Санкт Петербург — „прозорец към европа“

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В РУСИЯ

Творение на Петра славно, обичам стройния ти вид, Нева, понесена държавно, брега сковалия гранит ... — АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН

ИЗВЕСТНАТА поема на Пушкин за Санкт Петербург, част от която е цитирана по–горе, насочва вниманието към основателя на града и местоположението на Петербург на север, където река Нева се влива в Балтийско море. Може би се питаш: „Как този голям световен град е възникнал в северните блатисти земи?“

До края на XVII век развитието на Русия било възпрепятствано от това, че тя нямала достъп до море. Мечтата на младия руски цар Петър I Велики била да извоюва за Русия излаз на море, който да е „прозорец към Европа“. На юг достъпът до Черно море бил отрязан от Османската империя. Затова Петър насочил вниманието си на север, където Швеция притежавала земите около Балтийско море.

За да изпълни мечтата си, през август 1700 г. Петър обявил война на Швеция. Въпреки че военните му усилия първоначално били безуспешни, той не се отказал. До ноември 1702 г. Петър вече бил принудил шведите да се оттеглят от Ладожкото езеро — най–голямото езеро в Европа. То се намира на около шейсет километра от Балтийско море и е съединено с него чрез река Нева. Шведите се отбранявали от една крепост, намираща се на малък остров близо до мястото, където река Нева изтича от езерото. Петър завзел крепостта и я прекръстил Шлиселбург.

По–късно шведите отблъсквали руските нападения от крепост,  наречена Ниеншанц, близо до делтата на река Нева. През май 1703 г. шведският гарнизон там бил напълно разбит. Така руснаците завладели цялата делта. Петър веднага започнал да строи крепост на близкия Заячий остров, за да защити устието на река Нева. Така на 16 май 1703 г., преди около триста години, Петър I Велики положил първия камък на крепостта, днес известна като Петропавловска крепост. Прието е, че на тази дата е основан Санкт Петербург, който е кръстен по името на светеца покровител на царя — апостол Петър.

Раждането на една столица

За разлика от повечето столици Санкт Петербург още от самото начало бил замислен и построен като внушителен център. Въпреки северното му местоположение на географска ширина почти като норвежката столица Осло, Петър продължавал да напредва със строителството. От областта на Ладожкото езеро и от Новгород била докарана дървесина. Един от начините, по които Петър осигурил камъни за строителството, бил налагането на квота. Всеки руснак, който внасял стока в Петербург, трябвало да донесе и определен брой камъни. Петър също забранил строежа на каменни къщи първо в Москва, а след това и в цялата империя. В резултат на това безработните строители се стекли в Петербург.

Според „Большая советская энциклопедия“ строителството в града напредвало „с изключителни за времето си темпове“. Скоро се появили канализация, стълбове, улици, сгради, църкви, болници и правителствени учреждения. В годината на основаването на града започнало изграждането на корабостроителница, позната като Адмиралтейството, която след време станала централа на Руския флот.

 През 1710 г. вече бил започнат строежът на Летния дворец — лятната царска резиденция. През 1712 г. столицата на Русия и многобройните ѝ правителствени учреждения били преместени от Москва в Санкт Петербург. През 1714 г. бил завършен първият каменен дворец, който се е запазил и до днес. Той бил построен за първия губернатор на града, Александър Меншиков. През същата година бил започнат и Петропавловският събор в крепостта със същото име. Извисяващата се камбанария на тази катедрала е градска забележителност. Бил построен и Зимният дворец на река Нева, който бил възстановяван няколко пъти. Съвременното внушително здание на двореца с неговите 1100 стаи се намира в центъра на града и е част от известния държавен музей „Ермитаж“.

Първото десетилетие на Петербург се отличавало с поразителен растеж. През 1714 г. в града имало 34 500 сгради! Не престанали да се строят дворци и огромни здания. Много от сградите в града свидетелстват за мощното влияние на религията в историята на Русия.

Например там се намира Казанският събор със своята полукръгла фасада и предна колонада. С цялото си величие тази катедрала е разположена на най–големия булевард „Невски проспект“ и е допринесла за това той да се смята за една от най–красивите оживени улици на света. По–късно започнало изграждането на Исаакиевския събор. В блатистата земя под сградата били забити около 24 000 подпорни стълба, а за позлатата на огромния купол били използвани сто килограма чисто злато.

В околностите на Петербург също се развило забележително строителство. През 1714 г. в Петерхоф (днес Петродворец) започнал строежът на големия дворец на Петър I.  Междувременно в съседния град Царское Село (днес Пушкин) за съпругата на Петър бил построен разкошният Екатеринински дворец. Във втората половина на века били издигнати още два големи двореца в двата южни квартала „Павловск“ и „Гатчино“.

За красотата на новия град значително допринасят стотиците мостове над многобройните речни канали. Така Санкт Петербург често е наричан „северната Венеция“. Френски, немски и италиански архитекти работили заедно със свои талантливи руски съвременници, за да създадат града, който в „Енциклопедия Британика“ е наречен „един от най–великолепните и хармонични европейски градове“.

Устояване въпреки трудности

Противниците на Петър не осъзнавали с каква решителност руснаците ще защитават своя „прозорец към Европа“. В книгата „Животът и светът на Петър Велики“ се обяснява: „От деня, в който Петър Велики стъпил за първи път на устието на река Нева, земята и построеният на нея град станали завинаги руски.“

Наистина, в гореспоменатата книга се казва, че „през вековете нито един от завоевателите, навлезли в Русия с огромни армии — Карл XII Шведски, Наполеон, Хитлер, — не могъл да превземе балтийското пристанище на Петър, въпреки че през Втората световна война нацистката армия обсаждала града в продължение на 900 дни“. По време на тази дълга обсада в Петербург умрели един милион души. Мнозина загинали от студ и глад през зимата на 1941–1942 г., когато температурите паднали до –40 градуса.

