Името на Йехова в Океания

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФИДЖИ

ТУЗЕМЦИТЕ били смаяни. Мъжете, които наскоро пристигнали на техния остров, си затворили очите, преди да започнат да се хранят на богатата трапеза, приготвена за тях.

— Какво правите? — попитали островитяните.

— Благодарим на Бога за неговите дарове — отговорили новодошлите.

— Къде живее вашият Бог? — искали да знаят островитяните.

— На небето — им отговорили те.

— А как е името му?

— Йехова.

— Вашият Бог яде ли храна? — попитали островитяните.

— Бог е дух — отговорили новодошлите. — Не е като нас. Той живее вечно. Той е този, който е направил земята, небето, морето и всичко останало. Той ни е създал.

Изумени от тези прости истини, местните жители попитали чужденците защо са дошли на острова им. Отговорът бил прост:

— Дойдохме, за да ви известим истинския Бог Йехова и неговия Син Исус, нашият Спасител. („От тъмнина към светлина в Полинезия“)

Кои били тези чужденци? Дали били съвременни Свидетели на Йехова? Не. Те били двама учители, проповедници от Таити,  които на 15 юни 1824 г. пристигнали на остров Мангаиа (в южната част на Островите Кук). Защо те използвали името Йехова? Дали това бил просто единичен случай? Отговорите на тези въпроси разкриват защо името на Йехова все още е много важно в редица общности в Океания.

Божието име се използвало често

Много мисионери от Англия и Америка, които през XIX век дошли в Океания, използвали името Йехова в ежедневните си разговори и в нещата, които писали. Всъщност един историк дори погрешно заявил, че тези първи мисионери „били последователи на Йехова, а не ученици на Христос“.

Мисионерите често започвали писмата си с думите: „Дано бъдете спасени от Бога, нашият Господар Йехова, и от Исус Христос, царят на мира.“ Затова не е изненадващо защо известният езиковед Алберт Й. Шюц казва, че във Фиджи един буквар от 1825 г. съдържал само една дума, заимствана от английски. Това било името Йехова.

Това, че първите мисионери използвали името на Йехова, оказало силно влияние върху жителите на островите в Тихия океан. След като получели обучение, някои от островитяните на свой ред били изпращани като мисионери, или учители, да занесат посланието си на други острови. В книгата „Посредници на завета — мисионерите в Океания“ се казва следното относно пристигането на гореспоменатите таитянски мисионери на остров Мангаиа: „За таитянските учители Йехова бил единственият истински Бог. Той създал целия свят и хората били част от неговото творение. ... [Те] твърдели, че Йехова е единственият истински Бог и че неговият Син, Исус Христос, е Спасителят на човечеството.“

Когато разпространявали библейското послание на различни острови, някои от първите мисионери се сблъсквали с невероятни опасности, тъй като понякога местните жители упражнявали насилие. Относно тези трудности в книгата „Мисионери, църкви и секти в Океания“ се казва: „Силната вяра в Йехова често побеждавала страха и отчаянието.“

Забележителен пример на такава вяра в Йехова бил даден през 1823 г., когато библейското послание било занесено на остров Раротонга (част от Островите Кук). Когато пристигнал там, мисионерът мореплавател Джон Уилямс изпратил на сушата две семейни двойки, за да учат местните жители. Но след разногласие с един мъртвопиян вожд тези мисионери били жестоко бити. Всичките им вещи били откраднати и те едва успели да спасят живота си.

Когато се върнали на кораба си, мисионерите описали жителите на Раротонга като най–жестоките диваци, които някога са срещали. Понеже се страхувал от най–лошото, Уилямс решил поне временно да напуснат острова. Като чул това, един млад учител на име Папейха изявил желание да се опита сам да проповядва на острова. „Диваците или ще ме пощадят, или ще ме убият — казал той. — Ще сляза на сушата при тях.“

В сведения за ранната мисионерска дейност често се цитират следните думи на Папейха: „Йехова е мой пастир! Аз съм в неговите ръце!“ След тези думи той скочил от кораба и заплувал към сушата, като бил облечен съвсем леко и носел единствено книга с откъси от Библията на таитянски език. Папейха не само че оцелял, но и намерил много островитяни, които откликнали на истините, които поучавал.

