Дали страдаш от множествена склероза?

ЕЙВИС се прибирала сама към вкъщи, когато изведнъж всичко пред очите ѝ се замъглило. Тя бързо спряла колата. След няколко минути отново започнала да вижда нормално и продължила пътя си, като отдала случилото се на умората. Четири години по–късно, докато била на почивка, Ейвис се събудила посреднощ със силно главоболие. Отишла в болницата, където лекарят ѝ дал болкоуспокояващи и я държал под наблюдение, тъй като се опасявал от евентуална аневризма.

На следващия ден болката вече била отминала. Ейвис обаче се чувствала много слаба. Дори не можела да държи чаша вода и от цялата си дясна страна чувствала бодежи и парене. Загрижени, двамата със съпруга ѝ прекъснали почивката си и се прибрали вкъщи. На следващата сутрин на закуска Ейвис не можела да борави с вилицата и чувствала слабост вече в цялото си тяло. Отишла в болницата, където лекарите ѝ направили серия от изследвания, които изключили възможността от инсулт. Тъй като не знаели за случилото се преди четири години, лекарите не могли да поставят окончателна диагноза. След няколко месеца Ейвис започнала отново да движи нормално дясната си страна. Накрая решила, че това е бил просто някакъв странен вирус.

Изминали още четири години. Една сутрин, в петък, когато се събудила, Ейвис виждала замъглено с лявото око. Нейният лекар сметнал, че състоянието ѝ се дължи на стреса. Но до неделя тя съвсем престанала да вижда с това око. Ужасена и обляна в сълзи, Ейвис се обадила на лекаря си, който я изпратил незабавно да ѝ направят изследвания. Лечението със стероиди възстановило частично зрението ѝ. След допълнителни изследвания лекарите поставили диагноза на Ейвис. Тя имала множествена склероза, или МС.

Какво представлява множествената склероза?

МС е хроничен, възпалителен процес в централната нервна система (ЦНС), която се състои от главния и гръбначния мозък. Много лекари смятат, че МС е автоимунна болест. Този термин се отнася за някои болестни състояния, при които имунната система действа необичайно и атакува определени телесни тъкани. Причината за МС не е известна, но се смята, че вирусните инфекции са евентуален отключващ фактор. Накрая компоненти от имунната система атакуват миелиновата обвивка около нервните влакна на ЦНС и оставят плаки върху миелина, който е важно мастно вещество.  Самото име „множествена склероза“ е свързано с многобройните участъци увредена тъкан по нервните влакна.

Миелинът обгръща някои нервни влакна и осигурява един вид електрическа изолация. Така че когато миелинът се разгради, това може напълно да блокира електрическите импулси или пък те да бъдат предадени на близки нерви и така да възникнат анормални импулси. Тъй като уврежданията могат да са навсякъде в ЦНС, често пациентите имат съвсем различни симптоми. Някои дори може при всеки пристъп да имат различни симптоми, в зависимост от това коя част на ЦНС е засегната. Въпреки всичко симптомите често са умора, отпадналост, скованост в крайниците, трудности при ходене, замъглено виждане, бодежи и парене, нарушения във функциите на пикочния мехур и червата, както и разсеяност и замъглена преценка. Обнадеждаващо е обаче, че според специалисти от Американското национално дружество за МС много пациенти „не стават пълни инвалиди“. (Виж блока „Четирите основни вида МС“.)

Както било в случая на Ейвис, в началото може да е трудно да се разпознае болестта, понеже симптомите са характерни и за други заболявания. Но с течение на времето се създава пълна картина на повтарящите се прояви на болестта и тогава лекарите обикновено са в състояние да поставят по–точна диагноза. (Виж блока „Изследвания за МС“.)

По света около 2,5 милиона души страдат от МС. В това число влизат над 3500 души в България, близо 50 000 в Канада и 350 000 в САЩ, където всяка седмица болните се увеличават с 200 души. „След травмите, [МС] е най–често срещаната причина за инвалидност вследствие на неврологични увреждания в периода на младостта и зрялата възраст“, се казва в един медицински справочник. Жените, болни от МС, са два пъти повече от мъжете, като първите симптоми обикновено се появяват на възраст между 20 и 50 години.

