявала както от ондол, така и от огнището. На юг кухнята била отделена от дневната със стена, която не позволявала на дима да пречи на хората.

Корейците използвали дърва за такъв вид огнище. Така че преди да пуснат подовото отопление, трупали сухи дърва до огнището. След това палели огън с помощта на хартия и слама. Използвали се и дървени въглища. През XX век корейците започнали да използват още и брикети. Важно е, разбира се, една стая с подово отопление да бъде добре поддържана. Ако в коридорите се появят пукнатини, в стаята през пода може да изтече въглероден  окис и това да доведе дори до фатални последствия.

Съвременен ондол

Днес в корейските домове рядко може да се види традиционна отоплителна система ондол. Вместо това в съвременните къщи и апартаменти се използва осъвременена версия на ондол — водно лъчисто подово отопление. При него вместо горещ въздух се използва гореща вода за затопляне на пода. Интересно е, че тази система не била изобретена от корейците.

В началото на XX век известният американски архитект Франк Лойд Райт строял хотел в Япония и бил поканен в дома на един японски благородник. Там Райт видял стая, която се различавала от обичайните японски стаи. Подът бил покрит с жълта хартия и бил топъл. Това била корейска стая с ондол! Японският благородник видял ондол в Корея и много му харесало. Затова, когато се върнал в Япония, построил такава стая в къщата си. „Неописуемото преживяване да усещаш топлината отдолу“ направило на Райт силно впечатление. Той незабавно решил, че това е идеалната отоплителна система, и започнал да я прилага в сградите си. Райт изобретил лъчистото подово отопление, при което гореща вода минава по тръби, вместо горещ въздух през коридори.

Лъчистото подово отопление отговаряло на корейския начин на живот по онова време. Затова щом я внесли, опростената система бързо се разпространила. Днес тя се използва в почти всички корейски домове.

Ондол и начин на живот

Подовото отопление оказало огромно влияние върху корейския начин на живот. Например, тъй като подът е много по–топъл от въздуха в стаята, хората естествено сядали на топлия под, а не на студени столове. Затова корейците седели, ядели, общували и спели на пода. За да го поддържат дори още по–топъл, понякога покривали пода с дебел юрган, наречен ибул. Когато членовете на семейството идвали отвън, слагали студените си крака под юргана, за да се насладят на приятната топлина заедно — и това силно ги сплотявало!

С все по–голямото влияние на Запада в корейския начин на живот по–младите предпочитат да седят на стол и маса и да спят на легло. Въпреки това повечето корейци не биха заменили уюта на затопления под и използват отоплителна система с гореща вода. Ако посетиш Корея, несъмнено ще ти бъде приятно да опиташ тази уникална отоплителна система — ондол.

[Бележки под линия]

[Диаграма/Снимки на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Коридори, гледани отгоре

1 Огнище

2 Хоризонтални коридори

3 Комин

→ → 2 → →

→ → 2 → →

→ → 2 → →

● 1 → → 2 → → ● 3

→ → 2 → →

→ → 2 → →

→ → 2 → →

[Снимка]

Огнището се използвало както за готвене, така и за отопление на съседната стая

Добре направените комин и коридори били важни за резултатността на „ондол“

[Източник]

◀ Местонахождение: Korean Folk Village ▸

[Снимка на страници 24, 25]

В отопляваната стая най–топлото място се пази за по–възрастните

[Източник]

Местонахождение: Korean Folk Village