Въпроси на младите хора

Как да изляза от сянката на родителите си?

„Баща ми е известен старейшина в един сбор на Свидетелите на Йехова. Уважавам го, но понякога никак не ми е приятно, че където и да отида ме познават само като „сина на Бил“.“ — Лари a.

„Тъй като баща ми е известен старейшина, всички очакваха много от мене и ми беше трудно да съм просто себе си.“ — Александър.

С ГОДИНИТЕ е съвсем естествено да желаеш известна независимост, да си изградиш име, или репутация. При раждането ти твоите родители са ти дали име, което им е харесвало. Когато вече пораснеш, искаш сам да избереш „името“ си, тоест да си изградиш определена репутация.

Цар Соломон писал: „За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, и благоволение е по–добро от сребро и злато.“ (Притчи 22:1) Още докато си млад, вероятно ще искаш да намериш своето собствено „аз“.

В сянката на родителите

Подобно на Лари и Александър някои младежи се чувстват така, сякаш живеят в сянката на родителите си — на техните постижения и репутация. Може би родителите им са известни в обществото заради работата или образованието си. Или пък са известни в християнския сбор. Ако това се отнася за родителите ти, може понякога да чувстваш, че всяко твое действие се наблюдава и че всичко, което правиш, се гледа под лупа. Вероятно не ти е приятно, че трябва да се държиш по определен начин само защото родителите ти са известни.

Бащата на Иван, например, е старейшина в местен сбор на Свидетелите на Йехова. Иван казва: „Тъй като баща ми е известен и уважаван, смятах, че винаги трябва да давам добър пример в училище и вкъщи. Виждах, че другите родители гледат на мене като на образец за това как искат да се държат децата им. От една страна това ме ласкаеше, но от друга страна се чувствах задължен винаги да се държа добре пред другите. Така че понякога ми липсваше скромност и отказвах да приема недостатъците си.“ Александър споделя: „Чувствах, че постоянно ме наблюдават и когато правех грешки, винаги бяха готови да ме критикуват.“

 Лари, чиито думи са поместени в началото на статията, се опитал да избегне прекаленото внимание, като криел фамилното си име. Той казва: „Когато на някое събиране се запознавах с нови хора, казвах само „Здравейте, аз съм Лари“ и спирах дотук, без да споменавам фамилията си. Ако можех, дори се подписвах само с първото си име. Страхувах се хората да не се отнасят към мене различно, като знаят кой е баща ми. Исках връстниците ми да не виждат нищо специално в мене.“

Разбира се, логично е другите да очакват повече от тебе, ако баща ти е старейшина или помощник–служител. Все пак тези мъже трябва „да управляват добре чадата си и домовете си“. (1 Тимотей 3:5, 12) Тогава не е чудно, че хората очакват да си образец във всяко отношение. Но дали това е непременно нещо лошо? Не и ако имаш предвид, че младият християнин Тимотей бил избран от Павел, вероятно докато все още не бил навършил 20 години, за да пътува с него и да участва в жизненоважна проповедна дейност. (1 Солунци 3:1–3) Така че трябва да се стремиш поведението ти да е образцово, независимо дали баща ти е старейшина, или не.

Бунтуването не е добро решение

Някои младежи се опитват да излязат от сянката на родителите си, като се бунтуват. Иван казва: „Преди се дразнех от това, че трябва да съм пример във всяко отношение. Бунтувах се, като оставях косата си да порасне колкото може повече, докато някой не ми направи забележка.“

Авесалом бил син на цар Давид и също се бунтувал. Баща му бил известен с предаността си към Йехова и много от израилтяните го обичали. Всички имали големи очаквания от Авесалом, като син на Давид. Но вместо да оправдае разумните очаквания, той избрал да си изгради репутация, като се разбунтува срещу баща си. Тъй като Давид бил помазаният представител на Йехова, Авесалом всъщност се бунтувал срещу Йехова. Действията му донесли позор за семейството му и нещастие за самия него. (2 Царе 15:1–15; 16:20–22; 18:9–15)

 Бунтуването може да има ужасни последствия и за тебе. Обърни внимание какво казва Библията за Неемия. Някои от враговете му се опитали да го подмамят да върши неща, които Бог не одобрява. Защо? „Та да имат за мене лошо мнение и да ме преследват за това с укори“ — казва Неемия. (Неемия 6:13, СИ) Като се бунтуваш, можеш да си изградиш лоша репутация, която хората не винаги забравят лесно.

