Борбата срещу името на Бога

ЮДЕЙСКИЯТ книжовник Анания бен Терадион живял през втори век и бил известен с това, че организирал публични събрания, на които поучавал от свитъка Сефер Тора, съдържащ първите пет книги на Библията. Характерно за него било също, че използвал личното име на Бога и учел другите на това. И как можел да преподава Тора без да говори за Божието име, след като в първите пет библейски книги то се среща над 1800 пъти?

По времето на Бен Терадион обаче юдейските книжовници живеели в опасност. Според юдейските историци римският император отредил смъртно наказание за всеки, който престъпва закона, като поучава или практикува юдаизма. След време римляните арестували Бен Терадион. По време на ареста си той държал екземпляр на Сефер Тора. В отговор на обвинителите си той открито признал, че като поучава от Библията, просто се подчинява на Божията заповед. Въпреки това бил осъден на смърт.

В деня на екзекуцията си Бен Терадион бил увит в същия библейски свитък, който носел при ареста си. След това го изгорили на клада. В „Енциклопедия Юдаика“ се казва, че „за да удължат страданията му, поставили мокри съчки върху сърцето му, така че да не умре бързо“. Като част от наказанието, съпругата му също била екзекутирана, а дъщеря му била продадена в публичен дом.

Макар че римляните били отговорни за бруталното убийство на Бен Терадион, в  Талмуда a се казва, че той „бил изгорен, тъй като произнасял буква по буква Името [на Бога]“. Юдеите наистина считали произнасянето на Божието име за сериозен грях.

Третата заповед

Явно през първи и втори век сред юдеите се разпространило суеверие относно използването на Божието име. В сборника Мишна, съдържащ тълкувания на равини, които станали основа на Талмуда, се казва, че „този, който изговори буква по буква Божието име“, няма дял в бъдещия земен рай, обещан от Бога.

Как възникнала тази забрана? Според някои хора за юдеите името на Бога било твърде свято, за да бъде произнасяно от несъвършените хора. След време започнали да се боят дори да го пишат. Според една енциклопедия този страх възникнал поради опасението, че документът, в който то е написано, може по–късно да бъде изхвърлен, което ще оскверни Божието име.

В „Енциклопедия Юдаика“ се казва, че „хората не произнасяли името ЙХВХ, ... защото погрешно разбирали Третата заповед“. Третата от Десетте заповеди, които Бог дал на израилтяните, гласи: „Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“ (Изход 20:7) Така заповедта на Бога името му да не се използва по неправилен начин се превърнала в суеверие.

Разбира се, никой днес не твърди, че Бог ще накаже с изгаряне на клада всеки, който произнесе името му! Въпреки това юдейските суеверия относно личното име на Бога все още съществуват. Мнозина продължават да наричат тетраграмата „неизразимото Име“ или „непроизносимото Име“. За да не нарушат традицията, в някои общества хората умишлено изговарят погрешно името на Бога. Например вместо съкратената форма на неговото лично име, Ях, те казват Ках, а вместо алилуя — алилука. Някои дори не изписват изцяло думата „Бог“, а заместват една или повече букви с тиренце и пишат „Б–г“.

По–нататъшни опити да се скрие Името

Последователите на юдаизма обаче не са единствените, които не използват Божието име. Да разгледаме случилото се с Йероним, който бил католически свещеник и секретар на папа Дамас I. През 405 г. той завършил своя превод на цялата Библия на латински, който станал известен като латинската „Вулгата“. Йероним не използвал името на Бога в превода си. Вместо това, следвайки тогавашната традиция, го заменил с думите „Господ“ и „Бог“. Латинската „Вулгата“ станала първият официален католически превод на Библията и била използвана като основа за преводи на други езици.

 Католическият „Дуейски превод“ от 1610 г., например, е английски превод на „Вулгата“. Затова не е чудно, че в него личното име на Бога не се среща в нито един стих. Това обаче не бил просто поредният превод на Библията. До 40–те години на XX век това била единствената официална Библия за католиците, говорещи английски. Така векове наред името на Бога наистина било скрито за милиони предани католици.

Обърни внимание и на „Превод на крал Джеймс“. През 1604 г. кралят на Англия, Джеймс I, възложил на група учени да преведат Библията на английски. Около седем години по–късно те завършили „Превод на крал Джеймс“, известен също като „Официален превод“.

Тези преводачи също избягвали да използват Божието име, като го написали само в няколко стиха. В повечето случаи заменили тетраграмата с думите „ГОСПОД“ или „БОГ“. Милиони хора започнали да използват този превод. В „Световна енциклопедия“ се казва, че „в продължение на повече от 200 години след издаването на „Превод на крал Джеймс“ не бил направен нито един значим превод на Библията на английски. През това време повечето от хората, говорещи английски, използвали „Превод на крал Джеймс“.

Това са само три от многото преводи на Библията, издадени през изминалите столетия, в които името на Бога не се използвало или се омаловажавало. Не е чудно, че днес повечето т.нар. християни се боят да го използват или изобщо не го знаят. Вярно е, че през годините някои преводачи на Библията са включвали личното име на Бога в преводите си. Повечето от тях обаче са издадени през последните години и не оказват влияние върху общоприетото отношение спрямо Божието име.

