Надежда за болните

В МИНАЛОТО хората избягвали болните от разстройство на настроението. В резултат на това много от тях били отхвърлени от обществото. Някои били уволнявани или не можели да си намерят работа. Най–близките роднини на други ги отбягвали. Често това само влошавало проблема и пречело на болните да получат помощ.

През последните десетилетия обаче бяха направени големи крачки в разбирането на същността на клиничните депресии и биполярните разстройства. Сега вече е напълно ясно, че тези състояния се лекуват. Но получаването на помощ не винаги е лесно. Защо?

Разпознаване на симптомите

Диагноза разстройство на настроението не се поставя след кръвен тест или рентгенова снимка. Затова поведението, мисленето и преценките на човека се наблюдават за определен период от време. Трябва да са налице редица симптоми, за да се постави тази диагноза. Проблемът е, че понякога другите в семейството и приятелите не осъзнават, че това, което наблюдават, е доказателство за разстройство на настроението. „Дори когато хората са съгласни, че поведението на някого не е нормално — пише д–р Дейвид Дж. Микловиц, — те може да имат много различни мнения за причините, които карат човека да се държи по този начин.“

Освен това, дори когато другите в семейството усещат, че положението е сериозно, може да е трудно да убедят болния, че се нуждае от медицинска помощ. Или ако ти си болен, може да не искаш да потърсиш помощ. Д–р Марк С. Голд пише: „Може би ти вярваш в това, което мислиш, когато си в депресия — че за нищо не ставаш и затова няма смисъл да търсиш помощ, след като и бездруго няма надежда за човек като тебе. Вероятно искаш да поговориш с някого, но мислиш, че да си в депресия е нещо срамно и че вината за това е изцяло твоя. ... Може би не осъзнаваш, че това, което изпитваш, е депресия.“ Но за страдащите от  тежка депресия медицинските грижи са решаващи.

Разбира се, всеки понякога се чувства паднал духом и това не означава непременно, че има разстройство на настроението. Но ако тези чувства са по–силни от временна тъга или меланхолия? А ако продължават необикновено дълго — две или повече седмици? Представи си също, че депресивното настроение ти пречи да действаш нормално — било то на работа, в училище или когато си сред хора. В такъв случай ще бъде мъдро да се консултираш със специалист, който има необходимата квалификация да диагностира и лекува депресивните състояния.

Когато става въпрос за биохимичен дисбаланс, може да се предпишат лекарства. В други случаи може да се започнат само консултации, които да помогнат на болния да се научи да се справя със състоянието си. Понякога комбинирането и на двата подхода дава хубави резултати. * Важното е да потърсиш помощ и да я получиш. „Често болните са уплашени и се срамуват от състоянието си — казва Ленор, споменатата в предната статия болна от биполярно разстройство. — Но истинският срам е, че подозираш, че имаш проблем, а не търсиш помощта, от която отчаяно се нуждаеш.“

Ленор говори от личен опит. „Една година бях почти напълно отпаднала — казва тя. — Когато един ден се почувствах малко по–силна, реших да се обадя на лекар и да си запиша час.“ На Ленор била поставена диагноза биполярно разстройство и ѝ изписали лекарства. Това бил повратен момент в нейния живот. „Чувствам се нормално, когато си пия лекарствата — казва Ленор, — но трябва постоянно да си напомням, че ако спра да ги пия, всички симптоми ще се появят пак.“

Брандън, който страда от депресия, се чувства по подобен начин. „Като тийнейджър — казва той, — често мислех за самоубийство поради смазващото ми чувство за безполезност. Отидох на лекар чак когато станах над 30–годишен.“ Като Ленор, и Брандън пие лекарства, за да се справи с разстройството на настроението, но е необходимо и още нещо. „За да подпомогна цялостното си състояние — казва той, — се грижа за ума и тялото си. Почивам си и внимавам какво ям. Също така изпълвам ума и сърцето си с положителни мисли от Библията.“

 Но Брандън отбелязва, че клиничната депресия е здравословен, а не духовен проблем. За да може болният да се възстанови, е много важно да осъзнава това. Брандън разказва: „Веднъж един добронамерен събрат християнин ми каза, че понеже в Галатяни 5:22, 23 се казва, че радостта е плод на Божия свети дух, щом съм в депресия, най–вероятно правя нещо, което спира действието на този дух. Това ме накара да се почувствам още по–виновен и по–потиснат. Но след като започнах да получавам помощ, мрачните облаци над мене започнаха да се разсейват. Чувствах се много по–добре. Да бях потърсил помощ по–рано!“

Можеш да надвиеш болестта

Вероятно разстройството на настроението ще продължи да причинява трудности на болния дори след като има диагноза и е започнато лечение. Кели, която се бори с тежка депресия, е благодарна за оказаната ѝ професионална медицинска помощ. Но тя установила, че освен нея е много важна и подкрепата на околните. В началото Кели не желаела да търси помощ от другите, защото не искала да ги обременява. „Трябваше да се науча не само да търся помощ, но и да я приемам — казва тя. — Чак когато започнах да говоря открито, успях да спра да се пързалям по наклонената права към дълбините на депресията.“