Борба с МС

Тъй като все още няма лечение за МС, лекарите се борят с болестта, като се опитват да спрат или забавят нейното напредване и да отслабят симптомите. Лекарствата, които забавят МС и намаляват силата на пристъпите, включват поне два вида интерферон (естествен белтък, произвеждан от имунните клетки) и лекарство, наречено глатирамер ацетат.

Лекарите предписват и кортикостероиди на някои пациенти, за да потиснат възпалението и да ускорят възстановяването след пристъп. Но „продължителното лечение с кортикостероиди се предпочита рядко и може да доведе до множество усложнения, в  това число остеопороза, язва и диабет“, се казва в медицинското издание „Наръчник на Мърк“. Освен това терапията със стероиди може да не промени цялостното протичане на болестта. Затова някои лекари предпочитат да не лекуват слабите пристъпи. *

Някои изследователи имат различен подход и проучват начините за възстановяване на увредения миелин. В лабораторни проучвания са открили родоначални клетки, които могат да дадат зрели дъщерни клетки, произвеждащи миелин. Ако разберат как да стимулират този процес, ще са в състояние да карат тялото да поправя увредените нерви.

Как да се справяме с МС

Над 50 процента от хората с МС казват, че умората е един от най–големите проблеми, с които трябва да се справят. Умората може да усложни симптомите на болестта, като така повлияе на трудоспособността и на кариерата. Освен това може да подкопае увереността на човека в неговите способности да контролира болестта. Ето защо много от болните, които изпитват умора следобед, са установили, че е добре да вършат работата си по–рано през деня и редовно да си почиват следобед. Например едночасовата почивка всеки следобед е помогнала на Ейвис да продължи да работи като целодневен доброволен проповедник.

Във връзка с общите медицински грижи за болните от МС, в изданието „Принципи на Харисън за вътрешните болести“ се набляга на това колко важно е да се поддържа добро здраве, „в това число човек да намали стреса, да се храни балансирано, да избягва рязкото сваляне на теглото и да си почива достатъчно“. Според повечето изследователи стресът може да ускорява пристъпите. Затова е хубаво болният да определи някои стресови фактори, които би следвало да избягва.

От друга страна, доколкото обстоятелствата им позволяват, хората с МС трябва да се стараят да водят нормален и деен живот, но без да се преуморяват или да се излагат на прекалено високи или ниски температури. Освен това е полезно да правят достатъчно физически упражнения. В „Наръчник на Мърк“ се казва: „Препоръчват се редовни  упражнения (например използване на велоергометър или пътека за бягане, плуване, гимнастика), дори за пациенти в по–напреднал стадий на болестта, понеже това подобрява състоянието на сърцето и мускулите, намалява спазмите и се отразява добре психически.“

„Важно е да познаваш тялото си — казва Ейвис. — Когато започна да чувствам необикновено силна умора, усещам бодежи или изтръпване в крайниците, тогава знам, че е време да забавя темпото за ден–два. Това ми помага да се боря успешно с болестта.“

Депресията също може да е проблем за страдащите от МС, но тя не е непременно пряко последствие от болестта. След шока от първоначалната диагноза пациентите обикновено преминават през различни емоционални състояния: отказ да се приемат фактите, гняв, отчаяние, тъга и чувство на безпомощност. Нормално е да се появят подобни чувства, но в повечето случаи те отстъпват място на по–положителна нагласа.

Разбира се, това може да се отрази също на семейството и на приятелите на болния. Те често споделят мъката му, след като е научил, че има МС. Но на тях ще им е по–лесно да се справят и да му оказват подкрепа, ако се постараят да научат повече за болестта. Например хубаво е да знаем, че МС не скъсява значително продължителността на живота, не е заразна и не се предава пряко по наследство. Данните обаче показват, че склонността към развиване на болестта е наследствена.