През 1914 г., когато избухнала Първата световна война, градът бил преименуван на Петроград. След смъртта на лидера на Съветския съюз Владимир Ил. Ленин през 1924 г., името му било променено на Ленинград. Най–накрая през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз било възстановено първоначалното име на града Санкт Петербург.

Принос към световната култура

През 1724 г., една година преди Петър I да умре на 52–годишна възраст, с царски декрет в града била основана Руската академия на науките, а през 1757 г. — Художествената академия. В нея през XIX век учили руските художници Карл Брюлов и Иля Репин, които се сдобили с международна слава.

 През 1819 г. бил основан Петербургският държавен университет, а след време и много други висши учебни заведения. В края на XIX век, като жител на Петербург, руският физиолог и нобелов лауреат Иван Павлов развил идеята за условните рефлекси. Там руският химик Дмитрий Менделеев съставил своята периодична таблица на химичните елементи, или Менделеевата таблица, както е позната в Русия.

Културните събития в града също привличали вниманието на световната общественост. През 1738 г. била основана танцова школа, която впоследствие се превърнала в световноизвестния Мариински балет. Скоро в града се появили много балетни и концертни зали и театри. В Петербург живели прочути композитори като Пьотър Илич Чайковски. Той е известен със своите класически балети „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“, както и със знаменитото си произведение „Увертюра 1812“.

В Санкт Петербург живели и цяла плеяда знаменити руски поети и писатели. Младият Александър Сергеевич Пушкин е смятан от мнозина за „най–великия [руски] поет и родоначалник на съвременната руска литература“. Подобно на Шекспир, произведенията на Пушкин са преведени на всички основни езици в света. Сред тях е и поемата, посветена на любимия му град, която е цитирана в началото на статията. Освен това там живял и Достоевски, който според „Енциклопедия Британика“ „е един от най–добрите романисти на всички времена“.

Може да се каже, че Петербург се е отплатил щедро на Европа за всичко, което е получил от нея в началото на развитието си. През годините жителите му несъмнено са допринесли значително за световната култура.

Време за размисъл

През седмицата от 24 май до 1 юни 2003 г. стотици хиляди посетители на Санкт Петербург участваха в празненствата по случай 300–годишнината на града. Докато гледаха резултата от огромните подготвителни работи, мнозина се възхищаваха на красотата на града и размишляваха върху забележителната му история.

По стечение на обстоятелствата една седмица по–рано мнозина посетиха Петербург за откриването на разширения руски клон на Свидетелите на Йехова, разположен в околностите на града. На следващия ден 9817 души се събраха на стадиона „Киров“, за да чуят основни моменти от програма на откриването и насърчителни сведения за дейността на Свидетелите на Йехова в много страни.

Повече, отколкото може да се види

Посетителите на Санкт Петербург често искат да видят толкова много неща, че не знаят откъде да започнат. Такъв е проблемът и с „Ермитажа“. Смята се, че ако човек прекарва по една минута пред всеки експонат в стотиците изложбени зали, ще са му необходими години, за да види всичко.

Други смятат, че едно от най–великолепните неща в Петербург е балетът. Например в известния Мариински театър можеш да седнеш под богато украсени кристални полилеи сред блещукащи стени, позлатени с почти 400 килограма злато. В тази обстановка могат да се видят може би едни от най–добрите балетни изпълнения в света.

Дори само като се разхожда в този близо петмилионен град, човек може да се наслади на красивите сгради край река Нева. Пътуването в чудесното подземно метро, което е на една от най–големите дълбочини в света, само по себе си също те обогатява в културно отношение. Ежедневно повече от два милиона души използват метрото, като пътуват между над петдесетте станции по 98–километровата му линия. Някои станции са сред най–красивите в света. През 1955 г., когато метрото било открито, във вестник „Ню Йорк Таймс“ те били наречени „поредица от подземни дворци на XX век“.

Наистина човек не може да не се възхити от Санкт Петербург, от неговото вълнуващо основаване и развитие, както и от красотата, изкуството, образованието и музиката, които ни е завещал като културно наследство. Независимо какви са техните интереси, посетителите сигурно ще се съгласят, че, както се казва в един източник, Санкт Петербург е „един от най–красивите градове в Европа“.

[Снимка на страница 23]

Петър I Велики, основател на града

[Снимка на страница 24]

Петропавловската крепост и катедралата, където били положени основите на Петербург

[Снимка на страници 24, 25]

Зимният дворец на река Нева, който днес е дом на „Ермитажа“; една от залите в музея (най–вдясно)

[Източник]

The State Hermitage Museum, St. Petersburg

[Снимка на страници 24, 25]

Дворецът в Петерхоф

[Снимка на страница 25]

Наричат Петербург „северната Венеция“

[Снимка на страница 26]

Световноизвестният Мариински театър

[Източник]

Steve Raymer/National Geographic Image Collection

Photo by Natasha Razina

[Снимка на страница 26]

Станциите на петербургското метро са „подземни дворци“

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Снимката горе: Edward Slater/Index Stock Photography; рисунка и гербове: The State Hermitage Museum, St. Petersburg