Вятърните  мелници — спомен от миналото

От Автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Холандия

ЯКОБ ван Ройсдал, Мейндерт Хобема, Рембранд ван Рейн и други видни холандски художници от XVII век често рисували и гравирали пейзажи с вятърни мелници — и това не е чудно! По онова време на територията на Холандия имало 10 000 мелници. Но тези интересни постройки не само вдъхновявали художниците. От началото на XV до края на XIX век те извършвали работа, която днес се изпълнява от дизелови и електрически двигатели. Осигурявали енергия, нужна за изпомпване на вода, мелене на жито, рязане на дървен материал, и извършвали ред други промишлени дейности. Но за разлика от съвременните двигатели, вятърните мелници осигурявали енергия, без да замърсяват околната среда.

Опъване на платната

Ако днес отидеш в Холандия, все още можеш да се любуваш на тези вековни постройки, макар че броят им е намалял на около хиляда. Искаш ли да научиш повече за тях? Посети с нас една 350–годишна вятърна мелница, разположена по поречието на живописната река Фехт в централна Холандия.

Красиво пролетно утро е. Мелничарят Ян ван Берхайк ни посреща с по чаша горещо кафе и ни казва, че времето е идеално за пускане на мелницата. Първо обаче покривът на мелницата трябва да се обърне по посока на вятъра. Ян ни обяснява как се прави това, като стъпва върху спиците на дървено колело, два пъти по–високо от него. То е свързано с покрива на мелницата. Движейки колелото, Ян завърта покрива така, че дългите тринайсет метра крила да поемат възможно най–голям въздушен поток. След това завързва колелото с верига към пода, за да не се върти. После разгъва парче корабно платно и го закрепя за рамката на всяко крило. След като поставя една предпазна верига, Ян освобождава спирачката, вятърът изпълва платната и четирите крила започват бавно да се въртят. Известно време ги наблюдаваме с удивление, докато свистят край нас. След това Ян ни кани да разгледаме вътрешното устройство на мелницата.

Поглед отблизо

Изкачваме се по стръмните стъпала до покрива на мелницата, където виждаме хоризонтална, или горна, дървена ос, прикрепена към крилата. С помощта на предавателен механизъм с дървени зъбчати колела тази ос задвижва вертикален стълб, наричан вертикален основен вал. Забелязваме, че наблизо виси парче свинска мас. Ян обяснява, че тя се използва за смазване на каменните лагери, в които се върти дървената ос. Но за смазване на дъбовите зъбци се използва пчелен восък. Тук също виждаме как може да се намали скоростта на въртящите се крила. Около едно от зъбчатите колела има последователно свързани дървени трупчета. Когато се затегнат, те действат като спирачка, а когато се разхлабят, се раздалечават и позволяват на крилата да се въртят.

Докато внимателно слизаме по стръмните стъпала, разглеждаме отблизо основния стълб, който се простира от най–горната до най–долната част на мелницата. Усещаме мириса на старо дърво и чуваме скърцането на движещите се зъбчати колела. В долния край на основния вал се намира друг предавателен механизъм с дървени зъбчати колела. Той задвижва водното колело. Спираме до колелото и се вслушваме в плисъка на водата и в свистенето на въртящите се платна. Чувстваме се така, сякаш сме се върнали назад във времето. Удивляваме се и се наслаждаваме на всеки миг.

Животът във вятърна мелница

В някои мелници, като например водениците, нямало място за живеене. Механичните части заемали цялото пространство. Мелничарят и семейството му обикновено живеели наблизо. Но някои мелници, като тази, която разглеждаме, били използвани и за живеене.

Днес може да изглежда удобно да живееш в мелница. В миналото обаче съвсем не било така. Приземният етаж служел за всекидневна и спалня. Там имало легло за двама, заградено от трите страни и отгоре с дървени плоскости, кухненска ниша и малко складово помещение. До средата на XX век тоалетната се намирала над яма извън мелницата. Ян обяснява, че мелничарите с големи семейства, някои от които с повече от десет деца, трябвало да приспособяват места за спане навсякъде. Понякога най–малкото дете спяло под леглото на родителите си, а останалите — във всекидневната, на втория или на третия етаж, точно под шумните зъбчати колела.

Някои мелници служели като помпи за отводняване на полдери — обширни участъци земя, които може да са били дъно на езера или морета. Мелниците трябвало да изпомпват водата денонощно. Тъй като се намирали на полето, където духат силни ветрове, в тях било ветровито и студено. Като имаме предвид и опасността от вихрушки и гръмотевични бури, става ясно, че хората във вятърните мелници водели изпълнен с трудности живот. Днес около 150 вятърни мелници в Холандия все още се обитават, често от опитни мелничари.

