Изпитание на вярата

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

РИЧМЪНД е живописен град в Северен Йоркшир (Англия). През 1066 г., след като норманите завладели Англия, там бил построен замък, от който се разкрива величествена гледка към долината на река Суейл, простираща се до националния парк Йоркшир Дейлс.

В документалния филм „Шестнайсетте от Ричмънд“ беше разкрита важна част от съвременната история на замъка — участта на шестнайсет мъже, които били затворени там по време на Първата световна война, понеже отказали да служат в армията поради съвестта си. Какво се случило с тях?

Военна повинност

Когато Великобритания обявила участието си във войната през 1914 г., подтиквани от патриотизъм, близо 2,5 милиона мъже се записали в армията. Но на фронта загивали все повече войници, а и станало ясно, че войната няма да свърши толкова бързо, колкото политиците били обещали. Затова, както обяснява военният историк Алън Лойд, „вече трябвало да принуждават, а не да молят мъжете да се записват в армията“. Така през март 1916 г. за пръв път в историята на Великобритания неженени мъже били мобилизирани принудително.

Били свикани две хиляди съдилища, за да изслушат жалбите срещу това решение, но само малцина от мъжете, които отказали да служат в армията поради съвестта си, били напълно освободени от военната повинност. Повечето били принудени да се включат в нестроевия корпус, който бил сформиран, за да подкрепя военната машина. Мъжете, които отказвали да направят това, въпреки всичко били третирани като войници и изправяни пред военен съд. Към тях се отнасяли грубо и ги хвърляли в затвора, където условията в повечето случаи били ужасни.

Шестнайсетте от Ричмънд

Петима от шестнайсетте мъже от Ричмънд били Международни изследователи на Библията, както се наричали тогава Свидетелите на Йехова. Хърбърт Синиър, който бил петнайсетгодишен, когато през 1905 г. станал Изследовател на Библията, близо петдесет години по–късно писал: „Затвориха ни в килии, които приличаха повече на тъмници. Навярно не бяха използвани от години, тъй като по пода имаше няколко сантиметра боклуци.“ Вече избелелите и на места неясни рисунки и надписи, които затворниците правели върху варосаните стени на килиите си, наскоро станаха обществено достояние. Те представляват имена, послания и рисунки на любими хора, както и изявления на вярата.

Един затворник просто написал: „По–добре да умра заради принципите си, отколкото заради това, че нямам принципи.“ Много от посланията се отнасят за Исус Христос и неговите учения. Някои от рисунките представляват старателно нарисуван символ, съставен от кръст и корона, който се използвал по това време от членовете на Международното сдружение на Изследователите на Библията (МСИБ). Хърбърт Синиър си спомня, че начертал на стената на килията си „Таблицата на епохите“ от помагалото за изучаване на Библията „Божият план на епохите“ (англ.), но тя не била открита. Навярно се е заличила, подобно на още надписи по  стените на главния затворнически блок или на други помещения. Друг надпис гласи: „Кларънс Хол, Лийдс, М.С.И.Б., 29 май 1916 г. Изпратен във Франция.“

До Франция и обратно!

Броят на пострадалите във военните действия във Франция и Белгия се увеличавал обезпокоително бързо. Военният министър Хорейшо Хърбърт Кичинър и британският генерал Дъглас Хейг отчаяно се нуждаели от повече войници, включително и от женени мъже, които до май 1916 г. също били мобилизирани. За да принудят мъжете да се запишат в армията, военните решили да дадат пример с тези, които отказвали да се подчинят. Така шестнайсетте мъже от Ричмънд били заплашени с оръжие и с белезници на ръцете били качени незаконно на влак, с който по заобиколен път били отведени тайно във Франция. В списание „Херитидж“ се казва, че там, на брега на град Булон, „завързали мъжете с бодлива тел към стълбове, сякаш искат да ги разпънат“ и пред очите им разстреляли един британски дезертьор. Казали им, че ако не се подчинят на заповедите, ще ги сполети същото.

В средата на юни 1916 г. затворниците били изведени пред строй от 3000 войници, за да чуят смъртните си присъди. По това време обаче Кичинър вече бил умрял и британският министър–председател се намесил в развоя на събитията. Властите в Лондон получили пощенска картичка със закодирано съобщение и отменили военната заповед. Генерал Хейг получил нареждане да промени всички смъртни присъди на десет години каторга.

След като ги върнали във Великобритания, някои от шестнайсетте мъже били отведени в шотландска гранитна кариера, за да извършват при ужасни условия „работа от национално значение“, както се казва в едно официално сведение. Други, сред които бил и Хърбърт Синиър, били върнати не във военен, а в граждански затвор.

Културно наследство

В замъка в Ричмънд, който днес е под грижите на организацията „Английско културно наследство“, се провежда голямо изложение. Тъй като мазилката по стените на килиите се рони лесно, там се използва активен екран с триизмерен компютърен модел на килиите и надписите по стените, благодарение на който посетителите могат да ги разгледат отблизо, без да ги повреждат. Групи от студенти научават защо мъжете, които отказвали да служат в армията поради съвестта си, били готови да понесат наказание, да лежат в затвора и дори да загубят живота си заради твърдите си убеждения, в които искрено вярвали.

Шестнайсетте мъже от Ричмънд успешно „насочили вниманието на обществото към въпроса човек да откаже военна служба поради съвестта си и постепенно получили признание и уважение за това“. Така властите започнали да се отнасят с по–голямо разбиране към мъжете, които отказвали да се включат в армията по време на Втората световна война.

През 2002 г. в памет на шестнайсетте мъже от Ричмънд и в чест на моралните им убеждения беше направена красива градина в земите около замъка.

[Снимка на страници 12, 13]

Отляво надясно: Кулата на замъка в Ричмънд от XII век и затворническият блок с килиите

Хърбърт Синиър, един от шестнайсетте мъже от Ричмънд

Една от килиите, в които били държани шестнайсетте мъже от Ричмънд

Фон: Части от надписите по стените на затвора през годините