Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Навигация по водата, небето и вятъра

Навигация по водата, небето и вятъра

Навигация по водата, небето и вятъра

СТРАХУВАШ ли се да не паднеш от ръба на плоската земя? Вероятно не. В миналото обаче някои мореплаватели явно се страхували от това. Мнозина плавали само близо до сушата. Но други смели моряци пропъждали страховете си и се отправяли към открито море.

Преди около 3000 години финикийски мореплаватели напуснали родните си пристанища на източния бряг на Средиземноморието, за да търгуват в Европа и Северна Африка. През IV век пр.н.е. гръцкият пътешественик Питий плавал покрай Британия и вероятно достигнал чак до Исландия. Арабски и китайски мореплаватели кръстосвали Индийския океан много преди в него да навлязат европейски кораби. Всъщност Васко да Гама — първият европеец, който плавал до Индия — пристигнал там безпрепятствено с помощта на арабския лоцман Ахмед ибн Маджид, който водел корабите на Да Гама по време на 23–дневното им прекосяване на Индийския океан. Как тези древни навигатори се ориентирали в морето?

Навигационните изчисления спасявали от смърт

Първите мореплаватели зависели от навигационните изчисления. За тази цел навигаторът трябва да знае три неща, както е показано на илюстрацията долу: (1) отправната точка на кораба, (2) скоростта му и (3) неговия курс (посоката на пътуването). Определянето на отправната точка било лесно. Но как можел да се определи курсът?

През 1492 г., за да определи курса си, Христофор Колумб използвал компас. Но в Европа има компаси едва от XII век насам. Без компас мореплавателите се ориентирали по слънцето и звездите. Когато облаците закривали небето, за ориентир им служели дългите океански вълни, породени от постоянните ветрове. Те следели движението на вълните в зависимост от изгряването и залязването на слънцето и звездите.

Как се изчислявала скоростта? Един от начините бил да се засече времето, за което корабът ще задмине предмет, хвърлен във водата от носа. По–късно се използвал по–точен метод, като зад борда се спускало парче дърво, прикрепено към въже с възли на равно разстояние един от друг. При движението на кораба плаващото парче дърво размотавало въжето от макарата. След определено време въжето се издърпвало и възлите се преброявали. Това показвало скоростта на кораба във възли, или морски мили в час — мерна единица, която се използва и до днес. Като знаел скоростта, навигаторът можел да изчисли разстоянието, което е изминал корабът за един ден. Тогава той начертавал линия върху морска карта, за да обозначи напредването по избраното направление.

Разбира се, океанските течения и ветрове можели да отклонят кораба от курса му. Затова навигаторът периодично изчислявал и записвал необходимите корекции, така че корабът да се движи в правилната посока. Всеки ден той продължавал от там, от където е спрял, като измервал, изчислявал и чертаел. Когато най–накрая корабът пуснел котва, по тези ежедневни означения върху картите можело да се проследи как точно е пристигнал до предназначението си. Чрез навигационните изчисления Колумб стигнал от Испания до Северна Америка и обратно преди около 500 години. Неговите внимателно начертани карти позволяват на съвременните моряци да проследят забележителното му пътуване.

Навигация по небето

Как древните мореплаватели използвали небесните тела, за да направляват плавателните си съдове? Изгряващото и залязващото слънце показвало изток и запад. На зазоряване моряците можели да видят доколко се е изместило слънцето, като сравнявали местоположението му с избледняващите звезди. Нощем можели да определят къде се намират по Полярната звезда, която е почти над Северния полюс след здрачаване. На юг яркото съзвездие Южен кръст им помагало да определят къде е Южният полюс. Затова където и да се намирали, при ясна нощ моряците можели да определят курса си с помощта на поне един небесен обект.

Това обаче не били единствените звездни ориентири. Полинезийците и други мореплаватели в Тихия океан, например, можели да разчитат нощното небе като карта. Един от методите им бил да се движат към звезда, която знаели, че изгрява или залязва на хоризонта в посока на целта им. През нощта се уверявали, че поддържат правилния курс, като следели разположението и на други звезди. Ако посоката била погрешна, небето им показвало как да я коригират.

