Какво научихме от пигмеите

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКАТА РЕПУБЛИКА

„Свалете си обувките. Ще вървим през водата и после ще пресечем пътеката на слоновете. Следвайте указанията ми стриктно. Ако срещнем горила, се наведете и не я гледайте в очите. Ако срещнем слон, останете неподвижно на едно място.“

ПОЧИВАМЕ си на верандата на ресторанта и мислим за нещата, които видяхме току–що. Пред нас тече река Санга, а от другата страна виждаме гъстата джунгла в цялата ѝ красота. Намираме се в Баянга в южната част на Централноафриканската република (ЦАР), която е разположена между Камерун и Конго. (Виж картата на 27 страница.)

Още щом пристигнахме в информационния център на националния парк „Дзанга–Ндоки“ забравихме колко изтощително беше пътуването ни до там. Паркът се намира на 480 километра от Банги, столицата на ЦАР, и за да стигнем до тук, карахме почти единайсет часа по една тясна пътека. На някои места точно край пътя растеше бамбук. В Нгото трябваше да вземем ферибот, за да прекосим реката. Този ферибот е необикновен, защото няма мотор, а ни прекара от другата страна на реката само с помощта на течението. Фериботът се държи на макара, която се плъзга по едно дебело въже, и няколко млади мъже само трябва да го направляват.

 По–нататък при река Бамбио има плаващ мост, което е много практично, заради променливото ниво на реката през сухия и дъждовния сезон. Природата е просто великолепна. Можем да видим животните в естествената им среда и да се срещнем с пигмеите ака a, които все още живеят така, както са живели преди стотици години.

Искаш ли да се присъединиш към нас в това чудесно пътуване, макар и за жалост само с помощта на въображението си? Водачът ни е пигмей на име Беноа. Отправяме се към неговото село, за да се срещнем с две пигмейки, които имат широки познания за растенията, на име Жермен и Валери, които ще ни придружат. Те непрекъснато ни карат да се удивляваме, като ни показват различни лечебни растения в джунглата.

Растения, които лекуват

След като караме няколко минути по една горска пътека, новите ни придружителки ни молят да оставим колата и да ги последваме. Те проправят път със своите мачете, докато ние всячески се стараем да не изоставаме. Ето и първата ни изненада — водното пълзящо растение, наречено мо нзамбу нзамбу. Водачите ни бързо срязват растението и пием водата, която потича от него. Тя е чиста, прясна и утолява жаждата.

Малко по–нататък ни показват листо от дървото гуава. Пигмеите варят тези листа и правят чай, за да лекуват кашлица. Друго дърво, наречено офурума, произвежда млечен сок, който е идеален мехлем за очи при конюнктивит. „Има ли лек при ухапване от змия?“ — питаме ние. „Разбира се. Счукваме листа от боло [така пигмеите наричат вид лиана] и ги слагаме на ухапаното място“ — отговарят те. На всяка крачка откриваме други растения, за които нашите водачи ни уверяват, че имат лечебни свойства. Те са лекове за рани, чревни паразити, възпаление на ушите, кариес и дори безплодие.

Тези племена, които понякога са смятани за примитивни, могат да ни научат на много неща. Докато вървим през джунглата, нашите две придружителки „пазаруват“ гъби, дива маруля и корени, които заместват чесъна. Някои листа сигурно са много вкусни, защото ги изяждат още щом ги откъснат. Колко хубаво ще е да продължим да се учим в обещания Божи нов свят! (Исаия 65:17; 2 Петър 3:13; Откровение 21:1–4)

„Събрание“ при солното находище

Следобед отиваме да видим слоновете при солното находище. Именно на път за там нашият водач ни дава напътствията, споменати в началото на статията. Но какво представлява солното находище? Това е обширно пространство, където земята е богата на минерални соли, които някои животни много обичат. Ето защо там всеки ден се събират слонове, биволи, антилопи, големи прасета и други диви животни.

