Когато котките станат диви

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

ХИЩНИКЪТ се промъква със снижена глава и дебне жертвата си, без да откъсва поглед от нея. След това присвива лапи и притихва. Мускулите под кафеникавата козина потреперват. След това като стрела преследвачът се втурва към изненаданата жертва. Удря я с острите си нокти и я приковава към земята.

Тази битка на живот и смърт се разиграва не в Африка, а в Австралия. Обратно на очакванията, ловкият хищник не е силен лъв, а малка дива котка. В Австралия има около дванайсет милиона диви котки, които бродят из тропическите джунгли на север, студените възвишения на южните планини и горещите пустини на централните равнини.

Какво представляват тези котки?

Дивите котки на Австралия приличат на домашни, защото именно такива са били предците им. Козината им е със същите цветове (черно, бяло, сиво, рижаво) и шарки (на петна, ивици или чист цвят). Дивите котки обаче развиват по–мускулести рамене и врат от домашните си роднини. Мъжките тежат между три и шест килограма, а женските — между два и четири килограма. Домашните котки зависят от хората, докато дивите са напълно самостоятелни и не са благоразположени към човека.

 Предците на тези диви котки били донесени от Европа от първите австралийски заселници и през XIX век се разпространили из целия континент. Много от тях избягали в дивата природа. Други били пуснати нарочно през 80–те години на XIX век, за да бъде спряно нашествието от зайци, които унищожавали пасищата. Скоро котките се приспособили към новата си среда и станали един от най–многобройните видове, донесени на континента. Днес дивите котки населяват всяко кътче от Австралия, в това число и много от малките околни острови.

Изключително приспособими

Дивите котки са много плодовити. Женската ражда до седем котенца наведнъж още преди да е станала на една година, а от тогава нататък може да ражда до три пъти на година, като всеки път котилото се състои от четири до седем котенца. Тя ще дава потомство през целия си живот от седем–осем години. Ако всяка година ражда по три женски и три мъжки котенца и дъщерите ѝ на свой ред правят същото, за седем години само една дива котка би могла да има седем хиляди потомци.

Но за да се оцелее в суровия климат на Австралия, е необходимо нещо повече от многочисленост. Котките често ловуват вечер или рано сутрин, когато е хладно. Те избягват горещината на деня, като спят в кухи дънери или зайчи дупки. Освен това дивите котки са завладели дори най–суровите пустини, понеже не им се налага да пият вода, за да оцелеят, а могат да си набавят нужната влага от прясното месо на своята жертва.

Дивите котки могат да съобразяват храната си с условията, в които живеят. Според специалисти от Службите по националните паркове и дивата природа в Ню Саут Уелс, макар че предпочитат заешко, „котките убиват и ядат над сто вида местни австралийски птици, петдесет вида бозайници и двуутробни, петдесет вида влечуги и много видове жаби и безгръбначни“. При това имат голям апетит. Количеството храна, което мъжкият изяжда на ден, е между пет и осем процента от теглото му. Ако има котенца, на ден женската изяжда храна колкото двайсет процента от теглото си. На един отдалечен остров 375 диви котки изяли 56 000 заека и 58 000 морски птици само за една година.

Повечето от местните австралийски животни не могат да се защитават от дивите котки. В списанието за околната среда „Екос“ се казва, че според мнозина хищният начин на живот на дивите котки е причината за „слабите резултати от програмите за възстановяване на популациите от застрашени видове в пустите части на Австралия“.

Любимци или натрапници?

Още от древни египетски времена котките са обичани домашни любимци. В Австралия 37 процента от семействата имат най–малко една котка. Много от тези животни не са кастрирани и нежеланите котенца понякога биват изхвърляни в близките храсти, където порастват и се размножават, увеличавайки по този начин броя на дивите котки.

От Австралийските служби по националните паркове и дивата природа дават следните препоръки, така че от домашни любимци котките да не се превръщат в напаст за околната среда: Не пускай котката си навън, особено нощем. Давай ѝ достатъчно храна. Постави ѝ нашийник с името и адреса или ѝ имплантирай микрочип. Сложи ѝ три големи звънчета, за да се плашат дивите животни. Кастрирай я. Направи ограда, която да ѝ пречи да излиза извън двора.

Може би трябва да отделиш време и пари, за да изпълниш тази препоръки. Но за австралийците, които обичат котките, това си струва.

[Снимка на страница 28]

Една от дванайсетте милиона австралийски диви котки

[Източник]

Joel Winter/NSW National Parks and Wildlife Service, Australia

[Информация за източника на снимката на страница 29]

With permission of The Department of Natural Resources and Mines