Очарованието на фойерверките

НЕЗАВИСИМО дали гледаме заря при някое специално събитие, или наблюдаваме откриването на Олимпийските игри, фойерверките са се превърнали в неделима част от много празненства. Илюминации озаряват небето по случай Деня на независимостта в САЩ, Деня на Бастилията във Франция, Освобождението на България и навечерието на Нова година в почти всеки голям град по света.

От кога фойерверките очароват хората? Как се правят тези поразителни спектакли?

Ориенталска традиция

Повечето историци смятат, че китайците са изобретили фойерверките през десети век, когато химиците в Ориента открили, че при смесването на селитра (калиев нитрат) със сяра и дървени въглища се получава взривно вещество. Европейските изследователи, като Марко Поло например, или може би арабските търговци, донесли това избухливо вещество в Европа и до XIV век на стария континент хората вече с удоволствие можели да наблюдават фантастични спектакли от фойерверки.

Но същият този барут, който създавал красиви илюминации, променил хода на европейската история. Войниците го използвали, за да изстрелват оловни куршуми, да взривяват крепостни стени и да унищожават политически сили. „През Средновековието — се казва в „Енциклопедия Британика“ — заедно с военните експлозиви в Европа се разпространили и фойерверките и майсторите на взривни вещества трябвало да организират пиротехнически тържества при победа или сключване на мир.“

Междувременно китайците явно не обръщали никакво внимание на разрушителната сила на барута. През XVI век йезуитският мисионер в Китай Матео Ричи писал: „Китайците не могат да боравят добре с огнестрелни оръжия и оръдия и почти не ги използват за военни цели. Селитрата обаче не се пести при направата на фойерверки при различни народни игри и фестивали. Китайците много обичат такива спектакли ... Уменията им в изработката на фойерверки са наистина забележителни.“

Тайните на спектакъла

Първите майстори на фойерверки несъмнено са се нуждаели както от умения, така и от смелост, докато са измисляли нови пиротехнически устройства. Те открили, че барутът на големи гранули гори относително бавно, а на малки — избухва изведнъж. Били измислени ракети, при които в единия край на бамбукова или хартиена тръба се запечатвали големи зрънца барут. При запалването на барута бързо разширяващите се газове бивали изтласкани навън през отворения край на тръбата и така отпращали ракетата в небето. (Този основен принцип се използва днес при изстрелването на космически ракети.) На върха на ракетата имало фин барут, който да я взриви близо до най–високата точка от полета ѝ.

Технологията на фойерверките почти не се е променила през вековете. Направени са обаче някои подобрения. Първоначално фойерверките в Ориента можели да озаряват небето само в бяло или златисто. Италианците добавили повече цветове. В началото на XIX век те открили, че когато добавят калиев хлорат към барута, температурата при изгарянето е достатъчна, за да превърне металите в газ, който  да оцвети пламъка. Днес се прибавя стронцианит за червен пламък. Ярко белият пламък се получава с помощта на титан, алуминий и магнезий, синият — с медни съединения, зеленият — с бариеви нитрати, а жълтият — със смес, съдържаща натриев оксалат.

Компютрите направиха пиротехническите спектакли още по–вълнуващи. Вместо всичко да става ръчно, техниците могат с невероятна точност да програмират електронно изстрелването на снарядите, така че да избухват в ритъма на музикално изпълнение.

Връзка с религията

Както отбелязъл йезуитският мисионер Ричи, фойерверките били неразделна част от китайските религиозни празненства. В списание „Популярна механика“ се обяснява, че фойерверките били „изобретени от китайците, за да прогонват демоните при новогодишните празненства и други церемонии“. В книгата си „Празниците и обичаите на религиите по света“ Хауърд Харпър казва: „От ранни езически времена народите са носели факли и са палели огньове на големите си религиозни празници. Едва ли нещо би било по–естествено от добавянето на впечатляващи разноцветни фойерверки, чиято светлина се движела сама.“

Скоро след като фойерверките навлезли в т.нар. християнски свят, техните майстори започнали да се свързват и със светица покровителка. В „Енциклопедия Кълъмбиа“ се казва: „Според преданието бащата [на света Варвара] я затворил в кула и после я убил заради това, че е приела християнството. Той бил поразен от мълния и така света Варвара станала покровителка на тези, които правели и използвали огнестрелни оръжия и фойерверки.“

Не се пестят средства

Независимо дали за религиозни, или за светски празненства, хората явно притежават ненаситно желание за все по–големи и по–хубави спектакли с фойерверки. Ричи писал за китайските празненства през XVI век: „Когато бях в Нанкин, видях пиротехнически спектакъл на тържеството през първия месец на годината, което е най–големият празник там. Изчислих, че използваният барут би бил достатъчен да се води голяма война в продължение на няколко години.“ Относно разходите по спектакъла той пише: „Китайците явно не пестят средства за фойерверки.“

Оттогава насам нещата не са се променили много. През 2000–та година само за едно празненство над моста на пристанището в Сидни бяха възпламенени двайсет тона фойерверки за забавление на зрителите, наброяващи над един милион, които се бяха събрали на брега. През същата година в САЩ бяха похарчени 625 милиона долара за близо 70 000 тона фойерверки. Несъмнено хората в много страни продължават да бъдат очаровани от фойерверките и все още може да се каже, че „явно не пестят средства за фойерверки“.

 [Снимка на цялата страница 17]