Традиция, която противоречи на Божията воля

Това, че повечето хора не използват Божието име, е тясно свързано с човешките традиции, а не с библейските учения. „Никъде в Тора не се забранява произнасянето на Божието Име. Всъщност от Писанието става ясно, че то се използвало широко“ — обяснява юдейският изследовател Трейси Рич, автор на уебстраница за юдаизма (Judaism 101 Web site). Наистина, в библейски времена поклонниците на Бога използвали името му.

Несъмнено като знаем името на Бога и го използваме, действаме в хармония с правилния начин на поклонение, по който той бил почитан в библейски времена. Това може да е първата стъпка към развиването на лични взаимоотношения с него, което е много по–важно отколкото просто да знаем името му. Йехова Бог всъщност сам ни кани да направим това. Той вдъхновил написването на сърдечната покана: „Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас.“ (Яков 4:8) Може обаче да се питаш как е възможно смъртен човек да се радва на такава близост с Всемогъщия Бог. В следващата статия се обяснява как можеш да развиеш взаимоотношения с Йехова.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

Алилуя

За какво се сещаш, когато чуеш думата „алилуя“? Навярно тя ти напомня за музикалното произведение „Месия“ на Хендел, написано през XVIII век, в което хорът тържествено пее „Алилуя“. Със сигурност си чувал думата „алилуя“ при различни случаи. Навярно дори я използваш от време на време. Но знаеш ли какво означава тя?

Алилуя — транслитерация на еврейския израз халелу–Ях, който означава „възхвалявайте Ях“.

Ях — поетична съкратена форма на Божието име Йехова. В Библията тя се среща над петдесет пъти, често като част от думата „алилуя“.

[Блок на страница 7]

Божието име в твоето име

Много библейски имена все още се използват. В някои случаи първоначалното им значение на иврит всъщност включвало личното име на Бога. Тук са изброени няколко такива имена и тяхното значение. Може би твоето име е едно от тях.

Захари — „Йехова помни“

Иван — „Йехова проявява благоволение“

Илия — „Йехова е мой Бог“

Йоана — „Йехова е състрадателен“

Йосиф — „Нека Ях b прибави“

Матей — „Дар от Йехова“

[Бележки под линия]

 [Блок на страница 8]

Библейски названия за Бога

В еврейския текст на Светото писание се използват много названия за Бога, като например Всемогъщ, Създател, Баща и Господар. Но случаите, в които той е назован с личното си име, са повече от всички останали, взети заедно. Очевидно Бог иска да използваме името му. Разгледай следния списък на названията, които се появяват в Еврейските писания c.

Йехова — 6973 пъти

Бог — 2605 пъти

Всемогъщ — 48 пъти

Господар — 40 пъти

Творец — 25 пъти

Баща — 8 пъти

Създател — 7 пъти

Стар по дни — 3 пъти

Велик наставник — 2 пъти

[Бележки под линия]

 [Блок на страница 9]

Бог, който прави нещата да стават

Учените не са единодушни относно значението на Божието име Йехова. След подробно изследване на този въпрос обаче мнозина смятат, че то е форма на еврейския глагол хава̀х (ставам), която означава „Той причинява да става“.

Затова в „Светото писание — Превод на новия свят“ d думите в Изход 3:14, с които Бог отговаря на Моисей как е името Му, са преведени така: „Тогава Бог каза на Моисей: „Ще стана това, което ще стана.“ И добави: „Това да кажеш на синовете на Израил: Този, който се нарича „Ще стана“, ме изпрати при вас.“

Този превод е правилен, тъй като Бог може да стане такъв, какъвто е нужно да бъде. Нищо не може да му попречи да влезе в каквато и да е роля, за да извърши волята си. Неговите цели и обещания винаги се изпълняват. Забележително е, че Бог станал Създател, който има неограничена способност да прави нещата да стават. Той направил така, че физическата вселена да започне да съществува. Създал и десетки хиляди духовни творения. Наистина, той е Бог, който прави нещата да стават!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Релеф, изобразяващ екзекуцията на Анания бен Терадион

[Снимки на страници 8, 9]

Места, където може да се види името на Бога

1. Църква в Ломбор (Дания), XVII век

2. Стъклопис на катедрала в Берн (Швейцария)

3. Свитък от Мъртво море на иврит от ок. 30–50 г. (Израел)

[Източник]

Shrine of the Book, Israel Museum, Jerusalem

4. Шведска монета от 1600 г.

[Източник]

Kungl. Myntkabinettet, Sveriges Ekonomiska Museum

5. Немски молитвеник от 1770 г.

[Източник]

From the book Die Lust der Heiligen an Jehova. Oder: Gebaet–Buch, 1770

6. Надпис на камък в Бавария (Германия)

7. Моавски камък от 830 г. пр.н.е. (Париж)

[Източник]

Musée du Louvre, Paris

8. Рисунка на църковен купол в Олтен (Швейцария)