Общуването в света около нас

„Без общуване всеки индивид е просто самотен остров сред множество други такива острови.“ — „Езикът на животните“.

В ГОРАТА, саваната или дори в собствената ти градина най–различни животни общуват помежду си. В книгата „Езикът на животните“ се казва: „Животните използват всяко свое сетиво, размахват крайниците си, променят позата на тялото си, скришно изпращат и приемат сигнали за обонянието (или не толкова скришно, като например изплашения скункс), писукат, цвърчат, пеят и чуруликат, изпращат и приемат електрични сигнали, излъчват светлина, променят цвета си, „танцуват“ и дори потропват по повърхността, по която ходят, и я карат да вибрира.“ Но какво означават всички тези сигнали?

Учените откриват значението на животинските сигнали, като ги наблюдават внимателно. Например те са забелязали, че когато кокошките бантамки (малки домашни птици) видят да се задава невестулка, кудкудякат високо „ко–ко–ко“, за да предупредят другите кокошки. Но ако забележат ястреб, издават само един продължителен крясък. Всеки техен звук предизвиква бърза реакция, съобразена с вида на заплахата, което показва, че птиците обменят смислена информация. Установено е, че и други птици издават подобни отличителни звуци.

„Един от основните методи за проучване на общуването при животните — се казва в книгата „Песни, ревове и ритуали“ — е да се запише въпросният звук, след това да се пусне на животните и да се наблюдава дали ще реагират предсказуемо.“ Опитите с бантамките дали същите резултати, които били наблюдавани в естествена среда. Този метод е ефикасен дори при паяците. За да определят кое привлича женския индивид на паяка–вълк към флиртуващия мъжки, който се опитва да ѝ направи впечатление, като размахва косматите си предни крачета, изследователите записали на видеокасета мъжкия и с компютър махнали косъмчетата по краката му. Когато пуснали записа на женската, тя изведнъж изгубила интерес. Какво било заключението? Женските паяци–вълк очевидно са привлечени само от мъжки, които размахват космати крачета!

Сигнали с миризма

Много животни си изпращат сигнали, като отделят силни химични вещества, наречени феромони, обикновено чрез специални  жлези или с урината и изпражненията си. Точно както оградата пред къщата, табелката с името или номера на вратата обозначават собствеността на един човек, феромоните определят територията на някои животни, като кучетата и котките. Макар и невидим, този изключително резултатен начин на маркиране позволява на животните от един и същи вид да спазват възможно най–подходящото разстояние помежду си.

Феромоните обаче не служат само за маркиране на територия. Те са като химично табло за обяви, които другите животни „четат“ с голям интерес. Според книгата „Как общуват животните“ оставената миризма „вероятно дава допълнителна информация за обитателя, като възраст, пол, физическа сила и други способности, както и настоящия етап от възпроизводителния му цикъл ... Миризмата на маркировката на животното е като паспорт за установяване на самоличността му“. Тогава е ясно защо за някои животни маркирането е много важно. Този факт е добре известен на работниците в зоологическите градини. Те са забелязали, че след като измият клетките, много животни незабавно отново маркират територията си. Според гореспоменатия източник „отсъствието на собствената им миризма подлага животните на стрес и може да предизвика неестествено поведение и дори безплодие“.

Феромоните играят важна роля и в царството на насекомите. Предупредителните феромони, например, ги организират в рояк за нападение. Агрегационните феромони привличат всички индивиди към някой източник на храна или към подходящо място за живеене. Тук се включват и половите феромони, към които някои насекоми са свръхчувствителни. Мъжките копринени буби имат две сложно устроени антенки, които приличат на миниатюрни фини папратови листа. Тези антенки са толкова чувствителни, че могат да усетят дори една молекула от половия феромон на женската. При наличието на  около двеста молекули мъжкият ще започне да търси женската. Общуването чрез химични вещества обаче се среща не само при животните.

„Говорещи“ растения

Знаеше ли, че растенията могат да общуват помежду си и дори с някои животни? Според списание „Дискавър“ изследователи в Холандия наблюдавали, че когато е нападнат от тетранихиди (вид акари), определен вид фасул изпуска химичен сигнал за помощ и привлича други акари, които се хранят с вредителите. Подобно на това при нападение от гъсеници царевицата, тютюнът и памукът изпускат химични вещества във въздуха, привличащи осите, които са смъртни врагове на гъсениците. Един изследовател уточнява: „Растенията не само казват „Нападат ме“, но известяват и кой точно ги напада. Този подход е наистина сложен и невероятен.“

Общуването между самите растения е също толкова удивително. Според списание „Дискавър“ учените са „установили, че върбата, тополата, елшата, брезата и ечемикът слушат растенията от своя вид. Във всеки един от случаите страдащото растение, независимо дали е нападнато от гъсеници, гъбички, плесен [или] акари, ... изпраща химични вещества, които явно задействат защитните механизми на здравите растения наоколо“. Дори растения от други видове понякога реагират на химичните предупреждения.

