Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Книга против книгите

Книга против книгите

Книга против книгите

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

ЗАЩО много хора са предубедени към Библията? В някои страни този факт се дължи на съществуването на средство за контрол на „ереста“ — „Индексът на забранените книги“. Какво представлявал той?

Католическата църква посрещнала с ентусиазъм изобретяването на печатането. Няколко папи дори хвалели това изобретение, което някои духовници наричали „божествено изкуство“. Скоро обаче църковният клир осъзнал, че печатането се използва за разпространение на идеи, противоречащи на католицизма. Затова в няколко европейски епархии в края на XV век били наложени ограничения. Всяка книга можело да се печата само с разрешението на църквата, а през 1515 г. на Петия латерански събор били дадени указания за контролиране на печата. Правонарушителите можело да бъдат отлъчени от църквата. Но особено след началото на Реформацията това не спряло разпространението на печатни материали и книги, които според църквата били опасни за вярата и морала. Затова към края на XVI век във Ватикана се надявали „печатането да спре за дълги години напред“.

За да попречи на „противната стремителна атака от заразни книги“, както се изразил един италиански йезуит през 1951 г., църквата искала да се изготви списък, който да важи за всички католици. През 1542 г. била създадена Инквизицията. Първата ѝ обществена проява била издаването на декрет срещу свободата на печат на религиозна тематика. Когато през 1555 г. бившият главен инквизитор Джовани Пиетро Карафа станал папа Павел IV, той незабавно наредил комисия да изготви списък на забранените книги. Така през 1559 г. бил издаден първият „Индекс на забранените книги“.

Какви книги били забранени?

Индексът се състоял от три части. В първата били изброени автори, чиито книги били забранени независимо от темата им. Във втората се изброявали заглавията на забранени книги от автори, които иначе били приети. В третата част се изреждал дълъг списък от забранени анонимни творби. Индексът съдържал 1107 заглавия и автори, включително писатели не само на религиозни творби, но и на други видове литература. В приложението се изброявали всички забранени издания на Библията и се посочвало, че преводи на народен език били недопустими.

Макар че преди имало местни забрани, според преподавателката по съвременна история в университета в Парма (Италия) Джильола Франито „с тези мерки, отнасящи се до всички католици, църквата за първи път официално се обявила против печатането, четенето и притежаването на Светото писание на роден език“. Както търговци на книги и издатели, така и правителствени служители, които извличали полза от печатането, се противопоставили силно на индекса. Поради тези и други причини през 1564 г. след Трентския събор било отпечатано ново издание.

През 1571 г. била създадена конгрегация, която специално да се грижи за периодичното обновяване на индекса. Три институции едновременно решавали кои произведения да се забранят — Конгрегацията на Инквизицията, Конгрегацията на индекса и управителят на папския дворец. Излизането на третия „Индекс на забранените книги“ било забавено поради препокриване на отговорностите и различия в мненията относно това дали епископите, или местните инквизитори, би трябвало да разполагат с повече власт. След като бил подготвен от Конгрегацията на индекса и обявен от Климент VIII през март 1596 г., индексът бил спрян по молба на Инквизицията, докато не стане по–строг в забраната хората да четат Библията на родния си език.

С това си издание „Индексът на забранените книги“ придобил до известна степен установен формат, въпреки постоянното обновяване през вековете. Много протестанти, които видели произведенията си в него, го нарекли „най–доброто ръководство за най–желателните книги“. Трябва да кажем обаче, че що се отнася до забраната на книги, протестантите понякога в много отношения приличали на католиците.

Индексът оказал пагубно въздействие върху културата, която според историка Антонио Ротондо в страни като Италия спряла да се развива. Историкът Гуидо Дал’Олио е на мнение, че индексът е „един от главните фактори за голямата културна изостаналост на Италия в сравнение с повечето останали части на Европа“. По ирония някои книги оцелели, защото се оказали в специални хранилища към много църковни библиотеки, където държали забранената литература под ключ.

Но постепенно общественото мнение по време на Просвещението изиграло своята роля в поражението на „най–колосалното репресивно средство, използвано някога срещу свободата на печата“. През 1766 г. един италиански издател писал: „Забраните на църквата не определят стойността на книгите. Обществото я определя.“ Индексът губел своето значение и през 1917 г. конгрегацията, която се грижела за него, била разпусната. От 1966 г. насам индексът „вече няма силата на църковен ограничаващ закон“.

Библията на роден език

Историята на индекса разкрива, че от всички „заразни книги“ църковните институции били разтревожени най–много от преводите на Библията на местните езици. През XVI век в индекса били изброени „близо 210 издания на цялата Библия или на Новия завет“, обяснява специалистът Хесус Мартинес де Буханда. През XVI век италианците били известни като запалени читатели на Библията. Но индексът, който строго забранявал четенето на Светото писание на роден език, значително променил отношението на този народ към Божието Слово. „Тъй като Светото писание било забранено и премахнато като източник на ерес, италианците започнали да го бъркат с произведенията на еретиците“ — казва Джильола Франито. Тя добавя, че „пътят към спасение за католическото население на южна Европа бил катехизисът“ и че „за предпочитане били неопитни в религиозно отношение хора, а не духовно зрели личности“.

Единствено през 1757 г. папа Бенедикт XIV позволил четенето на ‘одобрени от Апостолския престол преводи на Библията на местните езици’. Така най–накрая можело да бъде изготвен нов италиански превод въз основа на латинската „Вулгата“. Всъщност италианските католици трябвало да чакат до 1958 г., за да получат първия пълен превод на Библията от езиците на оригинала.

Днес според Джильола Франито главно християни, които не са католици, „разпространяват Писанието по света“. Най–активни сред тях несъмнено са Свидетелите на Йехова, които са разпространили над четири милиона екземпляра от „Свето писание — Превод на новия свят“ на италиански. Така те са запалили отново любовта към Божието Слово в сърцата на хиляди италианци. (Псалм 119:97) Защо не се запознаеш по–добре с тази необикновена книга?

[Снимка на страници 20, 21]

Страници от „Индекса на забранените книги“

[Източник]

Su concessione del Ministero per i Beni e le Attività Culturali

[Снимка на страница 22]

Италианска Библия от XVI век, забранена от църквата

[Снимка на страница 22]

„Превод на новия свят“ е събудил в много хора любов към Божието Слово