Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Древната традиция пинята

Древната традиция пинята

Древната традиция пинята

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В МЕКСИКО

ДЕЦАТА на съседите се веселят. Чуваме ги как въодушевено викат: „Дале! Дале! Дале!“ („Удари го! Удари го! Удари го!“) Надничаме във вътрешния двор на къщата, където между две дървета виси украсена в ярки цветове фигура на магаре, направена от папие–маше a. Едно дете със завързани очи замахва с пръчка към фигурата, като се опитва да я счупи. Гостите го подкрепят с викове. Накрая то успява и навсякъде се разпиляват бонбони, плодове и играчки. Децата избухват в смях и се втурват да съберат подаръците. Изглежда всички се забавляват. Обясняват ни, че фигурата на магарето се нарича пинята и че счупването на пинята по време на празненства е традиция както тук, в Мексико, така и в някои други латиноамерикански страни.

Питаме се защо пинята е толкова популярна. Как се е появила? Дали счупването на пинята означава нещо специално? Решихме да потърсим отговорите на тези въпроси.

Произходът на пинята

Широко разпространено мнение е, че навярно китайците първи са използвали нещо подобно на пинята като част от новогодишните си празненства, с които отбелязвали и началото на пролетта. Те правели фигури на крави, волове и биволи, като ги обвивали с цветна хартия и ги пълнели с пет вида семена. За да счупят фигурите, използвали оцветени пръчки. Накрая изгаряли декоративната хартия, събирали пепелта и я пазели, за да им носи късмет през идната година.

Смята се, че през XIII век венецианският пътешественик Марко Поло пренесъл този обичай от Китай в Италия. Там фигурите били наречени със сегашното си име пинята, което на италиански означава чупливо гърне, и хората започнали да ги пълнят с дребни предмети, украшения или бонбони, вместо със семена. След време тази традиция станала популярна и в Испания. Счупването на пинята през първата неделя на Великите пости b се превърнало в обичай. Изглежда в началото на XVI век испански мисионери пренесли традицията в Мексико.

Мисионерите обаче навярно с изненада (подобно на нас) открили, че коренните жители на Мексико вече имат подобна традиция. Ацтеките празнували рождения ден на своя бог на слънцето и войната Уицилопочтли, като в края на годината поставяли глинен съд на стълб в храма му. Украсявали съда с разноцветни пера и го пълнели с малки скъпоценности. След това го счупвали с пръчка и разпилените скъпоценности представлявали принос за божеството. Маите също се забавлявали с игра, в която участниците със завързани очи удряли глинен съд, окачен на връв.

В опитите си да покръстят индианците испанските мисионери умело въвели пинята наред с всичко друго и като символ на стремежа на християните да победят Дявола и греха. Традиционната пинята представлявала обвит с цветна хартия глинен съд във формата на звезда със седем лъча, украсени с пискюлчета. Лъчовете били определени като символ на седемте смъртни гряха: алчността, лакомията, леността, гордостта, завистта, гневът и похотта. Удрянето на пинята със завързани очи представяло сляпата вяра и волята да се превъзмогнат изкушенията или злото. Лакомствата в пинята били наградата.

Пинята днес

По–късно пинята станала част от провежданите по Коледа празненства посадас c и тази традиция продължава и до днес. (Пинята във формата на звезда се използва като символ на звездата, която водела астролозите до Витлеем.) Счупването на пинята е задължително и при празнуването на рождени дни. Всъщност пинята се е превърнала в нещо толкова характерно за Мексико, че в страната се произвеждат и фигурки за износ.

Разбрахме, че за много мексиканци пинята е загубила религиозното си значение и повечето от тях гледат на нея просто като на безобидно забавление. Всъщност в Мексико фигурите пинята се използват при различни празници, а не само по време на посадас или рождени дни. Освен това пинята може да се купи в различни форми, а не само в традиционната форма на звезда. Понякога фигурите представляват животни, цветя, клоуни.

Като обмислят дали да използват пинята, когато се събират заедно, християните трябва да се съобразяват със съвестта на другите. (1 Коринтяни 10:31–33) От основно значение е не какво е символизирал този обичай преди стотици години, а как гледат на него хората там, където живееш. Разбира се, навсякъде обстоятелствата може да са различни. Затова е мъдро да избягваме да превръщаме този въпрос в причина за спорове. Библията казва: „Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.“ (1 Коринтяни 10:24)

[Бележки под линия]

a Пластична книжна маса, смесена с лепило, гипс и тебешир, която се използва за оформяне на различни предмети.

b В някои религии, например в католицизма, Великите пости са четирийсетдневен период на покаяние, който завършва с празненства през Страстната седмица по Великден.

c Посадас е деветдневно мексиканско празненство преди Коледа, което представя как Йосиф и Мария търсят посада, или подслон. Счупването на пинята е кулминацията на тържествата в края на всяка от деветте нощи.

[Снимка на страница 23]

Съобразявай се със съвестта на другите, когато обмисляш дали да използваш пинята, когато се събирате заедно

[Снимка на страница 23]

Пинята се прави във всякакви форми и размери