Многофункционални вятърни мелници

Докато вятърната мелница загребва вода, ние сядаме на една пейка отвън. Ян ни разказва за различните предназначения на вятърните мелници — мелене на жито, изпомпване на вода в река или воден резервоар, извличане на растително масло от семена, производство на хартия, рязане на дървен материал и ред други дейности. Също така ни  обяснява, че първата вятърна мелница за отводняване била построена в началото на XV век. По–късно такива мелници били използвани за отводняването на няколко езера, като например езерата Схермер, Бемстер и Вормер, разположени близо до Амстердам.

Днес стотици хиляди холандци живеят и работят на земя, която преди е била дъно на тези и на други езера. Всъщност най–голямото холандско летище близо до Амстердам е построено върху дъното на пресушено езеро. Когато се разхождат из летището, пасажерите всъщност се намират на четири метра под морското равнище! Но не се безпокой, че самолетният ти полет ще се превърне в пътешествие по вода. Отводнителни станции, задвижвани от дизелови или електрически двигатели (приемниците на вятърните мелници), работят денонощно, за да поддържат повърхността суха.

„Говорещи“ вятърни мелници

Докато крилата свистят край нас, Ян ни пита дали сме чували за говорещи мелници. „Говорещи мелници? Не“ — отговаряме ние. Той обяснява, че на равнинната територия на Холандия вятърните мелници често се виждали от километри, благодарение на което мелничарите можели да изпращат съобщения до отдалечените си съседи, като спирали крилата по определен начин. Например, когато правел кратка почивка, мелничарят спирал крилата хоризонтално и вертикално (А). Диагонално разположените крила давали знак, че той не работи (Б). Тази позиция също се използвала при лошо време, така че крилата да са възможно най–ниско, за да не ги удари гръмотевица. Като спирал издигащото се крило точно преди да е достигнало най–високата си точка, мелничарят изразявал радост и очакване (В). Когато искал да изрази скръб и печал, спирал спускащото се крило точно след като е преминало най–високата си точка (Г).

Имало и много местни обичаи. На север от Амстердам хората понякога украсявали мелниците по време на празници, като например сватби. След това спирали крилата диагонално, както когато мелничарят не е на работа, и между тях закачали висяща украса. По време на Втората световна война, когато немската армия окупирала страната, холандците използвали позицията на крилата, за да предупреждават хората, които се укривали, че съществува опасност от внезапно нападение. Тези и други удивителни факти относно мелниците превърнаха посещението ни при мелничаря Ян в незабравимо преживяване.

Преди няколко години беше постигнат напредък в усилията за защита на вятърните мелници, когато от Организацията на ООН за образование, наука и култура включиха в Списъка на световното наследство деветнайсет мелници в Киндердайк, близо до пристанищния град Ротердам. В резултат на това мелниците, на които някога се е гледало като на обикновени фабрики, днес се превърнаха в културни забележителности. Освен това в цялата страна много всеотдайни доброволци поддържат и пазят тези вековни постройки. Благодарение на усилията им днес туристи от всички части на света все още могат да се радват на някои от вятърните мелници, които вдъхновявали известни художници в миналото.

 [Блок/Снимка на страница 31]

Забрана върху износа на вятърни мелници

Преди около триста години вятърните мелници били много търсени. Части от мелници се изнасяли в големи количества с лодки от Холандия. Освен това чужденци обикаляли страната, за да търсят строители на мелници, като им предлагали работа зад граница. Не след дълго холандската технология за построяване на вятърни мелници се използвала в Англия, балтийските страни, Германия, Ирландия, Испания, Португалия и Франция. Всъщност към средата на XVIII век положението станало толкова критично, че холандското правителство решило да се намеси. През февруари 1752 г. властите забранили износа на вятърни мелници. Оттогава според холандския историк Карел Дейвидс никой нямал право да помага на чужденци да купуват, строят или пренасят „каквито и да било части от холандски вятърни мелници“ или „да изнасят каквито и да било инструменти за построяването им“. Кой казва, че търговските забрани и индустриалният шпионаж са нещо ново?

[Снимки на страница 31]

Долу: Ян насочва покрива на мелницата по посока на вятъра; предавателен механизъм с дървени зъбчати колела; всекидневната

[Източник]

Всички снимки: Stichting De Utrechtse Molens

[Диаграма/Снимки на страница 30]

(Виж публикацията)

А

Б

В

Г

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Картина от Петер Щеркенбург, 1850: Kooijman Souvenirs & Gifts (Zaanse Schans Holland)