Не трябва да пренебрегваш въздействието на бунтовното поведение върху другите. Най–малкото ще причиниш на родителите си ненужна мъка. (Притчи 10:1) Действията ти могат да се отразят пагубно и на други младежи. Иван признава: „Поведението ми се отрази отрицателно на брат ми. За известно време той напусна християнския сбор и правеше всички неща, за които знаеше, че не съответстват на библейските стандарти. За радост накрая той се осъзна, днес отново служи на Йехова и е щастлив.“

По–добро решение

Соломон, природеният брат на Авесалом, постъпвал по–различно. Той бил готов да се учи смирено от баща си Давид. (3 Царе 2:1–4) Вместо да търси начини да се изтъкне пред хората, Соломон се опитвал да си изгради добро име пред Бога. Докато правел така, носел чест на семейството си и станал известен като един от най–великите царе на Израил. (3 Царе 3:4–14)

Добрият пример на Соломон подчертава два важни факта. Първо, трябва да намериш своето „аз“ не като търсиш начини да се разграничиш от семейството си, а като се учиш от положителните качества на родителите си. В списание „Възрастта на съзряването“ се казва: „Съзряването съвсем не трябва да е период, през който младежът да се отделя от родителите, за да развие силно чувство за самоличност.“ В списанието се добавя още, че „подкрепата на родителите ти не пречи“ да изградиш собствена самоличност, „а по–скоро помага [за това]“.

Интересно е, че самият Соломон съветвал: „Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.“ (Притчи 23:22) Соломон явно не се обръщал към малки деца, защото когато родителите са стари, децата им са вече големи. Каква е поуката? Дори като пораснеш и вече имаш собствено семейство, все още можеш да извличаш полза от мъдростта на родителите си. Иван също разбрал това. Той казва: „Сега, когато съм вече голям, се опитвам да подражавам на положителните качества на родителите си и да не повтарям техните грешки.“

Второ, за Соломон по–важно било не да изгради своя „самоличност“, а да угоди на Йехова. Наистина от него, като син на Давид, се очаквало много. Но Соломон разчитал на Йехова и това му помогнало да се справи с отговорностите си. Александър гледал по подобен начин на нещата. Той казва: „Вече приемам факта, че от децата на старейшините обикновено се очаква повече. Положителният възглед спрямо това се оказа защита за мене. Разбрах, че най–важно е какво мисли Йехова за мене. Той знае какъв съм в действителност, а не само на кого съм син.“

Дарън, чийто баща е завършил Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ b, в което се обучават мисионери, също се научил да се справя с това, че има известни родители. Той казва: „Когато се покръстих, се отдадох на Йехова, а не на някой друг. Като се старая да живея според отдаването си, имам душевен мир, защото знам, че съм угоден на Йехова дори ако не мога да постигна всички неща, които са постигнали родителите ми.“

Цар Соломон отбелязал: „Даже и детето се явява чрез постъпките си — дали делата му са чисти и прави.“ (Притчи 20:11) Накрая хората ще те помнят с това, което си казал и направил. Бъди „пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“. Тогава хората ще те обичат и уважават заради това, което си. (1 Тимотей 4:12)

За други младежи обаче е предизвикателство да излязат от сянката на братята и сестрите си, които са по–добри в някои отношения. В бъдеща статия ще бъде обсъдено как да се справиш с този проблем.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 30]

Бунтуването само ще причини мъка на родителите ти и ще накърни репутацията ти

[Снимка на страница 30]

Другите могат да извлекат полза от добрия ти пример