Работливата краинска пчела

От автор, пишещ за „Пробудете се!“ в Словения

ПЧЕЛИТЕ са известни с трудолюбието си. Но краинската пчела a изпъква в това отношение. Името ѝ идва от областта Крайна, която се намира в западната част на днешна Словения. Първоначално тази пчела се срещала само на Балканския полуостров до Карпатите на север. Днес обаче може да се намери по целия свят и популярността ѝ сред пчеларите расте.

Защо краинската пчела е толкова известна? Освен че произвежда голямо количество висококачествен мед и е силно устойчива на болести и студ, тя е с кротък нрав и не е агресивна. Макар че има склонност да се рои, което може да затрудни гледането на много пчели, тази склонност е намалена чрез избирателно отглеждане. Но защо краинските пчели се славят като по–трудолюбиви от останалите? Те напускат кошера по–рано сутринта от другите пчели. Така имат време да донесат повече нектар за направата на мед и могат да го носят от по–големи разстояния.

„Народ от пчелари“

Историята на пчеларството в Словения е дълга и интересна. Словенският биолог Янез Грегори дори нарича сънародниците си „народ от пчелари“. Всъщност словенците били известни като специалисти в пчеларството още през осми век. До XIX век те правели кошерите си от кухи дънери. Този вид кошери се наричат в някои словенски области корита. Някъде през  XV век обаче, когато била изобретена дъскорезницата, старите дънери започнали да се заменят с кошери от дъски. На шега заради продълговатата им форма започнали да ги наричат тру̀ге, в превод ковчези.

Тъй като медът и пчелният восък се търсели много, пчеларството станало толкова важна част от стопанството на страната, че управниците дали изключителни права на отделни привилегировани личности да ръководят занаята. Силният интерес към пчеларството е разбираем, като се има предвид, че восъкът се използвал за направата на свещи, особено за църкви и манастири, и че медът бил единственият подсладител по това време. През XVI век земеделците започнали да отглеждат растението елда, което осигурявало паша за пчелите и през есента, и продукцията на мед се увеличила. Не след дълго Крайна отделяла за износ големи количества мед и пчелен восък. Краинският книжник от XVII век Валвасор пише, че до средата на века Крайна изнасяла „хиляди центнери b“ мед годишно само за Залцбург (Австрия).

Славата на краинската пчела расте

През годините областта Крайна е допринесла много за развитието на науката и пчеларството. Още през 1770 г. императрица Мария Терезия назначила Антон Янша от Горна Крайна за първи преподавател в наскоро учреденото във Виена училище по пчеларство. До края на XIX век изследователите на пчели разбрали, че издръжливите краински пчели могат да живеят в различни условия. Също през този период краинската пчела получила името си и била разпространена по целия свят. Всъщност до началото на XX век Крайна изнасяла на пазара „цели вагони с кошери“, като във всеки кошер имало по едно пчелно семейство.

По същото време традиционният кошер от дъски започнал да се нарича кра̀нич, или „краински кошер“. Този вид кошери са особено интересни заради начина, по който били изрисувани. (Виж блока „Рисунки върху кошери“ на 26 страница.) Днес в Словения има повече от 7000 пчелари, които се грижат за над 160 000 кошера. В град Радовлица се намира и специален музей, посветен на историята на пчеларството в Словения.

Известен символ

За словенците пчелата винаги е била символ на трудолюбие и мъдрост. Първото научно сдружение в Словения, основано през 1693 г., се наричало Сдружение на трудолюбивите и включило пчелата в емблемата си. Членовете му дори се наричали apes, което на латински означава „пчели“. За словенците пчелата е символ също на пестеливост и може да се види на изображения дори в сферата на финансите: върху банкови книжки и някои словенски монети.

Словенците се оприличават на пчели, защото самите те също са известни с трудолюбието си. Една словенска пословица гласи: „Гледай пчелите и прави като тях.“ Така че, когато видиш работливи пчели или ядеш мед, сладкият продукт на техния труд, може би ще се сетиш за трудолюбивата краинска пчела.

[Бележки под линия]

 [Блок/Снимки на страница 26]

Рисунки върху кошери

В типичния словенски пчелин кошерите са събрани в един голям правоъгълен сандък като чекмеджета, на които тясната страна гледа навън. От началото на XVIII до XX век словенската традиция да се рисува с маслени бои върху предните дъски на кошерите процъфтявала. Запазени са около 3000 образци на това уникално изкуство, които са обаче само малка част от построените и украсени кошери през годините.

Рисунките са предимно с религиозен характер и изобразяват „светци“ и библейски истории. Но има рисунки и на животни, занаятчии, както и на различни фантастични и комични случки. Някои от картините изобразяват семейните взаимоотношения. Например показано е как два демона точат с точило клеветническия език на една жена, или как съпруга измъква мъжа си от кръчмата.

Наричат рисунките върху кошерите „перлите на словенското културно наследство“, „древна енциклопедия на народната мъдрост“ и „може би най–истинското словенско изкуство“. Но рисунките си имали и своята цел. С толкова много кошери на едно място пчелата можела да допусне фаталната грешка да влезе в друг кошер и да я убият като нежелан натрапник. Пчеларите смятали, че различните цветни рисунки в края на кошерите насочват пчелите към техния кошер.

[Снимки]

„Адам и Ева“

„Йосиф е продаден в Египет“

„Исус влиза в Йерусалим“

Словенски пчелин с традиционно изрисувани дъски

[Източник]

Всички снимки на пчелина: Z dovoljenjem upravitelja rojstne hiše pisatelja Josipa Jurčiča

[Карта на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АВСТРИЯ

ИТАЛИЯ

СЛОВЕНИЯ

Крайна

ХЪРВАТИЯ

АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ

[Източник]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 24]

Словенска монета с образа на известната краинска пчела

 [Снимка на страница 25]

Краинската пчела се слави с кроткия си нрав

[Снимка на страница 25]

Личинки

[Снимка на страница 25]

Пчела–майка, заобиколена от млади работнички

[Източник]

Снимка: Janez Gregori