Река, която потекла в обратната посока

КАТО гънка върху картата на Съединените щати, река Мисисипи разделя страната на две. В Минесота, от където извира, тя е широка едва три метра. Но по 3700–километровото си протежение бързо се разширява, когато десетки притоци се вливат в течащите ѝ на юг води. Близо до Ню Орлеанс (Луизиана) реката достига шейсет метра дълбочина и един километър широчина. Всяка секунда петнайсет милиона литра вода се вливат през делтата ѝ в Мексиканския залив. При наводнение това количество може да се увеличи до осемдесет милиона литра в секунда.

Хората, които живеят край реката, знаят какво може да причини това огромно количество вода. Виждали са я как наводнява поля, разрушава диги, завлича къщи и отнема човешки живот. Но малцина днес могат да си представят какво се случило с реката преди не повече от двеста години.

През декември 1811 г. в централната долина на Мисисипи се развихрила невидима стихия, която не утихнала седмици наред. В резултат на поредица силни земетресения речното корито се издигало и потъвало като развълнувано море. Земята се нагънала толкова много, че на 7 февруари 1812 г., нагоре по течението си от Ню Мадрид * (Мисури), огромната река Мисисипи потекла на север, вместо на юг.

Дни на страх и безпокойство

Кулминацията на това събитие било време на ужас, известно като земетресенията в Ню Мадрид. На 16 декември 1811 г. в два часа сутринта първият трус разтърсил югоизточната част на днешния щат Мисури. Фермерите и гражданите се събудили, когато покъщнината им започнала да се движи и порцелановите им съдове се разбили на пода. Къщите се измествали от основите си. Хората бягали на открито, треперещи поради студа и земните трусове. Собствените им домове, където преди намирали спокойствие и сигурност, сега застрашавали живота им.

Макар и по–слабо, земята продължила да се тресе до разсъмване. Около седем часа сутринта имало друго силно земетресение. След това около единайсет часа последвал по–мощен трус. Земята се пропукала. От пукнатините като ужасяващи фонтани  бликнали тиня, вода и въглища. Вонящи серни изпарения се издигали от вътрешността на земята и замърсявали въздуха. Очевидци разказват как хиляди объркани птици отлетели надалече от района на бедствието. Когато трусовете спрели, град Литъл Прери (Мисури) бил в руини.

Пътешествие по буйната реката

По време на земетресенията новият параход „Ню Орлеанс“ се бил отправил към Ню Орлеанс (Луизиана), като плавал надолу по река Охайо към Мисисипи. Веселото настроение на борда било заменено от мрачно безпокойство, когато параходът навлязъл във водите, засегнати от земетресенията. Бреговете се тресели и пропадали в реката. Дърветата, които отдавна били потънали, изплували на повърхността и застрашавали да се врежат право в корпуса на плавателния съд. Големи вълни клатели парахода като коркова тапа. Навигационните карти, подготвени за пътуването, били безполезни, тъй като земетресенията изместили речното корито. Приятното пътешествие се превърнало в пътуване на ужасите.

На 19 декември 1811 г. параходът „Ню Орлеанс“ стигнал до Ню Мадрид, откъдето екипажът се надявал да попълни запасите си. Но някогашният красив крайречен град не можел да окаже помощ. Малкото хора, които все още били там, отчаяно давали знаци на парахода да спре и да ги отведе от димящите развалини на градските постройки.

Параходът обаче продължил пътуването си по Мисисипи, а пътниците на борда му треперели като лист. Той минал край заприличалия на призрачен град Пойнт Плезънт. Литъл Прери бил следващият град по пътя. И там параходът не спрял, тъй като по–голямата част от града вече била потопена, а останалите на сушата сгради били разрушени.

Още по̀ на юг параходът се натъкнал на куп огромни стволове, които плавали по реката. Земетресенията били изкоренили десетки дървета, които паднали във водата. След като си проправили път през тях, членовете на екипажа на „Ню Орлеанс“ пуснали котва до остров № 32, разположен близо до днешния град Осеола (Арканзас). На 21 декември около четири и половина часа сутринта един пътник усетил, че нещо странно подръпва парахода напред. На разсъмване станало ясно какво се било случило. Корабното въже било опънато надолу във водата. Не се виждала никаква суша. През нощта речното корито пропаднало и остров № 32 изчезнал под повърхността на водата, което било още едно от нещастията, причинени от земетресенията в Ню Мадрид.