Тъй като джунглата е много гъста и животните не се виждат лесно, от парка са построили платформа за наблюдение в края на солното находище. За да стигнем до нея обаче, трябва да минем през едно тресавище, където водата стига до бедрата ни. Водачът ни слуша внимателно шумовете около нас и непрекъснато гледа да сме близо до него. Защо? Защото понякога слоновете вървят по същия път.

Когато пристигаме на платформата, започваме внимателно да наблюдаваме животните — над осемдесет слона, няколко бивола и антилопи. Една изследователка, която вече единайсет години проучва слоновете, също е тук. Тя ни казва: „Всеки  от тях е със собствена индивидуалност. Регистрирала съм 3000 слона и познавам 700 по име.“ За съжаление бивните на африканския слон са изключително търсени за изработката на печати b, чрез които в някои страни в Ориента се разпознава авторът на различни документи и картини.

Лов с мрежи

Рано на следващата сутрин придружаваме група от десет ловци, за да видим със собствените си очи как се ловува с мрежа. Мъже и жени идват със своите мрежи, изработени от лиани. Всяка мрежа е дълга 20 метра и широка 120 сантиметра. Докато навлизаме все по–навътре в джунглата, хората се разпръсват и опъват мрежите, които са съединили една с друга, така че да покрият разстояние от 200 метра. След това ловците се отдалечават на значително разстояние и правят голям кръг около мрежите. Започват да се приближават, като разтърсват клони и викат силно, за да подгонят животните в мрежите. Този път няма животни. Ловците прибират мрежите, навлизат по–навътре в джунглата и започват отново. Това се повтаря няколко пъти.

До обяд вече сме изтощени. Пигмеите видели три малки антилопи дукер, но те успели да избегнат мрежите. Не искахме толкова да видим как хващат животно в мрежите, а по–скоро да научим как тези хора оцеляват дори когато разполагат с толкова малко подръчни средства и нито един съвременен инструмент. Така че съвсем не сме разочаровани, понеже това, което току–що видяхме, е наистина необикновено.

Пътешествие с кану по река Санга

На кого не му се иска да се носи плавно по водата? В кану е дори още по–интересно, понеже на практика си на нивото на водата. Пътуването ни следобед ни отвежда при сивите чапли и при много други разноцветни птици, коя от коя по–красива. Някои от птиците летят от клон на клон по брега на реката сякаш ни следват, докато се носим по водата.

На места гледаме как весели шимпанзета се прехвърлят по лианите — или пък може би са решили да ни позабавляват? Алан Патрик, лодкарят, полага всички усилия да ни закара няколкостотин метра по–нататък, понеже вчера там видял хипопотами. Ще ги видим ли днес? За съжаление не. Преместили са се. От друга страна, допълнителната разходка ни позволява да видим няколко села по брега на реката и да се възхитим на това как много деца управляват малките си канута с удивителна ловкост. Наистина, никога няма да забравим пътуването си с кану по река Санга.

Впечатления на път за дома

Докато се връщахме в Банги, през ума ни минаваха стотици гледки и спомени. Много неща ни трогнаха, а други ни удивиха. Никога няма да забравим особено хармонията между пигмеите и джунглата и мъдростта, която им позволява да извличат полза от всичко, което ги заобикаля.

Освен това, макар че не успяхме да видим всичко, имахме привилегията да посетим уникална част от света, където могат да се видят слонове, горили, шимпанзета, хипопотами, антилопи, пантери и пъстроцветни птици и пеперуди. Казаха ни, че гъстата джунгла на резервата „Дзанга–Санга“ и националния парк „Дзанга–Ндоки“ е дом на около 7000 вида растения и 55 вида бозайници.

Цялото това несравнимо разнообразие на животински видове ни напомня за един библейски стих: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения.“ (Псалм 104:24) Това незабравимо преживяване укрепи решимостта ни да прилагаме по–нататъшните думи в същия псалм: „Ще пея Господу, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докле съществувам. Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.“ (Псалм 104:33, 34)

[Бележки под линия]

[Карта на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КАМЕРУН

КОНГО

ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКА РЕПУБЛИКА

Банги

Баянга

Национален парк „Дзанга–Ндоки“

[Информация за източника на снимката на страница 26]

© Jerry Callow/Panos Pictures