Изложба на открито на дървени къщи

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Словакия

В НЯКОИ страни красивите къщи от миналото и тяхната история грижливо се съхраняват в музеи на открито. Тези музеи представляват колекция от традиционни постройки, събрани на едно място под открито небе, за да запознаят съвременните поколения с начина на живот и усета за естетика на предшествениците им.

Нека посетим един такъв красив музей на открито, разположен в сърцето на Европа, в областта Орава (северна Словакия).

Музеят в Орава

Музеят на открито в град Зуберец дава реална представа за историята на областта Орава. Той е открит през 1967 г. и включва къщи от 74 близки села и земеделски стопанства, както и от отдалечени, самотни селца. Всички тези постройки били донесени тук на части, след което били внимателно сглобени.

В този музей можем да разгледаме единайсет имота в завършен вид, които представят домовете на видните и на обикновените жители на Орава — кметове, благородници, земеделци, ратаи и занаятчии. Векове наред местните жители се занимавали главно със земеделие, говедовъдство и овцевъдство. Затова са изложени много селскостопански постройки, като например плевни, харман, обори, колиба за пастира и кошара за овцете, както и хамбари и складови помещения, направени от дърво. Тук има и кошер, традиционни ръчно направени инструменти, камбанария, дървена църква и дори имитация на гробище.

Като разгледаме къщите отвътре, виждаме, че традиционната къща в Орава се състои от четири помещения — всекидневна, антре, кухня и килер, или малка задна стая. В някои къщи имало и ниско мазе, чийто под бил покрит с плоски камъни. Къщите са направени от издялано дърво, което често било боядисвано в бяло около прозорците и вратите. Покривите и майсторски изработените им фронтони били покрити с шинди или дъски. Понякога подът във всекидневната бил от пръст, но дори в този случай стените били варосани или облицовани с полирана дървена ламперия. За готвене се използвало огнище в кухнята, като пушекът излизал през комин. Топлината от кухнята отоплявала и всекидневната.

Съвместна работа и веселие

Начинът, по който са проектирани тези дървени постройки, е ясно доказателство за близките взаимоотношения между хората от различни възрасти и за сплотеността на обществото. Домовете и селищата били устроени така, че всички да работят заедно. Наистина, ако не си сътрудничели, те трудно щели да оцелеят в тежките условия на този планински район. Семействата и съседите заедно водели кравите, овцете и гъските на паша, заедно косели полята и карали селскостопанската си продукция на пазара. Освен това хората от цялото село се грижели за пасбищата и черните пътища.

Въпреки усилната работа, селяните като цяло водели щастлив живот, особено по време на жетва. Богатият добив на мляко и раждането на телета и агнета било повод за веселие. При такива случаи из цялата планина ехтели песни и народна музика — изпяти в съзвучие и със съпровод на свирка, устна хармоника или акордеон. През  зимата девойките и омъжените жени се събирали, за да скубят гъши пера за възглавници и юргани. Докато работели, мъжете си разказвали истории. В края на деня всички се събирали, за да танцуват. На някои места в Орава тези традиции продължават и до днес.

Прозорец към миналото

При строежа на тези красиви стари дървени постройки сръчните майстори следвали принципи и планове за строителство, които се предавали от поколение на поколение. Всичко замисляли така, че да могат да използват резултатно строителните материали, които са на разположение в местността. Практическата им мъдрост и усетът им за естетика личат и от приятния начин, по който постройките се вписват в заобикалящата ги среда. Строителите явно влагали душа и ум в работата си.

Световноизвестният архитект Лудвиг Мис ван дер Рое отбелязва: „Всеки удар на брадвата е изпълнен със смисъл и всяко движение на длетото — с настроение. ... Тук е съхранено познанието на цели поколения. Само какво познаване на материала и какъв силен израз на мисли и чувства се вижда в тези постройки! Те са толкова приятни и очарователни! Сякаш са отзвук на песни от древността!“

Докато се наслаждаваме на архитектурата в този музей на открито, се опитваме също да си представим как хората, които са живели в тези къщи, са извършвали ежедневните си дейности. Дано успеем да пренесем част от духа на този спокоен живот в днешния забързан свят.

[Карта на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Зуберец

[Снимка на страница 15]

(1) Дървени къщи; (2) стая; (3) местни жители свирят и танцуват в традиционните си носии