Един жител на Раротонга на име Море Таунга по–късно сам станал мисионер. През 1842 г. той основал първия мисионерски център на остров Нова  Каледония. Море пише в дневника си относно един местен мъж, на когото отделил лично внимание и когото научил да чете и пише: „Той научи тези неща бавно. Не след дълго ми каза: „Искам да се моля.“ Но аз го посъветвах да не бърза. По–късно той отново попита: „Няма ли да ми позволиш да се моля?“ Тъй като искаше да знае защо не съм съгласен да се моли, му казах: „За да се молиш на Йехова, трябва първо да се откажеш от идолите си. Единствено той може да те чува.“ Така той ми донесе идолите си в един кош и ми каза: „Изгори ги. От днес Йехова ще е моят Бог.“ Той се научи да се моли.“

Островитяните приемат Йехова

Тъй като мисионерите често използвали Божието име, не е изненадващо, че хората, на които проповядвали, започнали да приемат Йехова за свой Бог. В книгата „Мисионерски приключения в южния Тихи океан“ се описва голямо събиране, което се провело на един остров в северната част на Океания след пристигането на мисионерския кораб „Утринна звезда“. В нея се казва, че островитяните „гласували с вдигане на ръка, като повечето от тях вдигнали и двете си ръце и ги държали така дълго като потвърждение, че ще престанат да се покланят на идоли, а ще служат на Йехова. Освен това обещали да се грижат за нуждите на учителите. Избрали и парцел земя, който посветили на Йехова за построяването на църква и мисионерски дом“.

В книгата „Вилиаму — морякът мисионер. Историята на Джон Уилямс“ се разказва как в Самоа един вожд на име Малиетоа се обърнал във вярата: „Малиетоа държал дълга реч пред хората си, в която публично обещал да стане поклонник на Йехова и да издигне църква, в която да му се покланят. Той заповядал на хората, които оставали на острова, да започнат да учат за Йехова и за Исус Христос.“

Дейността на мисионерите оказала трайно влияние върху живота на много общности в Океания. И до днес в страни като Фиджи и Самоа е обичайно да чуеш името на Йехова по радиото или да го прочетеш в местните вестници.

Това обаче не е всичко. В книгата си „Острови на съкровищата“, публикувана за първи път през 1977 г., Пърл Байндър описва от какво значение било името на Йехова за жителите на остров Банаба. Първоначално те живеели в Кирибати, но по–късно се установили на остров Рамби (част от Фиджи). Байндър пише: „Мисионерите, които дошли на Банаба, дали на местните жители повече, отколкото предполагали. ... Вярата им в Йехова станала най–важното нещо в живота им, единствено тя успяла да ги обедини по време на седемдесетгодишния период на мъчителни изпитания и днес все още ги подкрепя в духовно отношение. Без Йехова, Богът на белите хора (когото самите те все повече не зачитат), жителите на Банаба щяха да бъдат загубени.“

Божието име в преводите на Библията

Една от основните цели на първите мисионери била да направят разбираеми преводи на Библията на езиците, говорени в Океания. Благодарение на старателните им усилия Свещеното писание било преведено на много от тези езици. За преводачите било логично да транслитерират името на Йехова, както направили и с останалите имена в Библията.

За хората, които изучават задълбочено Божието Слово, е интересен фактът, че тези първи преводачи използвали името на Йехова не само в своите преводи на Еврейските писания, но и в Християнките гръцки писания, наречени още Нов завет. Едно проучване върху преводи на седем тихоокеански езика разкрива, че името на Йехова е използвано в 72 стиха в Християнските гръцки писания. Това не били само преводи, направени през XIX век. Сред тях имало и съвременен превод на ротумански език, издаден през 1999 г. В него името на Йехова било използвано в 48 стиха в Християнските гръцки писания.

