Въпроси на младите хора

Дали да си направя татуировка?

„Някои татуировки са толкова сладки! Много са изящни.“ — Джелийн. a

„Две години мечтаех за първата си татуировка.“ — Мишел.

ПОЧТИ всеки има татуировка, или поне така изглежда. Рокмузиканти, спортисти, фотомодели и филмови звезди парадират с изрисуваните си тела. Много младежи им подражават, като се хвалят с татуировки на рамото, по ръцете, кръста и глезените си. Андрю твърди: „Татуировките са страхотни. Дали ще си направиш татуировка, или не, е въпрос на лично решение.“

В „Световна енциклопедия“ се казва: „Татуирането е правене на трайни рисунки върху тялото. Извършва се чрез пробиване на малки дупчици в кожата със заострена пръчица, кост или игла, която е била потопена в естествени багрила.“

Въпреки че е трудно да се съставят точни статистически данни, в един източник се изчислява, че 25 процента от младежите на възраст между 15 и 25 години в Съединените щати имат татуировка. Санди казва: „Всички се татуират.“ Защо някои младежи харесват татуировките толкова много?

Защо са толкова широко разпространени?

За някои хора татуировката е впечатляващ романтичен жест. Мишел разказва: „На глезена си брат ми си татуира името на момиче, с което ходеше.“ Но какъв е проблемът? „Той вече не излиза с нея.“ В списание „Тийн“ се казва, че „според лекарите над трийсет процента от отстранените татуировки са на момичета, които искат да махнат името на бившия си приятел“.

Някои младежи смятат татуировките за произведения на изкуството. За други те са символ на независимост. „Сама съм господарка на живота си“ — заявява Джоси и добавя, че да си направи татуировка е „единственото важно решение“, което е вземала. Татуировките дават възможност на някои младежи да опитат нещо ново, да чувстват, че сами определят как да изглеждат. Те могат също да са  символ на бунтовнически дух или нетрадиционен начин на живот. Затова някои от тях съдържат неприлични думи и рисунки или провокиращи лозунги.

За повечето младежи обаче татуировката е просто прищявка. Дали и ти трябва да се татуираш само защото изглежда, че всички го правят?

Татуирането в древността

Татуировките съвсем не са нещо ново. Открити са татуирани египетски и либийски мумии, които датират стотици години преди времето на Христос. В Южна Америка също са намерени татуирани мумии. Много от татуировките са пряко свързани с поклонението на езически богове. Според изследователя Стив Гилбърт „най–старата известна татуировка, която изобразява нещо определено, а не абстрактни шарки, представлява бог Бес. В египетската митология Бес е похотливият бог на пиршествата“.

Важно е да се отбележи, че в Моисеевия Закон на Божиите служители се забранявало да се татуират. В Левит 19:28 се казва: „Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези [правите татуировки — НС] по себе си. Аз съм Господ.“ Езичниците, като например египтяните, татуирали имената или символите на божествата си върху гърдите или ръцете си. Като се подчинявали на забраната на Йехова да не си правят татуировки, израилтяните щели да се отличават от другите народи. (Второзаконие 14:1, 2)

Макар че християните днес не са под Моисеевия Закон, забраната на татуировките в него подтиква към размисъл. (Ефесяни 2:15; Колосяни 2:14, 15) Ако си християнин, несъмнено — дори временно — няма да искаш да правиш по тялото си рисунки, които напомнят езичество или фалшиво поклонение. (2 Коринтяни 6:15–18)

 Опасност за здравето

Трябва да имаш предвид и здравната страна на въпроса. Д–р Робърт Томсик, доцент по дерматология, казва: „По този начин нараняваш целостта на кожата и вкарваш под нея багрилно вещество. Макар че иглата не влиза много навътре, при всяко убождане на кожата съществува риск от бактериална или вирусна инфекция. Мисля, че в общи линии [татуирането] е опасно.“ Д–р Томсик продължава: „След като се вкара багрилото, дори и да няма инфекция, винаги съществува вероятност от появата на свръхчувствителност, дерматит или алергични реакции, които могат да накарат мястото да се зачерви, да се подуе, да сърби и да се образува коричка.“

По принцип татуировките са трайни, но има различни методи за премахването им: чрез лазер (изгаряне на татуировката), операция (изрязване на татуировката), дермабразия (обработка с телена четчица, за да се махне епидермисът и дермата), салабразия (татуираната кожа се напоява със солен разтвор) и скарификация (татуировката се маха с киселинен разтвор и на нейно място остава белег). Тези методи са скъпи и могат да бъдат болезнени. „Премахването на татуировка с лазер е по–болезнено, отколкото самото татуиране“ — се казва в списание „Тийн“.

Какво ще си помислят другите?

Освен това трябва сериозно да се замислиш какво ще си помислят другите, ако имаш татуировки, тъй като мнозина не гледат с добро око на тях. (1 Коринтяни 10:29–33) Когато била на шестнайсет години, една жена от Тайван на име Лий действала импулсивно и си направила татуировка. Сега тя е на 21 години и работи в офис. „Притеснявам се, когато колегите ми се взират в татуировката“ — признава Лий. Според британския психолог Теодор Далримпъл за мнозина татуировките „често са белег за това, че човек ... принадлежи към насилствена, жестока, асоциална и криминално проявена прослойка“.

Подобно на това в една статия в списание „Американски демографски данни“ се казва: „Повечето американци смятат, че е рисковано да имат украса на видни места по тялото си. Осемдесет и пет процента [от младежите] са съгласни с изказването, че „хората с татуировки на видни места ... трябва да са наясно, че този вид самоизява вероятно ще създаде пречки в кариерата им или в личните им взаимоотношения“.“

Помисли също дали, ако решиш да си направиш татуировка, това ще подкрепи, или ще подкопае твърдението ти, че си християнин. Дали така няма да станеш „причина за спъване“ на другите? (2 Коринтяни 6:3, НС) Вярно е, че някои младежи си правят татуировки на прикрити места по тялото си. Дори родителите им може да не знаят за тези тайни татуировки. Но внимавай! Едно отиване по спешност в болницата или дори вземане на душ в училище след часа по физическо може да направи тайната ти общоизвестна! По–добре е „да се обхождаме във всичко честно“ и да избягваме глупавата измама. (Евреи 13:18)

Както всяка мода, след време татуировките може да не ти харесват толкова. И наистина, може ли толкова много да харесваш някоя част от облеклото си — независимо дали става въпрос за риза, рокля, чифт дънки или обувки, — че да искаш да я носиш до края на живота си? Разбира се, че не! Стиловете, кройките и модата на цветове се променят. За разлика от дрехите обаче татуировките не се махат лесно. Пък и нещо, което ти се вижда „страхотно“, когато си на шестнайсет години, може да не ти харесва толкова, когато станеш на трийсет.

Мнозина съжаляват, че са направили трайни промени във външния си вид. „Направих си татуировка, преди да науча за Йехова — разказва Ейми. — Опитвам се да я крия, но когато все пак се случи другите в сбора да я видят, се чувствам неловко.“ Каква е поуката? Помисли добре, преди да си направиш татуировка. Не вземай решение, за което може по–късно да съжаляваш.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 26]

Често татуировките се свързват с бунтовнически дух

[Снимка на страница 26]

След време мнозина съжаляват, че са си направили татуировка

[Снимка на страница 27]

Помисли добре, преди да си направиш татуировка