Тормозът от околните — световен проблем

„Ако утре дойдеш на училище, ще те убием.“ — Анонимен женски глас се обадил на една ученичка от Канада на име Кристен a и отправил горната заплаха.

„Не се поддавам толкова на емоциите, но в определен момент вече не ми се ходеше на училище. Стомахът ме свиваше и всяка сутрин след закуска повръщах.“ — Хироми, ученичка от Япония, си спомня тормоза, на който е била подложена.

ДАЛИ някога си бил жертва на тормоз от страна на другите? Повечето от нас са били по едно или друго време. Може би това е ставало в училище или на работа, или дори вкъщи, където насилието се среща все по–често. В един английски източник например се изчислява, че 53 процента от хората са словесно малтретирани от брачния си партньор или от човека, с когото живеят. Хората, тормозещи другите, и техните жертви може да бъдат и от двата пола b, от което и да е съсловие или от всяка част на света.

Какво точно представлява тормозът? Той не се състои в едно или няколко големи събития, а по–скоро включва многобройни по–малки неприятни случки, които се натрупват с времето. Психологът Дан Олвеус, пионер в систематичното проучване на тормоза от околните, споменава характерни елементи за това поведение, като преднамерена агресивност и видимо надмощие на едната страна.

Може би няма точно определение, което да обхваща всички аспекти на тормоза, но някои го наричат „преднамерен и съзнателен стремеж да причиниш болка на другия и да го подложиш на стрес“. Стресът се поражда не само от това, което се случва, но и от страха за това, което може да се случи. Сред методите за подлагане на тормоз са груби подигравки, постоянна критика, обиди, клюки и поставяне на твърде високи изисквания. (Виж блока на 4 страница.)

Младата Кристен, спомената в началото, била тормозена от околните през по–голямата част от ученическите си години. В началното училище слагали дъвка в косата ѝ, присмивали се на външния ѝ вид и заплашвали, че ще я пребият. В средното училище положението станало дори още по–лошо — дотам, че получавала смъртни заплахи по телефона. Сега Кристен е осемнайсетгодишна и казва: „Би трябвало да ходиш на училище, за да научиш нещо, а не да получаваш смъртни заплахи и да те тормозят.“

Една психоложка казва: „Това е тъжен, но често срещан факт в човешките взаимоотношения. Някои хора се чувстват по–добре, ако унижават другите.“ Когато придобие по–големи размери, подобно поведение може да доведе до насилие с цел отмъщение и дори да има трагични последствия. Например един транспортен работник, който заеквал, бил тормозен и му се подигравали до такава степен, че  накрая убил четирима от колегите си и се самоубил.

Световен проблем

Тормозът в училище съществува навсякъде. В проучване, публикувано в списание „Преглед на педиатрията“, се показва, че в Норвегия 14 процента от децата или са жертва на тормоз, или самите те тормозят другите. В Япония са тормозени 15 процента от учениците в началното училище, а в Австралия и Испания — 17 процента от учениците. Във Великобритания един специалист изчислява, че 1,3 милиона деца са засегнати от този проблем.

Професор Амос Ролийдър от колежа „Емек Израел“ изследвал 2972 ученици от 21 училища. Според вестник „Джерусалем Поуст“ професорът открил, че „65% са удряни, ритани, блъскани или тормозени от съучениците си“.

Коварно нововъведение е „електронният“ тормоз — изпращането на заплахи по мобилен телефон или по компютърен път. Младежите създават и изпълнени с омраза уебстраници за някого, в които се съдържа лична информация за жертвата. Според психоложката Уенди Крейг от университета „Куинс“ в Канада този вид тормоз „се отразява изключително пагубно на тормозения човек“.

На работното място

Тормозът е една от все по–често срещаните причини за оплакване от насилие на работното място. Всъщност в някои страни този проблем е по–широко разпространен от расовата дискриминация или сексуалния тормоз. В САЩ ежегодно един на всеки пет души се сблъсква с тормоз на работното си място.

Във Великобритания през 2000 г. беше подготвено сведение от Университета на Манчестърския научно–технически институт, според което 47 процента от 5300 работници в 70 организации са били свидетели на тормоз през последните пет години. Проучване на Европейския съюз от 1996 г., направено въз основа на 15 800 интервюта в петнайсетте страни членки, показва, че 8 процента, или 12 милиона работници, са получавали заплахи или са били жертва на тормоз.

Независимо дали в училищния двор, или на работното място, различните видове тормоз от страна на околните си приличат по едно нещо — използването на сила, за да се нарани или унижи другия. Но защо някои хора тормозят околните? Какви са последствията от това? Какво може да се направи по този проблем?

[Бележки под линия]

[Блок на страница 4]

Видове тормоз

◼ Физически тормоз: Този вид тормоз се разпознава най–лесно. При него гневът се изразява в удряне, блъскане или ритане на избраната жертва или в повреждане на нейната собственост.

◼ Словесен тормоз: При него се използват думи, които нараняват или унижават жертвата, обиди или постоянни груби подигравки.

◼ Дискредитация: Разпространяват се злонамерени слухове за жертвата. Този вид поведение е характерно предимно за жените.

◼ Ответен тормоз: Жертви на тормоз започват също да тормозят другите. Разбира се, това, че са били потърпевши, не оправдава поведението им, а само помага да си го обясним.

[Източник]

Източник: Take Action Against Bullying, by Gesele Lajoie, Alyson McLellan, and Cindi Seddon