Като Свидетелка на Йехова, Кели посещава събранията в Залата на Царството заедно със своите събратя. Понякога обаче, дори тези радостни събития представляват предизвикателство. „Често осветлението, движещите се наоколо хора и шумът може да са голям проблем. После се появява вината и депресията се задълбочава, защото смятам, че моето разстройство на настроението отразява липсата на духовност.“ Как се справя Кели с тази ситуация? Тя сама отговаря: „Разбрах, че депресията е заболяване, с което трябва да се боря. Тя не е отражение на моята любов към Бога или към събратята ми християни. Тя не отразява реално духовността ми.“

Лучия, спомената по–рано в поредицата от статии, е благодарна за отличните медицински грижи, които  получила. „Да отида на психиатър беше жизненоважно, за да се науча да издържам промените в настроението ми, които съпътстват това заболяване, и да се справям с тях“ — казва тя. Лучия подчертава и колко е важна почивката. „Сънят е важен, за да се справиш с манията. Колкото по–малко спя, толкова повече затъвам в нея. Затова, когато не мога да заспя, вместо да ставам, се научих да лежа и да си почивам.“

Шийла установила, че е полезно да си води дневник, в който да излива чувствата си. Тя вижда забележителен напредък в нагласата си. Но все пак съществуват предизвикателства. „Умората някак си заразява ума ми с отрицателни мисли — казва тя. — Но се научих да ги потискам или поне да намалявам влиянието им.“

Утеха от Божието Слово

Библията осигурява укрепваща помощ на всички, които страдат от ‘обезпокояващи мисли’. (Псалм 94:17–19, НС, 22) Шери, например, намира Псалм 72:12, 13 за особено насърчаващ. В него псалмистът казва за назначения от Бога Цар, Исус Христос: „Той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните.“ Шери била насърчена и от думите на апостол Павел, записани в Римляни 8:38, 39: „Уверен [съм], че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов.“

Илейн, която е болна от биполярно разстройство, смята, че взаимоотношенията ѝ с Бога са нейният пристан в емоционално отношение. Тя намира голяма утеха в думите на псалмиста: „Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ (Псалм 51:17) „Наистина е утешаващо да знаеш, че нашият любещ небесен Баща Йехова ни разбира — казва тя. — Укрепващо е да се приближаваш до него в молитва, особено във време на голямо безпокойство и страдание.“

Както се вижда, животът с разстройство на настроението предоставя необикновени предизвикателства. Но Шери и Илейн разбрали, че молитвата и упованието в Бога наред с подходящо лечение им помага да подобрят живота си. Как обаче другите в семейството и приятелите могат да помогнат на хората, които страдат от биполярно разстройство или от депресия?

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 10]

„След като започнах да получавам помощ, мрачните облаци над мене започнаха да се разсейват. Чувствах се много по–добре.“ — БРАНДЪН

[Блок на страница 9]

Наблюденията на един съпруг

„Преди да се разболее, Лучия влияеше положително на много хора със своята богата душевност. Дори сега, когато жена ми е спокойна и някой я посети, нейната сърдечност силно го трогва. Повечето хора обаче не знаят, че Лучия ту е в крайна депресия, ту в крайна мания. Това са последствията от биполярното разстройство — болестта, от която тя страда през последните четири години.

За Лучия е нещо обичайно по време на периодите на мания да стои будна до един, два или дори до три часа през нощта и да прехвърля в ума си множество творчески идеи. От нея просто струи енергия. Тя реагира бурно на най–незначителните неща и харчи импулсивно пари. Създава много опасни ситуации, като се мисли за неуязвима и че за нея не съществува никаква опасност — морална, физическа или каквато и да е друга. Поради тази импулсивност съществува и риск от самоубийство. След манията винаги изпада в депресия, която обикновено е толкова тежка, колкото и предхождащата я мания.

Животът ми коренно се промени. Въпреки че Лучия се лекува, това, което можем да направим днес, може да е съвсем различно от направеното вчера или от онова, което ще направим утре. Това се променя според обстоятелствата ни. Трябваше да стана по–гъвкав, отколкото си мислех, че мога да бъда.“ — Марио.

[Блок/Снимка на страница 11]

Когато са предписани лекарства

Някои хора смятат, че е признак на слабост да пият лекарства. Но помисли за следното: Диабетикът трябва да се подложи на лечение, което може да включва да си инжектира инсулин. Дали това е признак на слабост? Съвсем не! Това е просто начин да регулира усвояването на хранителните вещества в тялото си, за да се поддържа здрав.

Същото е и с пиенето на лекарства срещу депресия и биполярно разстройство. Много хора извличат полза от редовни консултации със специалист и така научават много неща за своето заболяване, но въпреки това трябва да се внимава. Когато е налице химически дисбаланс, заболяването не може да се излекува просто с разговори. Стивън, който е болен от биполярно разстройство, разказва: „Лекуващата ме лекарка ми представи нещата така: Може да дадеш безброй уроци по шофиране на някого, но ако му дадеш кола без волан или спирачки, тези уроци няма да са от голяма полза. По същия начин, ако даваме само консултации на човек с депресия, може да не постигнем желания резултат. Първата важна стъпка в тази посока е да постигнем химически баланс в мозъка.“

[Снимка на страница 10]

Библията осигурява укрепваща помощ на всички, които страдат от отрицателни мисли