Котка със смешни уши

УИЛЯМ РОС бил овчар и се интересувал от чистокръвни котки. Един ден през 1961 г. той отишъл във фермата на съседа си в Пъртшир (Шотландия). Там видял Сузи — котката на съседа. Тя обаче не била обикновена домашна котка. Сузи била с бяла козина, от смесена порода, но горната част на ушите ѝ била прегъната напред и надолу, което ѝ придавало доста смешен вид. Запленен от откритието си, Рос поискал женско котенце с клепнали уши от котилото, което Сузи родила около година по–късно.

След това Рос се свързал с една селекционерка от Лондон, която се интересувала от котешка генетика, и с помощта на двамата била започната програма за развъждане на такива котки. Както може да се очаква, породата била наречена шотландска клепоуха. Оттогава насам тези котки се радват на голяма популярност. Породата обаче все още не е регистрирана в британските асоциации за котки. Някои хора се опасяват, че тези котки може да са предразположени към определени здравословни проблеми заради гена, на който се дължат клепналите уши. Но това явно не е пречка шотландската клепоуха да е регистрирана в САЩ, където в началото на 70–те години на XX век беше започната програма за развъждането ѝ. До края на десетилетието представителите на тази порода вече бяха шампиони в изложбите на котки в страната.

Защо ушите са клепнали?

„Какво се е случило с ушите на котката ви?“ — питат често хората, когато видят за първи път шотландска клепоуха. Прегъването на ушите се дължи на мутация в т.нар. доминантен алел (алтернативна форма на гена). Ако наследи такъв алел дори само от единия си родител, котенцето ще бъде шотландска клепоуха.

Ушите може да са прегънати в различна степен — да са с единична, двойна или тройна свивка, а дори и без свивка. Ушите на Сузи, първата шотландска клепоуха, били с единична свивка. Котките за изложби обикновено имат тройна свивка, като ушите им са клепнали изцяло върху главата. Любопитен факт е, че всички котенца от тази порода се раждат с прави уши. Но когато станат на около три седмици, вече може да се разпознае кои от тях ще имат клепнали уши.

 Невнимателното развъждане на породата може да доведе до здравословни проблеми. Например ако и майката, и бащата са с клепнали уши, потомството им може да развие генетичен дефект като вродена остеодистрофия, която води до деформация на костите. Затова селекционерите чифтосват шотландската клепоуха с други породи котки с прави уши, като например британска и американска късокосместа.

Друга опасност за здравето е свързана с чистотата на ушите, особено при котките с тройна свивка. Тъй като падат толкова ниско, ушите им често се замърсяват. В „Илюстрована енциклопедия за котките“ се препоръчва собствениците внимателно да ги чистят „отвътре с навлажнена клечка за уши“. Но за щастие здравите котки „не са предразположени към ушни инфекции или паразити в ушите, както се смяташе преди няколко години“, се казва в една уебстраница за собственици на котки (The Cat Site).

Очарователни домашни любимци

Котките от породата шотландска клепоуха са смятани за спокойни, гальовни и интелигентни. Те живеят средно около петнайсет години и по всичко изглежда, че се чувстват най–добре в домашна обстановка. „Шотландската клепоуха е любвеобилна, спокойна и общителна котка, която се разбира еднакво добре с хората и с другите животни“, пише в „Илюстрована енциклопедия за котките“. Те имат нежен и звънлив глас, който използват рядко. Дори когато са гладни, често просто стоят и те гледат, докато не ги нахраниш.

Както при останалите котки, козината на шотландската клепоуха може да е в най–различни цветове и шарки, независимо дали е с къс, или с дълъг косъм. Но именно заради клепналите уши, облата глава, късия врат и големите си кръгли очи тя се радва на все по–голяма популярност. Всъщност котките от тази порода са сред най–търсените в света. Желаещите да си купят шотландска клепоуха често трябва да чакат за котенце шест месеца или повече. Разбира се, ако имат определени предпочитания за дължината на косъма, цвета или пола, може да се наложи да чакат по–дълго.

Когато през 1961 г. Уилям Рос видял Сузи, вероятно е нямал никаква представа, че потомците на тази непретенциозна селска котка ще станат толкова популярни, особено като се има предвид, че популярността им се дължи не на някакво естествено превъзходство, а на генетична мутация, която се проявява главно в ушите.