Когато е нападнато или усеща някаква заплаха, растението пуска в действие защитните си механизми. Към тях спадат токсини, които убиват насекомите, и съединения, които затрудняват или дори възпрепятстват способността на нашественика да яде растението. По–нататъшните проучвания в тази интригуваща сфера може да доведат до удивителни открития, някои от които да са от полза за селското стопанство.

„Морзова азбука“ със светлини

„Техните малки летящи лампички, които блещукат на фона на звездите, придаваха на скучното ни предградие някакво необикновено очарование“ — пише еколожката Сюзън Туийт в статия за светулките. Тези насекоми от семейството на бръмбарите общуват чрез светлина, която „може да варира от обикновено предупредително пресветване до сложни светлинни призиви и отговори между потенциалните брачни партньори“, казва Туийт. Цветът на светлината им варира от зелено до жълто и оранжево. Тъй като женските летят рядко, често проблясването, което виждаме, е от мъжките светулки. (Виж блока „Студената светлина на светулките“.)

Всеки един от 1900–те вида светулки блещука по характерен начин. Той може да представлява три пресветвания през интервал от около една секунда или пък няколко пресветвания на неравни интервали и с различна продължителност. Когато си търси партньор, мъжкият лети и излъчва своя светлинен брачен код. В списание „Одубон“ се казва, че „женската разпознава времетраенето на пресветванията“ и „отговаря с пресветване „тук съм“ със съответната честота за вида си“. Мъжкият приема тази безмълвна покана и отива при нея.

Пернати майстори на песента

„По продължителност, разнообразие и сложност никои звуци, издавани от което и да е животно, не могат да се сравнят с песента на птиците“ — пише Дейвид Атънбъроу в книгата си „Животът на птиците“. Песента им излиза не от гърлото, а от орган, наречен сиринкс, който се намира в гърдите на птицата, където гръклянът се раздвоява, преди да влезе в белите дробове.

 Птиците знаят някои от песните по рождение, а други научават от родителите си. Така че могат да звучат по характерен начин в зависимост от района, който обитават. В „Животът на птиците“ се казва: „Косовете, чиито прародители са били пренесени в Австралия през XIX век, за да галят слуха на европейските заселници със звуци от дома, днес притежават съвсем специфичен австралийски акцент.“ Звуците на мъжката птица–лира, които се смятат за най–сложни и мелодични от всички птичи песни, са почти изцяло научени от другите птици. Всъщност птиците–лира са толкова способни имитатори, че могат да копират почти всеки звук, който чуят, включително музикални инструменти, лай на кучета, аларми, звук от удар на секира и дори от автоматичен механизъм на фотоапарат! Цялото това копиране, разбира се, има за цел главно да привлече вниманието на потенциален брачен партньор.

Кълвачите, които обикновено използват клюна си, за да търсят храна, са барабанистите на птичия свят и общуват с другите птици, като почукват по някой резониращ кух ствол или клон. Някои от тях дори „използват вълнуващи нови инструменти ..., като покрив от гофрирана ламарина или метален кюнец“, казва Атънбъроу. Птиците общуват и визуално, със или без звуков съпровод. Например може да си сигнализират, като разперят красиво оцветените си пера.

Когато показва коя е неговата територия, мъжкото австралийско палмово какаду използва всички средства — почукване, пеене, ритмични движения и разперване на перата. То отчупва подходящ клон, хваща го с крака си и започва да го удря в някой пън.  В същото време разперва крилата и качулката си, клати главата си напред–назад и издава пронизителни звуци — една наистина впечатляваща гледка!

И други животни разпознават някои звукови сигнали на птиците. Да вземем например малката птичка медопоказвач, която прилича на дрозд и живее предимно в Африка. Както самото ѝ име показва, с отличителния си крясък тя води медояда, подобно на язовец животно от семейство порови, до дърво с пчелен кошер. Когато кацне на дървото или близо до него, птицата издава друг звук, който сякаш означава: „Медът е наблизо!“ Така медоядът намира дървото, изважда с ноктите си кошера и изяжда меда. След това птицата се гощава с восъка и ларвите на пчелите.

Общуване под водата

Откакто беше изобретен хидрофонът, уред за улавяне на звуци под водата, изследователите са удивени от многобройните звуци, които идват от морските дълбини. Вариращи от тихо бръмчене до скимтене и дори пронизителни писъци, тези звуци се срещат толкова често, че някои подводници са се възползвали от тях, за да заглушат шума от двигателите си. Но звуците на рибите също следват определени образци. В книгата си „Тайните езици на морето“ морският биолог Робърт Бърджес пише: „Някоя риба може да издава звуци, подобни на сумтене, клопане и лай и след това да повтори изпълнението си отначало, друга може първо да издава цъкащи и щракащи звуци, а след това — скрибуцащи и стържещи.“

Но как рибите издават звуци, след като нямат гласови струни? Според Бърджес някои риби използват мускулите, „прикрепени към стените на плавателните си мехури, за да накарат тези стени да вибрират и плавателните мехури“ да резонират като барабани. Други риби скърцат със зъби или отварят и затварят хрилните си капачета с отчетлив тъп звук или хлопване. Дали всичко това е само безсмислено „дърдорене“? Очевидно не. Подобно на сухоземните животни, рибите издават звуци, за да „привлекат противоположния пол, да се ориентират, да се защитят от враговете си, да общуват с другите и да ги сплашат“, казва Бърджес.

