Жаждата за реформи

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГЕРМАНИЯ

„Ако бях по–млада, щях да основа реформаторско движение!“ — възкликнала Анна, осемдесетгодишна — жена от Германия. „Какво би променила?“ — попитал Роберт. „Всичко!“ — отговорила Анна.

МНОЗИНА са съгласни с Анна. Според едно проучване на общественото мнение, проведено в Германия в средата на 90–те години на миналия век, двама от всеки трима анкетирани смятали, че са необходими ‘радикални реформи и големи социални промени’. Вероятно положението в твоята страна е подобно.

Когато обществеността иска промяна, обикновено политиците обещават реформи. Фредерик Хес, който е доцент по педагогика и  социално управление, пише относно реформите в образованието: „Реформите са до голяма степен символично усилие, което да успокои нетърпеливото общество.“ Във вестниците четем за планирани реформи в областта на финансите, здравеопазването, селското стопанство и законодателната система. Чуваме предложения за промени в образованието, социалните грижи и наказателната система. a Четем и за духовници, които искат преосмисляне на църковните доктрини.

Противниците на реформите

На какво се дължи тази жажда за промяна? Човек постоянно се опитва да направи света около себе си по–добър. За тази цел използва различни средства — политически избори, пари, закони или груба сила. Причината за това е дълбоко вкорененото му желание да подобри живота си, да осигури по–добро бъдеще на децата си, да въведе в обществото идеалистичните си представи за условия на живот, морал и справедливост. Докато съществуват хора, които се мъчат да избегнат тъжните последствия от невежеството, болестите, бедността и глада, ще съществува и жажда за реформи.

Мнозина споделят реформаторските идеи, но има и хора, които гледат различно на реформаторите и техните цели. Те предпочитат обществото да остане такова каквото е. Те смятат реформаторите за идеалисти, които искат да променят света, но са изгубили връзка с реалността. В „Справочник на немските реформаторски движения (1880–1933 г.)“ се казва, че реформаторите са „чест обект на критики, карикатури и ирония“. Френският драматург Молиер веднъж писал: „От всички глупости най–голямата е да искаш да направиш света по–добър.“

Какво е твоето мнение? Могат ли реформите да направят света по–добър? Или реформаторите са само наивни романтици? Как стои въпросът с реформите, въведени в миналото? Дали техните инициатори са постигнали целите си? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващите статии.

[Бележки под линия]