Колко надеждна била тази система? Когато европейските моряци често плавали само до брега от страх да не паднат от ръба на плоската земя, тихоокеанските мореплаватели очевидно правели дълги презокеански пътешествия между относително малки островчета. Например преди повече от 1500 години полинезийците от Маркизките острови се отправили на север през огромния Тихи океан. Когато стигнали до бреговете на Хаваите, били изминали 3700 километра! Легендите на островите разказват за древни пътувания на полинезийци между Хаваите и Таити. Някои историци смятат, че това са само митове. Но съвременни мореплаватели са повторили пътуването, като са се ориентирали по звездите, океанските вълни и други природни явления, без помощта на каквито и да е уреди.

На път с вятъра

Платноходите зависели изцяло от ветровете. Попътният вятър придвижвал кораба напред, а насрещният го забавял значително. При отсъствието на какъвто и да е вятър, което е често срещано явление в пояса на затишие около екватора, корабът почти не се движи. С времето моряците открили, че съществуват преобладаващи океански ветрове, които им помогнали да създадат главни морски пътища в открито море. Мореплавателите се възползвали възможно най–добре от тези ветрове.

Разбира се, ако вятърът бил насрещен, можел да доведе до нещастие и смърт. Например когато през 1497 г. Да Гама отплавал от Португалия към легендарния индийски Малабарски бряг, преобладаващите ветрове го отнесли в южната част на Атлантическия океан и после обратно на югоизток около африканския нос Добра надежда. Но в Индийския океан се натъкнал на мусоните — ветрове, които сменят посоката си в зависимост от сезона. В началото на лятото всяка година в югозападната част на Индийския океан се надигат летните мусони и в продължение на месеци духат към Азия. През късна есен започват да духат зимните мусони. Тези силни ветрове духат от североизток към Африка. Но Да Гама тръгнал от Индия през август и скоро срещу него излязъл неблагоприятен вятър. Така на връщане пътуването му отнело почти три месеца вместо обичайните 23 дни. Заради това закъснение прясната храна свършила и много членове на екипажа умрели от скорбут.

Освен с компаса проницателните мореплаватели в Индийския океан се научили да се съобразяват и с календара. Корабите, които пътували на изток към Индия и минавали покрай нос Добра надежда, трябвало да отплават до началото на лятото или рискували да чакат с месеци попътен вятър. От друга страна, от Индия към Европа трябвало да се тръгне през късна есен, за да се избегнат насрещните летни мусони. Така маршрутът в Индийския океан бил като променяща се еднопосочна улица — обикновено корабите пътували между Европа и индийския Малабарски бряг само в едната посока по едно и също време.

Развитие на навигацията

С течение на времето навигацията започнала да се развива в ново направление. Започнали да се използват различни уреди и мореплавателите вече не зависели толкова от догадки и от невъоръженото си око. Астролабията и впоследствие по–точният секстант — уреди, които определят височината на слънцето и звездите над хоризонта — позволявали на моряците да установят на каква географска ширина (местоположението им на север или на юг от екватора) се намират. Морският хронометър — надежден пригоден за морски пътувания часовник — им позволявал да определят географската дължина (позицията им на изток или на запад). Тези инструменти били много по–точни от старите методи за навигационно изчисление.

Днес жирокомпасите сочат север без помощта на магнитна игла. Благодарение на глобалната позиционираща система (GPS) може да се определи точното местоположение само с натискането на няколко бутона. Хартиените морски карти често са заместени от електронни монитори. Наистина навигацията се е превърнала в точна наука. Но целият този напредък само увеличава уважението ни към смелостта и уменията на древните мореплаватели, които управлявали плавателните си съдове през необятните открити морета само с познанията си за водата, небето и вятъра.

[Диаграма/Снимки на страници 12, 13]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Навигационно изчисление

Навигационните изчисления внимателно се записвали, за да се използват в бъдеще

1 Отправна точка

2 Скорост Определя се с помощта на парче дърво,

въже с възли на равно разстояние един

от друг и часовник

3 Курс Определя се с наблюдение на теченията,

звездите, слънцето и вятъра

[Снимки]

Компас

Секстант

[Снимка на страница 14]

Съвременните уреди превръщат навигацията в точна наука

[Източник]

Kværner Masa-Yards