Много хора с МС водят пълноценен и щастлив живот. Ейвис намира допълнителни сили във връзката си с Бога и в библейската надежда за бъдещето. Да, тя очаква с нетърпение времето, когато Божието Царство ще управлява и никой няма да каже „Болен съм“. (Исаия 33:24; Откровение 21:3, 4) Ако имаш МС или някакво друго сериозно заболяване, нека „утехата от писанията“ подкрепя и тебе и ти помага да се справяш по–резултатно с изпитанията си. (Римляни 15:4)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 20]

Четирите основни вида МС

Ремитентна: Това е най–често срещаната форма на болестта и се наблюдава при 70–80 процента от пациентите след започването на симптомите. Пристъпите се редуват с периоди на ремисия, през които симптомите частично или напълно изчезват. Между пристъпите няма признаци за напредване на болестта.

Вторично прогресираща: Около 70 процента от пациентите, които първоначално са с ремитентна форма на болестта, впоследствие развиват вторично прогресираща МС. Пристъпите може да продължават, но освен това се наблюдава бавно, непрекъснато влошаване на неврологичните функции.

Мълниеносна: Тази форма на МС засяга около 10 процента от пациентите и от самото начало постоянно се влошава. Пациентите имат остри пристъпи, след които в някои случаи има подобрение, а в други — не. За разлика от ремитентната форма, между отделните пристъпи болестта напредва.

Първично прогресираща: Тази форма на МС засяга 10–15 процента от пациентите. От самото начало тя се влошава почти непрекъснато, без пристъпите и периодите на ремисия да са ясно разграничени. Скоростта, с която напредва болестта, може да се променя и дори понякога да се наблюдават временни малки подобрения. Среща се по–често сред хората, които развиват МС след четирийсетгодишна възраст.

[Източник]

Източници: Американско национално дружество за МС и книгата „Множествената склероза в клиничната практика“. В зависимост от източника процентите малко се различават.

[Блок на страница 21]

Изследвания за МС

Ядреномагнитен резонанс (ЯМР): ЯМР е един от най–резултатните методи за получаване на много подробно изображение на мозъчната тъкан. Това изображение може да покаже наличните признаци за МС или поне да изключи възможността от други болести при пациенти с МС.

Изследване на гръбначномозъчната течност (ГМТ): ГМТ се извлича от гръбначния стълб чрез лумбална пункция. Лекарите търсят вещества, получени при увреждането на миелина, и отклонения в нивото на определени вещества от имунната система.

Евокирани потенциали: Използва се компютърно оборудване, за да се измери средното количество време, необходимо на нервните сигнали да пропътуват по нервните пътища. При 80–90 процента от болните от МС се наблюдават аномалии.

[Блок/Снимки на страница 22]

Как да се справиш с МС

Подкрепа: Близките взаимоотношения с проявяващи разбиране и отзивчиви роднини и приятели влияят положително на болния. Така че потърси помощ, когато се нуждаеш от подкрепа, и избягвай да се изолираш от околните.

Открито общуване: Желанието да говориш открито за болестта си и за предизвикателствата, свързани с нея, помага на другите да те разберат, а на тебе — да се справяш по–лесно. И обратното, нежеланието за общуване може да доведе до недоразумения, отчаяние и изолиране от околните.

Духовност: Съществуват все повече доказателства, че духовността влияе положително на здравето и насърчава полезни качества, в това число и оптимистичен възглед за бъдещето. Това е в съгласие с думите на Исус: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ (Матей 4:4)

Чувство за хумор: Въпреки че няма нищо смешно в МС, смехът може да е добра терапия за тялото и ума.

[Източник]

Въз основа на книгата „Множествената склероза в клиничната практика“.

[Снимка на страница 19]

МС се среща два пъти по–често при жените, отколкото при мъжете

[Снимка на страница 21]

Редовните упражнения са полезни за тялото и ума