Гледната точка на Библията

Дали безпокойството показва липса на вяра?

„БЕЗПОКОЙСТВОТО Е ЗАБРАНЕНО!“ Под това заглавие един пастор, живял в началото на XX век, писал, че безпокойството за материални неща е не само неправилно, но е и „голям грях“. Неотдавна един коментатор каза относно преодоляването на тревогите и безпокойството: „Нашите тревоги разкриват, че нямаме доверие в Бога.“

И двамата направили своите заключения въз основа на Исусовите думи в Проповедта на планината: „Не се безпокойте.“ (Матей 6:25) След като днес толкова много хора изпитват безпокойство, може да се запитаме: Трябва ли християните да се чувстват виновни, че се безпокоят? Дали безпокойството показва липса на вяра?

Бог разбира нашето несъвършенство

Библията не учи, че причината за всяко безпокойство е липсата на вяра. Предвид факта, че живеем в „усилни времена“, на практика е невъзможно да не изпитваме известно безпокойство. (2 Тимотей 3:1) Верните християни трябва да се справят с ежедневни тревоги в резултат на лошо здраве, старост, финансови затруднения, семейни раздори, престъпност и други проблеми. Дори в древността Божиите служители имали страхове и тревоги.

Да разгледаме случилото се с Лот. Бог му казал да избяга в планината, за да не загине при унищожението на Содом и Гомор. Лот обаче се безпокоял. Той казал: „Ах, Господи, не така!“ След това продължил колебливо: „Но аз не мога да побягна на планината, да не би  да ме постигне злото и да умра.“ Защо Лот се страхувал от планината? В Библията не се обяснява. Каквато и да е била причината за това, Лот бил много уплашен. Как реагирал Бог? Дали порицал Лот заради липсата му на вяра или доверие в Него? Не. Напротив, Йехова проявил разбиране, като му позволил да избяга в съседния град. (Битие 19:18–22)

В Библията са записани и други примери на верни Божии служители, които понякога изпитвали голямо безпокойство. Пророк Илия се уплашил и избягал, след като го заплашили със смърт. (3 Царе 19:1–4) Моисей, Анна, Давид, Авакум, Павел и други мъже и жени със силна вяра също се безпокояли. (Изход 4:10; 1 Царе 1:6; Псалм 55:5; Авакум 1:2, 3; 2 Коринтяни 11:28) Но Бог проявил състрадание и продължил да ги използва в службата си, като така показал, че наистина разбира несъвършените хора.

‘Грях, който лесно ни оплита’

Постоянното безпокойство обаче може да ни сломи и да ни накара да загубим доверието си в Бога. Апостол Павел нарекъл липсата на вяра ‘грях, който лесно ни оплита’. (Евреи 12:1) Като включил и себе си в това число, Павел вероятно признавал, че и той понякога е склонен да се ‘оплита лесно’ в слаба вяра.

Може би така станало и със Захария, когато не повярвал на ангела, който му казал, че жена му ще забременее. Веднъж апостолите на Исус не могли да излекуват едно момче поради своето „маловерие“. Но всички тези хора продължили да се радват на Божието одобрение. (Матей 17:18–20; Лука 1:18, 20, 67; Йоан 17:26)

От друга страна в Библията са записани и примери на хора, които изгубили доверието си в Бога и последствията от това били сериозни. Например много от израилтяните, които излезли от Египет, не били допуснати в Обетованата земя, защото им липсвала вяра. Веднъж те дори открито говорили против Бога: ‘Защо ни изведе из Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода.’ Бог се разгневил и изпратил отровни змии да ги накаже. (Числа 21:5, 6)

Жителите на Назарет, родният град на Исус, нямали привилегията в областта им да бъдат извършени повече чудеса, защото им липсвала вяра. Освен това Исус осъдил строго злото поколение по онова време заради неверието му. (Матей 13:58; 17:17; Евреи 3:19) Апостол Павел подходящо предупредил: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог.“ (Евреи 3:12)

Да, в краен случай липсата на вяра може да се дължи на нечестиво сърце. Не било така обаче със Захария и Исусовите апостоли, за които споменахме по–горе. Тяхната липса на вяра се дължала на моментна слабост. Като цяло животът им показва, че те били ‘чисти по сърце’. (Матей 5:8)

Бог знае от какво се нуждаем

Писанието ни помага да разграничим безпокойството, което изпитваме всеки ден, от греха да ни липсва вяра. Ежедневните тревоги или дори моментната липса на вяра поради някаква слабост, не бива да се бъркат с пълното отсъствие на доверие в Бога, което произлиза от нечестиво, закоравяло сърце. Така че християните не трябва да се измъчват от чувство на вина само защото от време на време се безпокоят.

Въпреки всичко не бива да позволяваме на безпокойството да ни обземе и да започне да управлява живота ни. Затова можем да видим колко мъдри са Исусовите думи: „Не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?“ След това Исус продължил със следното утешително уверение: „Понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:25–33)

[Снимка на страница 12]

Апостол Павел се безпокоял