Рибите притежават и добър слух. Всъщност много видове имат вътрешни уши и ред чувствителни на налягането клетки по средата от двете си страни. Чрез този ред сензорни клетки, наречен странична линия, рибите могат да усещат налягането, създадено от звуковите вълни под водата.

Най–забележителното общуване на земята

„Когато проучваме езика на хората — пише професорът по лингвистика Ноъм Чомски, — се занимаваме с това, което някои наричат „самата същност на човека“, отличителните качества на ума, присъщи, доколкото знаем, само на хората.“ Барбара Лъст, професор по лингвистика и човешко развитие, казва: „Дори тригодишните деца вече притежават забележителни познания за структурата и синтаксиса на езика, които са толкова сложни и прецизни, че за всяка позната теория за  придобиването на знания е истинско предизвикателство да обясни как са били усвоени.“

В Библията обаче е осигурено разумно обяснение за чудото на езика. В нея се казва, че това е дар от Създателя, Йехова Бог, който направил хората по свой „образ“. (Битие 1:27) Но кои Божии черти са отразени в езиковите ни умения?

Да вземем например даването на имена. Професорът по словесно общуване Франк Данс пише, че хората „са единствените същества, които могат да дават имена на другите“. От Светото писание се вижда, че това е Божия черта. В самото начало на разказа за сътворението Библията ни казва, че Бог нарекъл „светлината Ден, а тъмнината ... Нощ“. (Битие 1:5) Според Исаия 40:26 Бог очевидно дал отделно име на всяка звезда — наистина смайващо!

След като създал Адам, една от първите задачи, които Бог му дал, била да измисли имена на животните. Тази задача сигурно е събудила наблюдателността и изобретателността на Адам. По–късно той нарекъл жена си Ева. Тя от своя страна нарекла първото си дете Каин. (Битие 2:19, 20; 3:20; 4:1) Оттогава хората не са щадили усилията си да измислят име за всяко възможно нещо — и всичко това, за да улеснят общуването. Да, помисли колко трудно би било интелигентното общуване без имена.

Освен способността и желанието да дават имена на нещата, хората притежават и други умения за общуване, не всички от които са словесни. На практика няма ограничения за това, което можем да споделим един с друг, от сложни идеи до най–нежни чувства. Но, както ще видим в следващата статия, съществува един вид общуване, който надвишава всички останали.

[Блок/Снимка на страница 6]

Студената светлина на светулките

Електрическата крушка губи над 90 процента от енергията си под формата на топлина. Механизмът, чрез който светулката излъчва светлина, се основава на сложни химични реакции и е 90–98 процента ефективен, тъй като при него не се отделя почти никаква топлина. Затова с основание се казва, че светулките излъчват студена светлина. Химичните реакции, при които се излъчва светлината, се осъществяват в специални клетки, наречени фотоцити. Нервите задействат и прекратяват работата на фотоцитите.

[Източник]

John M. Burnley/Bruce Coleman Inc.

[Блок/Снимка на страници 8, 9]

Полезни съвети как да подобриш умението си да общуваш

1. Слушай с интерес, когато другите говорят, и не доминирай в разговора. Хората може да си затворят очите пред някоя сбъркана дума или граматическа грешка, но не се чувстват удобно с човек, който иска само да говори, без да изслушва другите. „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори“ — се казва в Библията. (Яков 1:19)

2. Интересувай се от живота и нещата около себе си. Чети материали на разнообразни теми, но бъди избирателен. Когато разказваш какво си научил, говори със скромност и смирение. (Псалм 5:5; Притчи 11:2)

3. Увеличи речниковия си запас, но с практични думи, а не с високопарни изрази, които насочват вниманието към тебе. Хората казали за Исус: „Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек.“ (Йоан 7:46) Въпреки това дори „неграмотни и неучени“ хора лесно разбирали думите му. (Деяния 4:13)

4. Говори ясно и произнасяй думите правилно. Избягвай обаче да си прекалено прецизен или превзет. Когато говорим точно, не заваляме думите и ги изговаряме целите, придаваме достойнство на речта си и проявяваме любезност към слушателите си. (1 Коринтяни 14:7–9, СИ)

5. Помни, че умението ти да общуваш е дар от Бога. Това ще те кара да го използваш по почтителен начин. (Яков 1:17)

[Снимка на страница 5]

Копринените буби имат изключително чувствителни антенки

[Източник]

Courtesy Phil Pellitteri

[Снимка на страница 7]

Кълвач

[Снимка на страница 7]

Райска птица

[Източник]

© Michael S. Yamashita/CORBIS

[Снимка на страница 7]

Палмово какаду

[Източник]

Roland Seitre