В края на XIX век Уилям Уайът Джил, дългогодишен мисионер в Океания, писал относно един от тези ранни преводи: „От четирийсет и две години използвам раротонгската Библия, и дори с риск да прозвучи  нескромно, смятам, че тя е изключителен превод на оригинала. ... Подобно на останалите тихоокеански и новогвинейски преводи, и в нея свещеното име „Йехова“ винаги е транслитерирано, а не преведено, което подчертава разликата между вечно живия Бог и нещата, на които се покланяли езичниците.“

Защо те използвали Божието име

Защо тези мисионери, преводачи на Библията и учители използвали толкова често личното име на Бога, Йехова? Главно защото смятали, че е необходимо да разграничат Йехова, единственият истински Бог, от множеството фалшиви богове, на които се покланяли островитяните. (Йоан 17:3; 1 Коринтяни 8:5, 6) Тъй като всички техни богове имали имена, за туземците било напълно естествено да попитат: „Кой е вашият Бог? Как е името му?“ Използването на местната дума за „бог“ щяло да ги обърка или може би да ги накара да гледат на Всемогъщия просто като на още един бог, който да прибавят към своя пантеон. Затова не бива да ни изненадва фактът, че тези първи мисионери често използвали името на Йехова.

Дали това означава, че всички, които използват името Йехова, наистина разбират кой е той? Съвсем не. Мисионерът и преводач Хайрам Бингам, който е син на известния хавайски мисионер със същото име, наблюдавал как жителите на остров Абаянг (част от Кирибати) викали „има само един Бог — Йехова“, докато унищожавали своя идол. Но в книгата „Мисионерски приключения в южния Тихи океан“ се казва следното за този случай:

„Бингам обаче знаел, че премахването на този идол не означава, че хората наистина са приели християнството — поне не засега. Те не били разбрали истинското значение на посланието от евангелието, но началото било поставено.“ Очевидно се изисква нещо повече от това просто да знаем името на Йехова. Истинските християни трябва да опознаят Йехова като личност и да му се подчиняват във всяко отношение. (Римляни 10:13–17)

Дори верният Моисей, който знаел името на Йехова и го използвал, изпитвал необходимост да научи повече. Той се молел: „Сега, прочее, [ако] съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти.“ (Изход 33:13) Да, за Моисей не било достатъчно просто да знае името на Йехова. Той искал да опознае неговите качества и да разбере как да му угоди. В отговор на тази молитва Йехова благословил Моисей с удивителна привилегия, като му се явил и му разкрил значението на името си. (Изход 33:19; 34:5–7)

По подобен начин днес хиляди Свидетели на Йехова в Океания използват преводите на Библията, направени от първите мисионери, за да помагат на хората с честни сърца да разберат не само значението на името на Йехова, но и какво изисква той от всеки, който му се покланя „с дух и истина“. (Йоан 4:23, 24) Наистина, името на Йехова бива прославяно по „островите“. В резултат на това хиляди хора уповават на неговото величествено име. (Исаия 24:15; 42:12; 51:5; Притчи 18:10)

[Снимка на страница 12]

Жителите на Океания известявали на другите Божието име, което научили от първите мисионери на т.нар. християнство

[Източник]

Палмата и илюстрацията вляво: From the book Gems From the Coral Islands

[Снимка на страница 13]

Джон Уилямс

[Източник]

Culver Pictures

[Снимка на страница 13]

Папейха

[Източник]

Courtesy Institute of Pacific Studies, from Mission Life in the Islands of the Pacific, by Aaron Buzacott

[Снимка на страница 15]

Свидетелите на Йехова известяват Божието име по света