Въпроси на младите хора

Как да се освободя от перфекционизма?

„Перфекционизмът е завзел живота ми.“ — Карли.

ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ — стремежът към пълно съвършенство във всяко действие — засяга мисленето на много младежи.

В книгата „Перфекционизмът — какво му е лошото да си безпогрешен?“ се казва: „Съществува огромна разлика между разумния стремеж към добро качество и неразумните усилия за постигане на неосъществим идеал. Хората, които се стремят към добро качество, обикновено силно се нуждаят от ред и организираност и имат високи очаквания от себе си, но в същото време приемат грешките си и предприемат стъпки да се справят с тях ... Перфекционистите обаче живеят в постоянно безпокойство да не допуснат грешка. Те имат изключително високи изисквания.“

Дали тези думи се отнасят и за тебе? Ако изискванията ти са твърде високи и неизпълними, е лесно да започнеш да бездействаш. Може да откриеш, че избягваш да се захващаш с нещо ново. Или пък отлагаш важни неща, защото се страхуваш да не се провалиш. Дори може да отхвърлиш тези, които не успяват да изпълнят изискванията ти, и да се окажеш без приятели.

Ако при тебе това е така, разгледай думите на Библията от Еклисиаст 7:16: „Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; защо да се погубиш?“ Да, перфекционистът наистина може ‘да се погуби’! Всъщност перфекционизмът е свързван с такива опасни за живота здравословни проблеми като анорексия и булимия. a

Затова може би се питаш: „Как да се освободя от перфекционизма?“ Сигурно не е никак лесно човек да промени начина си на мислене в това отношение. Но с Божията помощ може да успее. Затова нека да видим гледната точка на Бога за перфекционизма.

Дали може да се постигне съвършенство?

Преди всичко възможно ли е да си напълно съвършен? Не и според Библията, в която се казва: „Няма праведен ни  един ... Всички се отклониха, заедно се развратиха [станаха негодни — Ве].“ (Римляни 3:10–12) Тези думи подбуждат към размисъл, нали? Те показват, че всеки, който се опитва да бъде напълно съвършен, няма да успее.

Да вземем например апостол Павел, който очевидно бил изключителен пример за духовен човек. Но дори той не можал да служи на Бога без да допуска грешки. Павел признал: „При мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“ (Римляни 7:21–23) Само с Божията помощ Павел могъл да е верен християнин.

За щастие Бог нито очаква, нито изисква от нас да сме напълно съвършени. „Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:14) Само в Божия нов свят всички хора най–после ще достигнат съвършенство.

Промени очакванията си

Междувременно обаче не е реалистично да смяташ, че можеш да си напълно съвършен. Всъщност би трябвало да очакваш да правиш грешки от време на време. (Римляни 3:23) Понякога дори не осъзнаваме грешките си! В Псалм 19:12 се казва: „Никой не вижда своите прегрешения.“ („Превод на днешен английски“) Младеж на име Матю казва: „Не си съвършен, никой на земята не е. Ако изискваш съвършенство от себе си, никога няма да си щастлив. ... Не е реалистично, не е възможно да постигнеш съвършенство.“

Като имаш предвид тези мисли, защо не се опиташ да промениш някои от очакванията си? Например дали напрягаш силите си до краен предел да си най–добър в някое отношение? В Библията се посочва, че това всъщност може да се окаже „суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 4:4) В действителност малко хора успяват да са най–добрите в нещо. При това, ако успеят, обикновено е само въпрос на време някой друг да дойде и да ги измести.

Апостол Павел съветвал: „Казвам на всеки един измежду вас ... да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно.“ (Римляни 12:3) Бъди реалист! Промени очакванията си така, че да съответстват на способностите и ограниченията ти. Стреми се към добро качество, но не и към съвършенство.  Определи си ясни, но постижими цели.