„Ню Орлеанс“ завършил успешно първото си пътуване. Това е първият параход, който плавал по протежението на цялата река. Но още по–голямо постижение навярно е това, че той изобщо успял да стигне до крайната си цел.

Още трусове

През януари 1812 г. последвали още слаби трусове. На 23 януари около девет часа сутринта хората с ужас усетили друго силно земетресение. Град Пойнт Плезънт (Мисури), който бил засегнат от земетресенията и първия път, се намирал близо до епицентъра на труса, но жителите му вече били избягали. Когато през февруари 1812 г. някои от тях се завърнали, не открили и следа от града. След земетресението на 23 януари Пойнт Плезънт и земята, върху която бил разположен градът, пропаднали в река Мисисипи.

Тъй като се страхували, че е дошъл краят на света, много хора в югоизточната част на Мисури започнали да се обръщат към религията. Някои свещеници се радвали, когато наскоро покаялите се миряни препълвали  църквите, които дълго време пустеели. Други се съмнявали в подбудите на бързо увеличаващите се вярващи, като ги наричали християни от земетресението. Пастор Джеймс Б. Финли изнесъл пламенна проповед, в която цитирал Откровение 6:17, където се казва: „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ Трудно обаче било да се устои не духовно, а в буквален смисъл, тъй като земята силно се тресяла.

Последната стихия

Макар че свещениците отправяли настойчиви молби за помощ към небесата, бедствието продължавало с пълна сила. На 7 февруари 1812 г. преди разсъмване жителите на югоизточната част на Мисури отново прекъснали неспокойния си сън поради мощни сеизмични вълни от епицентъра на трусовете, намиращ се под тях. Това най–разрушително земетресение било толкова силно, че срутило комини в отдалечения на 650 километра град Синсинати (Охайо). Освен това в резултат на труса забили камбаните в Бостън (Масачусетс), отдалечен на 1600 километра. На север, в Монреал (Канада), приборите по масите се разтракали. Един мъж от Кентъки, който живеел на около 130 километра от епицентъра на земетресението, записал в корабния си дневник: „Ако не се измъкнем оттук, земята ще ни погълне живи.“ В крайречния град Ню Мадрид обаче стихията се развихрила с невероятна сила.

Предишните трусове вече били нанесли тежки поражения в Ню Мадрид, като убили няколко граждани и прогонили повечето от оцелелите. Земетресението на 7 февруари напълно унищожило града. Когато то започнало, хората, които били останали там, успели да избягат навреме. Високият бряг, на който бил разположен градът, пропаднал в Мисисипи, при което буйното течение завлякло дървени и тухлени постройки и каменните настилки на Ню Мадрид. За кратко време била заличена всяка следа от съществуването на града.

Въздействие върху реката

Близо до Ню Мадрид земетресенията довели до образуването на временни водопади по течението на Мисисипи. Докато се спускали по тях, десетки лодки се преобърнали. Трусът на 7 февруари предизвикал издигане и потъване на земната повърхност, в резултат на което реката променила посоката си. Под нея се отворили огромни пукнатини, при което се образували водовъртежи, в които изчезнали много лодки. Трусовете изместили коритото на Мисисипи и наводнили градове и ферми. Освен това те отклонили вода от реката, като така в Тенеси се образувало голямото езеро Рилфут, което преди 1812 г. не съществувало. Дърветата, които някога растели на сушата, днес се издигат в центъра на езерото, здраво вкоренени в наводнената почва.

Не се знае точно с какъв магнитуд били тези земетресения, тъй като през 1812 г. съвременните сеизмографи не съществували. Учените предполагат, че навярно най–малко три от земетресенията в Ню Мадрид били от осма степен по скалата на Рихтер. Това са най–силните земетресения в съседните американски щати и са сред най–мощните, разтърсвали някога земята. Макар че засегнатият район бил рядко населен, десетки, може би стотици, загинали при бедствието.

Днес река Мисисипи минава през югоизточната част на Мисури, сякаш никога нищо не се е случвало. Но ако тя можеше да говори, щеше да разкаже много интересни подробности за времето, когато потекла в обратната посока.

[Бележки под линия]

[Карти на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

МИСУРИ

река Мисисипи

Ню Мадрид

[Снимка на страница 27]

Параходът „Ню Орлеанс“

[Източник]

Used by permission, State Historical Society of Missouri, Columbia

[Снимка на страница 28]

Земетресенията довели до образуването на езерото Рилфут

[Информация за източника на снимката на страница 26]

U.S. Fish & Wildlife Service, Washington, D.C./Dave Menke