Например Павел насърчил Тимотей да стане ‘одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излага право словото на истината’. (2 Тимотей 2:15) Да, Павел насърчил към добро качество, но не и към съвършенство. Подобно на това и ти си постави разумни цели. Ако не си сигурен кое е „разумно“, обсъди този въпрос с родителите си или със зрял човек, на когото имаш доверие.

Някои дори препоръчват нарочно да се опитваш да правиш неща, в които не си добър, като например да се занимаваш с някакъв нов спорт или музикален инструмент. Вярно е, че като учиш нещо ново, ще правиш много грешки. Но това не е непременно нещо лошо. Може би така ще видиш, че грешките са просто част от процеса на учене.

Към каквото и да се стремиш, независимо дали това е писане на училищно съчинение, или умело свирене на соната за пиано, разгледай друг съвет от апостол Павел: „Не се разтакавайте в работата си.“ (Римляни 12:11, НС) Не отлагай нещата само защото се страхуваш да не се провалиш.

Едно момиче постоянно отлагало да изпълни училищните си задачи под предлог, че още „се организира“. Личната организация може да е нещо хубаво, но тя не е извинение да отлагаш нещата. Това момиче разбрало, че „ако трябва да избираш дали да представиш домашно, което не задоволява напълно изискванията ти, или изобщо да не го представиш, винаги първият вариант е за предпочитане“.

Прогони вредните мисли!

Разбира се, може би няма да е лесно да се задоволяваш с не толкова добри резултати. Все още могат да те обземат критични и негативни мисли. Какво да правиш тогава? Истината е, че ако постоянно мислиш за отрицателни неща, това ти се отразява пагубно. Така че положи съзнателни усилия да прогониш неразумните мисли относно себе си. Проявявай чувство за хумор относно грешките си. Та нали има „време за смеене“. (Еклисиаст 3:4) Помни също, че Йехова не одобрява оскърбителните думи дори когато ги насочваме към самите себе си. (Ефесяни 4:31)

Вместо постоянно да се упрекваш, приложи думите от Притчи 11:17: „Милостивият човек струва добро на себе си, а жестокият смущава своето тяло.“ Затова помисли дали прекалено високите ти изисквания са ти помогнали да си спечелиш приятели. Вероятно не. Може би дори си отблъснал хората, защото не са съвършени. Така че какво можеш да направиш?

Приложи библейската заповед: „Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого.“ (Колосяни 3:13) Да, когато си разумен в очакванията си към другите, вероятността да се радваш на тяхното приятелство е по–голяма.

Може би се питаш: „Но защо перфекционизмът ми би накарал хората да ме избягват?“ Разгледай как може да се отрази на другите това, че говориш за високите си очаквания към себе си. В книгата „Когато съвършенството не е достатъчно“ се обяснява: „Прекалените оплаквания, че не си получил пълна шестица на някой изпит, може да засегнат приятелите ти, които едва изкарват петица или четворка.“ Затова се стреми да не си толкова отрицателно и егоистично настроен. Тогава на хората ще им е много по–приятно да са с тебе.

Младата Карли обобщава: „На практика трябва да накарам перфекционизма ми да се махне.“ Как можеш да направиш това? Размишлявай върху Божия възглед за нещата. Ако все още ти е трудно да овладееш мисленето си в това отношение, говори с родителите си или с някой зрял християнин от сбора. Обърни се към Бога в молитва и го помоли за помощ да промениш мисленето си. Молитвата може да е мощно средство в борбата ти с перфекционизма. (Псалм 55:22; Филипяни 4:6, 7)

Винаги помни, че Йехова не изисква съвършенство, а просто очаква да сме му верни. (1 Коринтяни 4:2) Ако се стремиш да си верен, наистина можеш да си доволен от себе си, независимо че не си съвършен.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 17]

Страхът от провал може да те накара да бездействаш

[Снимка на страница 18]

Когато се опитваш да научиш нови неща, това ще ти помогне да приемаш грешките си